28-мата провинция на Турция

28-мата провинция на Турция

Публикувано от:

Интервю на Галя Горанова с Елена Йончева за a-specto.bg

Сваленият руски бомбардировач Су-24 от страна на Турция изправи света пред реална опасност от нова световна война и само сдържаността на замесените страни предотврати ескалацията на конфликта. Какви ще са последиците от този дързък акт в международен план? И защо Турция предприе толкова рискован ход?

Защо Турция свали руският Су-24? Смятам, че целта на свалянето на Су-24 не е нито наказание, нито сплашване на Русия във връзка с бомбардировките над Северна Сирия. Едва ли Анкара би се решила на подобно действие, само за да осигури продължаването на доставките на петрол от Сирия за Турция. Руските атаки над туркменските джихадистки бригади също не може да е основателна причина. Разбира се, общественото мнение беше подготвено предварително за подобен епизод – Анкара многократно протестира против нарушаване на нейното въздушно пространство. Нещо повече – на 10 ноември 2015 г. тя връчи нота на руския посланик, „в знак на протест срещу интензивното бомбардиране на цивилни туркменски села в северната част на Сирия” и предупреди, че атаките „могат да доведат до сериозни последици”. Би било наивно да се мисли, че Турция е свалила на 24 ноември руския бомбардировач в резултат на емоционално или недостатъчно обмислено решение. Анкара преследва определена, конкретна цел.

Каква е целта?

Турция се опитва да създаде ситуация, при която да бъде задействан член 5 от Вашингтонския договор.

Той гласи: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, ще окаже помощ на нападнатата страна…”

На 14 ноември тази година, само ден след атентатите в Париж, стана ясно, че на турско-сирийската граница е струпана 11 000 турска армия, готова да влезе в Северна Сирия. Премиерът Давутоглу каза, че „подобна сухопътна военна операция е необходима, но Турция не може да предприеме този товар сама”. Турция има намерение да създаде зона за сигурност, която да обхваща Алепо, Идлиб и северната част на Латакия. На практика, това е окупация на територия под формата на борба срещу „Ислямска държава“. Турските медии говорят за това. Във вестник TAKVIM, който се намира близо до властта, още на 5 август бе публикувана карта на предполагаемата зона, придружена с надпис: „28-мата провинция на Турция”. Друг източник, в-к Hurriyet Daily от 18 август, задавайки въпроса „Да завладеем Алепо?” твърди, че турски сили вече са навлезли в предполагаемата бъдеща зона за сигурност, заедно с бригадата Султан Мурат, състояща се от туркмени.

Анкара отдавна се опитва да създаде зона, свободна от полети. Тя може да послужи като плацдарм за различни ислямистки бригади, които да не бъдат застрашени от авиацията. За да се получи одобрението на ЕС за създаването на подобна зона, Турция направи опит да използва внезапния бежански поток към континента ни, като предложи на въпросната земя да бъдат настанени и сирийските бежанци, пристигащи в Европа. Брюксел не се съгласи. Подобна идея среща съпротива и от администрацията на Обама. Действително, един евентуален бежански лагер трябва да бъде на неутрална земя. В противен случай хората се превръщат не само в основна мишена, но и в жив щит.

Със свалянето на Су-24 Анкара вероятно иска да създаде предпоставки, при които удар по неин военен самолет, обект, да стане логичен и възможен. Разбира се, един такъв хипотетичен сценарий предполага, че подобен инцидент ще се случи на турска територия. Неслучайно след инцидента с руския бомбардировач премиерът Давутоглу подчерта: „Нарушено е не само нашето въздушно пространство, но и въздушното пространство на НАТО.” Отговорът на Москва лесно можеше да се предвиди. Тя засили своята противовъздушна отбрана, като изпрати в Латакия ракетни системи С – 400. И предупреди, че занапред нейните бомбардировачи ще бъдат съпроводени от изтребители. Оттук до евентуален провокиран или не инцидент е въпрос само на време. В интервю за CNN, дадено от президента Ердоган след инцидента със Су-24, той казва: „Ако бъде ударен наш самолет, то подобен инцидент ще ни принуди да действаме. Това ще бъде агресия срещу нас и ние, разбира се ще трябва да отговорим.”

Френският президент Франсоа Оланд проведе интензивна дипломатическа совалка с лидерите на Великобритания, САЩ, Германия и Русия. Какви изводи могат да се направят след серията разговори и последвалите ги декларации? Забелязва ли се промяна в позициите на големите геополитически играчи?

Силата, която стои зад свалянето на руския бомбардировач има интерес от разрив сред зараждащата се коалиция – тази между НАТО, в лицето на Франция и Русия. И първата стъпка в тази посока вече е направена. Франция се опитва да заема междинна позиция между Вашингтон и Москва. Да не забравяме обаче, че Париж въоръжаваше още от края на 2012 година Свободната Сирийска Армия. Това го казва френският президент в интервю за вестник „Монд” от 19 август 2014 година. Става въпрос за картечници, гранотомети, противотанкови ракети. След терористичната атака на петък 13-и в Париж, Франция показва активност. Но има промяна в позицията на определени играчи – поне заявена. Например, военният министър на Германия Урсула фон дер Лайен излезе с доста изненадващо предложение – страната й да се включи в обучение на част от войските на Башар Асад, сражаващи се срещу ИД. Въпреки това, да не забравяме каква е официалната реакция на НАТО за сваления изтребител. Някои я считат за неутрална. Това обаче не е съвсем така. Изявлението на генералният секретар Столтенберг на практика потвърждава турската версия за нарушаване на нейното въздушно пространство и законното й право на отговор. Руският външен министър Лавров обаче окачестви тази позиция като „прикриване” на турската страна. На поискана извънредна среща на Алианса стана ясно, че участниците не са били единодушни относно необходимостта на Анкара да действа по този начин. Гърция е напомнила за многократните нарушения на нейното въздушно пространство от турска страна, например.

Предотвратима ли е войната за ресурси, която е и първопричината за войната в Сирия? Възможно ли е да станем свидетели на военен сблъсък между НАТО и Русия?

В Персийският залив се намира най-голямото газово находище в света. То се поделя между Иран и Катар. След като Дамаск през 2010 г.-2011 г. отказа на Катар газопровод, който трябваше да премине през Сирия и Турция и да стигне до Европа, започнаха размириците, които прераснаха във война. Асад, вместо с Катар, подписа договор за изграждане на газово трасе с Иран за 10 милиарда долара. Това трасе предвиждаше Турция да бъде заобиколена. Днес ирано-сирийският проект е замразен. Относно сблъсък между НАТО и Русия, такъв вече има. Не просто Турция, а член на НАТО свали руски бомбардировач. По реакцията на НАТО можем да предположим каква ще бъде реакцията й при един бъдещ инцидент. Но дали НАТО можеше да реагира по-друг начин? Да приемем версията, че Русия е нарушила въздушното пространство на Турция. Достатъчно аргументи бяха изказани, включително и от западни експерти, че свалянето на самолета е предварително подготвяна акция. Интересно е, че въздушната атака на Анкара противоречи на директива на Алианса, взета на 5 октомври във връзка с нарушенията на руски самолети на турското въздушно пространство. В нея НАТО се позовава на разпространената вече практика, според която турският изтребител би трябвало да съпроводи евентуалния нарушител до неговото напускане на въздушното пространство на страната. НАТО имаше възможност да вземе по-умерена позиция, като се позове на свои практики. Но не го направи.

Каква е ролята на България в това сложно геополитическо наддаване? Ако въобще има такава. Или ще сме безучастни жертви на обстоятелствата? Какво се крие зад противоречивите декларации на президента Плевнелиев и премиера Борисов?

Разпадането на държавността в страни, които се намират не толкова далеч от нас, е най-голямата опасност за нашата национална сигурност. Ние не сме жертви, а участници – още от 2003 година, когато подкрепихме инвазията в Ирак. Франция и Германия отказаха да се включат в тази авантюра. Следва подкрепата ни за Свободната Сирийска Армия – не само логистично, защото има достатъчно информация, че през българска територия преминава оръжие за Сирия. Помагаме с българско оръжие. По думите на бившият американски посланик в София, Марси Райс, на полигона в Анево е било тествано оръжие за Сирия. Отдавна не е тайна, че големи части от ССА преминават редовно на страната на ИД и други джихадистки групи. Ние не сме пасивни наблюдатели на ислямисткия подход. Ние не сме невинни.