От началото на украинската криза наблюдаваме все по-голям разрив между възприемането на Владимир Путин на Запад и вътре в страната му.
На Запад политиците и коментаторите осъждат с пълен глас руския лидер заради действията му в Украйна и отношението към него в тези страни остава като цяло отрицателно. В Русия обаче реакцията на действията на Путин е съвсем друга – той е твърде популярен.
Ето пет причини за това, дадени от Дмитрий Саймс – американски политолог от руски произход. Той е бил е съветник на президента Ричард Никсън /1969-1974/ по външната политика, а сега ръководи Центъра Никсън.
1. Повечето руснаци наистина подкрепят Путин
Последните рейтинги на Путин са съставени не от някаква кремълска структура. Оценката на неговата популярност е извършена от Центъра „Левада“, а това е независима и авторитетна социологическа агенция, чието ръководство невинаги е в добри отношения с властите.
Трябва да се признае, че в авторитарните общества дори независимите допитвания могат да преувеличат популярността на ръководителя, защото техните граждани не искат да се различават от общия политически климат. Но не може всичко да се обясни с конформизма. Общият рейтинг на Путин е такъв, че дори да се приеме този фактор, длъжни сме да признаем, че той е подкрепян от едно голямо мнозинство.
2. Украинската криза даде значителен тласък на популярността му
През януари 2014 година, малко преди кризата, популярността на Путин бе 65 процента. След това нивото на подкрепа скочи до поразителния показател от 89 процента, въпреки че руската икономика се сблъсква с трудности заради санкциите. За Путин това е абсолютен рекорд, след като предишният връх на одобрение през 2008 г. бе 88% – това бе малко след руско-грузинската война.
3. Личната популярност на Путин не се превръща в подкрепа за властовата система в Русия
Ако сравним равнището на подкрепа за Путин и възгледите на руснаците за руската власт, ще видим резки разминавания. 58% от руснаците казват, че ръководителите в правителството се стремят към съхранение и укрепване на собствената си власт, а 60% заявяват, че правителствените чиновници не са подотчетни на обществото. Руснаците не изпитват особен ентусиазъм от общуването с държавните служители и 69% от тях гледат да сведат до минимум контактите си с властта. Те не вярват особено и в правосъдната система, след като 47% заявяват, че не се чувстват защитени от закона и само 41% чувстват защитеност. Тези цифри говорят за липса не само на подкрепа, но и на доверие в политическата система, ако не се смята Путин.
4. Санкциите мога дори да помогнат на Путин
Някои аналитици твърдят, че когато санкциите ударят обикновените граждани, ще се изпари ентусиазмът на руснаците относно действията на Путин в Украйна и дори може да започнат протести, както бе през 2011 и 2012 години. По такъв начин Путин ще трябва да отстъпва в Украйна или ще се сблъска с опасност от революция у дома си.
Но това не се случи. От септември 2014 до януари 2015 година броят на руснаците, които признават, че санкциите са се отразили върху тях „много сериозно“ или „твърде сериозно“, нарасна от 16 на 33 процента. В същото време броят на хората, които не страдат от негативните последици на санкциите, се е сринал от 35 на 13 процента.
Въпреки това популярността на Путин продължаваше да расте. 66% от руснаците смятат, че западните санкции целят да „отслабят и унизят“ Русия, съответно много от тях се сплотиха около Путин и го подкрепиха като „бащата закрилник“, който защитава страната от външният натиск. Вместо да винят Путин за икономическите си несгоди, много руснаци обвиняват Запада. Почти половината руснаци смятат, че санкциите са насочени да навредят не само на елита, но и да накажат обикновените руснаци. По този начин мнозина виждат в санкциите удар по тях и семействата им, а също ги смятат за удар срещу страната им.
Ако положението не се промени, Путин може да изпита върху себе си натиска на руското общество, което ще изисква да не капитулира пред Запада. В тази връзка ще бъде много по-трудно да се изтръгнат от него отстъпки.
5. Дори част от опозицията подкрепя Путин за Украйна
Действията на Путин в Украйна несъмнено засилиха подкрепата му сред консервативната част на обществото. Но 89-процентният рейтинг би бил невъзможен без широка подкрепа сред обществото. Някои видни лидери на опозицията се изказват в подкрепа на политиката спрямо Украйна, а в редица случаи призовават Русия да отиде и по-далеч.
Сергей Удалцов, един от главните подбудители на протестите срещу Путин през 2011 г, се зарадва от резултатите на кримския референдум, като заяви: „Аз съм съветски патриот, смятам разрушаването на СССР за огромна грешка и престъпление, затова смятам, че връщането на Крим е малка, но важна стъпка към възраждането на обновения Съюз“. По същия начин и старият президентски враг Едуард Лимонов, който е лежал в затвора заради политическата си дейност, призова не само към военна интервенция в Източна Украйна, но да се изпрати Черноморският флот в Одеса.
Но левите националисти не са единствените представители на традиционната антипутиновска коалиция, които се придържат към такива възгледи. В интервю за списание „Сноб“ либералната журналистка Ксения Кирилова изрази съжаление, че много представители на интелигенцията от средната класа одобряват позицията на Путин по Украйна и дори направи следния извод: „Дори да не вярват на „нацистите в Украйна“, повечето от тях искрено са убедени във враждебността на Запада“. Според всеобщото мнение такива възгледи се споделят от всички представители на опозиционните кръгове.
А това показва, че са много малко шансовете от появата на един опозиционен фронт срещу политиката на Путин в Украйна. Нещо повече, заради засилването на такива настроения, дори сред опозицията, либералните активисти не желаят да се обявяват за прекратяване на конфликта на условия, изгодни за Запада.
Като обобщение следва да се подчертае, че дори Западът да успее в икономическото отслабване на Путин, в резултат той може да засили позициите си вътре в страната.
89-процентният рейтинг на Путин може да се обясни не само с радостта на населението от присъединяването на Крим, но и със западните санкции, които засилиха националистическите настроения и разпалиха у хората лична неприязън към Запада.
Вместо да стане искрата, която да разпали опозиционния огън, положението в Украйна още повече раздроби руската опозиция. А ако отношенията със Запада продължат да се влошават и занапред, това ще доведе до още по-голяма нейна поляризация.
И накрая, украинската криза и свързаните с нея санкции доведох дотам, че днес, заради недоволството си от Запада, мнозина не обръщат внимание на очевидните недостатъци на политическата система. Каквито и мерки да предприемат занапред западните политици към Русия, те трябва добре да мислят как тези мерки ще се отразят на руснаците и на тяхното отношение към Путин.
Източник: dariknews.bg