270 години в Ермитажа: Как живеят музейните котки, ”възпитани” с Рембранд и Моцарт

270 години в Ермитажа: Как живеят музейните котки, ”възпитани” с Рембранд и Моцарт

Публикувано от:

Директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски веднъж признава, че журналистите го питат по-често за котките, отколкото за картините на Рембранд. И това не е чудно, тъй като ръководството на музея се е променяло, картините по стените и колекциите са други, но в изложбените зали продължава да обикаля опашато-мустакатата котешка гвардия, пише “Комсомолская правда”, цитирана от fbr.bg.

Дрес код на царската котка

През 1745 г. Зимният дворец е атакуван от плъхове и мишки. Тогава императрица Елисавета заповядва в двореца да се завъдят котки. Но не обикновени китки, а специално от Казан. Там отглеждали специална ловна порода. Говорело се, че местните котани е отличават с особена красота и ловни способности. Те имат мускулести вратове, развити ключици, голяма глава и много къса опашка.

Тимур ХАНОВ

„Императорската заповед веднага се разпространила в цял Казан. Собствениците на такива котки трябвало веднага да съобщят за питомците си на властите. Тези, които не го направели, били глобявани”, разказва директорът на Музея на котките и ветеринарен лекар на ермитажните котки Анна Кондратиева.

След като пропътували половината страна котките се оказали в Зимния дворец. Но там ги чакал такъв глад, който и най-стройните дворянки не са изпитвали.

„Котките били хранени само с телешко месо, и то в малки количества. Това било заповед”.

При Екатерина Велика на котките бил присвоен официален статут на пазители на Ермитажа. И дори ги разделили на две класи – дворни и къщни. В покоите били допускани само най-хубавите писани. Белите обаче се наказвали строго.

Любимка на императрицата била американска котка, подарък от княз Потьомкин. Но дори тя веднъж посегнала с ноктите си към императрицата. Тя, разбира се, не ѝ простила. Пухкавата лейди била заключена в желязна клетка и отнесена далеч от жилищните помещения.

Дълги мустаци и черно-бял кожух

Тимур ХАНОВ

Така си живеели потомките на казанските красавици в Ермитажа, но в Ленинград дошла войната. През 1944 г. едно котенце в града струвало много скъпо – петстотин рубли! През това време един килограм хляб струвал десет пъти по-евтино.

След блокадата в Северната столица се навъдили и мишки, и плъхове. Те се чувствали като царе – никой не би гонел или преследвал за храна. Тогава от Ярославъл докарали нова опашата дивизия. Пет хиляди котки и котараци били пуснати по улиците.

„Запазени са спомени за трима студенти, които практикували в Ермитажа. Но те били много слаби, и не могли да им намерят работа. След това били изпратени а ловят котки из града. Една хващали на гарата, друга – на пазара”, разказва Анна.

Така се случило, че почти всички докарани в града котки били черно-бели. Сякаш носели официален костюм.

През 60-те години котките се размножили поголовно. Ермитажът дори решил да се избави от тях. Тогава всички котки били изпъдени от замъка, а срещу гризачите започнали да използват химически отровни препарати. Но това не помогнало, скоро мустакатите ловци били върнати обратно.

Котаракът Василий – сватбаря

Особено известен станал котаракът Василий, или накратко Васка. Той имал забавният навик да бяга на Василевския остров и да присъства на сватби.

Тимур ХАНОВ

„На снимките от сватбите на Василевския остров често се виждат младоженците, гостите и Васка на преден план. Той бил истинска звезда на Ермитажа, живял там единадесет години. Всяка вечер се връщал в музея, ядял, лягал да спи и на следващия ден пак изчезвал някъде. Сега Василий е в пенсия, живее при семейство в Петербург. Там го гледат като писано яйце”, разказва Кондратиева.

Сега в музея живеят около петдесет котки и котараци. Хората се стараят те са не стават повече. Онези, които са по-стари били изпращани на заслужена почивка при добри семейства. Проблем с намирането на осиновители няма, обикновено всеки иска да си има ермитажна котка.

Любовта към Моцарт и шахмата

Още преди тридесет години музейните питомци можели да бродят свободно по изложбените зали, да се навъртат около картините и скулптурите, да се завиват на кравай до краката на Дионисий и да заспят. Но в края на 90-те години свободата на мъркащите питомци била ограничена. Все пак е поставена сигнализация, така, че лапа да не стъпи в музея. Казват обаче, че през нощта пухкавелите все пак намират пролуки и се вмъкват в залите. Още повече, че вътре ги чакат стари приятели.

„Съществува легенда, че в Ермитажа живеят домакини – ермити – малки човечета, които могат да се видят от някого с чисто сърце и душа на дете. През нощта те свирят на фортепианото на Моцарт и играят шах с котките. А ермитесите се грижат за котките. Те ги вчесват и от козината им си правят пухкави шалове. Казват още, че именно затова ермитажните котки са толкова копринено гладки и пухкави”, разказва Анна Кондратиева.

Веднъж лекарите от ветеринарната клиника дори решили да си направят експеримент – пускали различна музика на котките и с удивление наблюдавали, че те реагират именно на музиката на Моцарт. Стават по-спокойни и слушат мелодиите с охота.

Александр ГЛУЗ

За нравите

Гонене на топки и катерене по покриви

Котка да си в днешното ежедневие. Всяка котка си има своя купичка с храна и своя купичка с вода. През 90-те години в мазетата имало два големи казана. В тях приготвяли специална храна за питомците.

„Варили им рибена каша, защото в Ермитажа живеели и стари котки, които вече нямали зъби и не можели да дъвчат. Времето било тежко, но пухкавите любимци не гладували”, разказва Анна.

Все пак храната не била особено полезна. Котките често развивали здравословни проблеми. Сега обаче ги хранят със специална храна. Мъркащите създания веднага станали по-здрави и жизнени.

Работата на музейните котки не е много. За няколко века у мишките се е съхранила едва ли не генетична памет – не смеят да си подадат носа в Ермитажа.

„Денят на котките започва със закуска. Хранят ги веднъж на ден, тъй като най-често след закуска те отново заспиват и се събуждат надвечер. Но когато са будни обичат да си играят с топки и други играчки и да се катерят по покривите на съседните сгради. Някои излизат да двора да посрещат туристите”, казва Анна.

Играчки за котките се събират по цяла година. Музеят организира специални акции с деца. За децата не е трудно да измайсторят играчка за котките, а и пухкавите стражи им се радват.

Александр ГЛУЗ

Петте най-необичайни имена на котки

Жизи

Тамерлан

Лайза

Медея

Офелия