В нощта на 29 срещу 30 март 1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над София.По време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София.
То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел” и Хендли Пейдж „Халифакс”, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. На този ден българските летци изтребители свалят четири бомбардировача, повредени са девет. Свалени са и три изтребителя П-38 „Лайтнинг”.
Ударени са най-вече граждански обекти, като Народният театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център.
Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пуска и микробомби c вид на играчки и писалки с цел да могат да поразяват и деца. Бомбардирани 168 населени места с 45 268 бомби.
Убити, безследно изчезнали и починали следствие на бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, 88% от които са мирни граждани – жени, деца и стари хора, от софийското население загиват над 2000 души, само в София са разрушени 12 657 сгради и са тежко увредени или опожарени огромен брой други. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара. Освен София са бомбардирани българските градове.
Десети януари 1944 година
Бомбардировката на този ден над София е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета.
Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато акатуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“ (143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning.
Срещу тях излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви.
В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710.
Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града.
Последната бомбардировка над София се извършва на 17 април 1944 г. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”.
По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат. Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват общо шестима пилоти.
След тази дата София не е повече бомбардирана. Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.