5 факта за Петерхов – руският Версай

5 факта за Петерхов – руският Версай

Публикувано от:

Петър I иска да построи на брега на Финския залив дворцово-парков ансамбъл, който да покаже цялото величие на Руската империя. И изглежда е успял.

1.Петър I замисля Петерхоф като “руския Версай:

В хода на Северната война Петър I извоюва от шведите територии на бреговете на р. Нева и Финския залив, където през 1703 г. основава Санкт Петербург, новата столица на своята империя. Още през 1714 г. недалеч оттам, на южния бряг на Финския залив, Петър започва да строи извънградска резиденция. Нарича я “Петерхоф” или “двора на Петър”.

Според замисъла на императора дворецът в Петерхоф и най-вече прилежащият парк с фонтани трябва да засенчат с красотата и разкоша си самия Версай, резиденцията на френските крале.

2. Има уникална система от фонтани

Безусловно перлата и визитната картичка на целия Петерхоф са забележителните му фонтани и уникалната фонтанна система, която през 2021 г. навърши 300 години!

Петър I иска фонтаните да работят без наноси – и руският инженер-хидравлик Василий Туволков измисля как да обезпечи непрекъснатото подаване на водата. За тази цел е построен специален язовир – система от шлюзове и езера, както и 24-километров канал, който води водата до Голямата каскада.

Голямата каскада е най-грандиозното фонтанно съоръжение, което включва две стълбища, пещера и множество скулптури. От нея алеята с фонтаните в перспектива влиза направо в морето.

Каскадата “Шахматна планина”

Истински шедьоври са и каскадите “Лъвска” и “Шахматна планина”, както и фонтаните “Самсон” и “Тритон”. Общо в дорцово-парковия ансамбъл има над 150 различни фонтана.

Каскадът “Тритон”

В Петерхоф има и забавни фонтани – “шутове”, като например “Диванчетата” – проект, в който се включва самият Петър I. Когато човек се приближи към диванчетата и стъпят върху камъните, се включва фонтан. Днес това е атракцион за децата, а в началото на XVIII в. Петър се забавлява, когато фонтанът внезапно изпръсква с вода някой знатен господин или дама.

Фонтан “Диванчетата”

3. Големият дворец е преустроен в стил барок при дъщерята на Петър I

Големият дворец е централната и парадна част на Петерхоф. Той се простира на почти 300 м паралелно на бреговата линия, извисявайки се над Нижни парк и неговите фонтани. Зад двореца се намира Горната градина.

Изглед към Горната градина

Първоначално дворецът изглежда малко по-скромно, но в средата на XVIII в. дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, го преустройва в модерния тогава стил барок. В това дело ѝ помага италианският архитект Бартоломео Растрели (по негов проект са построени Зимният дворец и дворецът в Царско дело). През XIX в. императорите също леко променят външния облик на двореца, като надстрояват по нещо и добавят нови зали.

Иван Айвазовски. Изглед към голямата каскада и големияПетерховски дворец, 1837г.

Дворецът се отличава с изобилие от декоративни елементи – скулптури, барелефи и най-различни заврънкулки. Вътрешното пространство е още по-помпозно и изобилства от позлата.

Парадното стълбище

Дворецът не е постоянна резиденция на монаршеските особи – императорите рядко идват тук през лятото и като цяло го използват за увеселителни събития. По време на големи празници през XIX в. в парка дори пускат обикновени хора, за да могат те да се възхитят на величието на империята и на императора.

“Представете си дворец, построен на природна тераса, която на височина може да достигне колкото планина, разположен край безпределни равнини, толкова равни, че когато се изкачите на хълма, хоризонтът се простира едва ли не до безкрайност. В подножието на тази внушителна тераса започва прекрасен парк, стигащ до самото море, където в редица са подредени военни кораби, които светят вечер по време на празници”. Така описва двореца и фонтантите маркиз Адолф де Кютин, който посещава това място през 1839 г. за ежегодния помпозен празник, организиран от Николай I.

Танцовата зала

При Екатерина II важно място в двореца става Чешменската зала, която прославя победата на руския флот в Битката при Чешме (1770 г.) в хода на Руско-турската война. Залата е украсена с поредица военни картини.

Чешменската зала

4. Петерхоф се състои от няколко двореца

Общата площ, която заемат дворецът, парковете и градините в ансамбъла е 414,2 хектара. Петерхоф не свършва с Големия дворец. На запад от него през 1720-те е построен дворецът за гости Марли, който, според замисъла, се отразява във водата на езерцето и сякаш се носи във въздуха.

Дворецът “Марли”

На изток от Големия дворец, до самия бряг на Финския залив, е разположена едноетажна “холандска къща” –дворецът “Монплезир”. Името му се превежда от френски като “моето удоволствие” и е любимият извънградски дворец на Петър I.

Дворецът “Монплезир” е прилепена една по-късна постройка – едноетажният Екатеринински корпус, построен за бъдещата Екатерина II, която по онова време е просто жена на наследника на престола Петър III.

Дворецът “Монплезир”

След като самата Екатерина става императрица (сваляйки мъжа си от трона), тя се мести в друга, не по-малко шикозна извънградска резиденция – Царско село.

Екатерининският корпус

Освен тези постройки днес към музея-резерват Пертерхоф спадат и близките дорцово-паркови ансамбли (Александрия, Ораниенбаум, Стрелна и др.), строени от владетелите след Петър за семействата им и за собствени нужди.

Скромният дворец “Котидж” е построен за жената на Николай I, императрица Александра Фьодоровна. В нейна чест тази част от Петерхоф и прилежащият ѝ парк са наречени “Александрия”.

Дворецът “Котидж” в парк Александрия

В съседния Ораниенбаум се намира дворецът на близкия съратник на Петър – Александър Меншиков.

Тук в Ораниенбаум император Петър III в средата на XVIII в. строи за себе си крепостта Петерщадт и малък дворец.

Недалеч се намира и “собствената дача” на Екатерина II и истинско архитектурно чудо – “Китайският дворец”.

Освен това, подобна на пътя от Париж до Версай, самият път от Петербург то Петерхоф се превръща в “параден проспект”, по който са разположени дачите на най-важните велможи.

5. Практически разрушен по време на Втората световна война

След Революцията от 1917 г. болшевиките решават да създадат музей в Петерхоф. През септември 1941 г. той е окупиран от немците и чак до свалянето на блокадата на Ленинград през януари 1944 г. Петерхоф е под постоянен обстрел. Големият дворец се превръща практически в руини. Огромни щети са нанесени и на парка и на фонтаните.

Петерхов след немската окупация и днес

Някои фонтанни скулптури са скрити или изнесени преди окупацията, но много от останалите са унищожени или безследно загубени. Окупаторите изгарят огромно количество дърва, а когато си тръгват, минират територията на парка. Освен това, нацистите изнасят много от съкровищата на Петерхоф, включително огромния фонтан “Непутн”. През 1948 г., обаче, композицията е намерена и върната на историческото ѝ място.

Фонтан “Нептун”

Възстановяването на Петерхоф започва веднага след свалянето на блокадата и през лятото на 1945 г. той е отворен за посетители. Фонтаните са напълно възстановени и пуснати чак в края на 1950-те. Реставрацията на отделни обекти от дворцово-парковия ансамбъл продължава и до днес.

Източник:

RUSSIA BEYOND