През 1807 г. Александър I със свой указ дава привилегии на българите да се преселват в Бесарабия/Таврия . До 1812 г. в Бесарабия са основани 60 български села, в които живеят около 6 000 семейства. Преселниците получават земя и пособия за построяване на жилища.
През 20-те години на XIX в. в Русия се преселват основно от районите, които сега граничат с Турция – Граматиково, Малко Търново.
Всяка година на 29 октомври Денят на бесарабските българи се чества широко в Бесарабия (регион, който сега е в Молдова и Украйна) и в много градове и села в България с концерти, дискусии и изложби. Датата е израз на почит към тази историческа общност и е свързана с освещаването на Храма „Свето Преображение Господне“ в град Болград (Украйна) през 1838 г.
Величественият Храм се става символ на българската духовност, а 10 000 преселници от българските земи влагат доброволния си труд и средства в изграждането му. А Болград и неговата прочута българска гимназия от 1858 г., в която за първи път могат да учат българи от различни краища на българските земи, се превръщат в символ на съхраняването на българската идентичност.
Бесарабските българи оставят ярка следа в борбата за национално и културно възраждане на българския народ и в изграждането на новата държава след Освобождението от петвековното османско иго. В тях личат имената на доблестни войници, сред които майор Олимпи Панов, генералите Иван Колев, Георги Агура, Георги Тодоров, Данаил Николаев и много други, един от създателите на съвременния български книжовен език, първият ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан, един от основателите на българския оперен театър Иван Вулпе… Много българи от Бесарабия стават министри в българските правителства, а Димитър Греков и Александър Малинов дори стават министър-председатели.
Паметник на българския опълченец в Болград
В единствения брой на вестник „Българска Бесарабия“ през 1938 г. е публикуван призив към българите в България и Бесарабия да не се прекъсва връзката между тях. Тогава Димитър Тодоров описва съдбата на българските преселници по следния начин:
„…Те са оставили всички материални блага в домовете и селата си, като са взели със себе си само това, което не е могло да им бъде отнето – силната българска душа и силните български ръце. Тези души с търпение и трудолюбие за кратко време превръщат дивата пустош в красиви градини, изграждат нови села, издигат нови църкви и училища, съкровищници на българския дух. Нека никога не спираме да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, и този ден ще бъде наш общ празник на българския дух“.
Източник:
День бессарабских болгар − как знак признательности и праздник болгарского духа