Св. Серафим храни мечката. Фрагмент от литографията Пътят към Саров, 1903

Св. Серафим храни мечката. Фрагмент от литографията Пътят към Саров, 1903

260 години от рождението на Св. Серафим Саровски Чудотворец

Публикувано от:

Поуките на  Св. Серафим Саровски Чудотворец:

 „Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода. Сложи постелята си там, където е удобно на котката. Яж плодове, на които се спира червея. Смело бери гъби, на които има мушички. Сади дърво, там където къртица копае. Строй дом, там където змия се препича. Кладенец копай, там където птиците гнездят в жегата. Лягай и ставай с кокошките, ще имаш златно зърно за деня. Яж повече зелено и ще имаш силни крака и издръжливо сърце, като на звяр. Плувай често и ще се чувстваш на земята като риба във водата. Често гледай към небето, а не към краката и твоите мисли ще бъдат ясни и леки. Повече мълчи, отколкото говори и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.“

Преподобни Серафи́м Саро́вски е бил йеромонах на Саровския манастир, който е сред най-почитаните руски светци. Роден е в Курск на 30 юли през 1754 г., в семейството на богатия и известен търговец Исидор Мошнин и съпругата му Агапия. Рано изгубва баща си. На 7-годишна възраст пада от камбанарията на строящия се Сергиево-казански катедрален храм (на мястото на по-рано изгоряла църква) „Св. Сергий Радонежки“, но остава невредим. Като юноша Прохор се разболява тежко. Докато боледува, веднъж насън му се явява Св. Богородица, която му обещава да го излекува. Сънят се сбъдва: по време на литийно шествие покрай дома му носят иконата „Знамение“ на Богородица и майка му го изнася, за да се докосне до иконата, след което Прохор оздравява.

През 1776 г. отива на поклонение в Киев в Киево-Печорската лавра, където старецът Доситей Киевски го благославя и му показва мястото, където трябва да приеме послушание и да бъде подстриган за монах – Саровския манастир. През 1778 г. става послушник на стареца Йосиф в Саровския манастир в Тамбовска губерния. През 1786 г. приема монашество и чин йеродякон, а през 1793 г. е ръкоположен за йеромонах.

През 1794 г. поради склонността си към уединение заживява в килия в гората, на 5 километра от манастира. Като аскетичен подвиг носел и през зимата, и през лятото една и съща дреха, сам си набавял храна в гората, спял малко, постел строго, четял свещените книги (Евангелието, писанията на светите отци), всеки ден дълго се молел и дълго оставал неподвижно като стълпник на речен камък. До килията си Серафим засадил овощна градина и направил пчелни кошери.

От историите, описани в житието, има 2, които са най-известни: опитомяването на мечката, която преподобният храни с хляб от ръката си, и случаят с разбойника. Според житието разбойници разбрали, че при Серафим често ходят богати посетители, и решават да ограбят килията му. Намират го в гората, докато се моли, както всеки ден; с брадва му счупват главата, но светецът не се възпротивява на насилието, въпреки че по онова време все още е млад и силен. След този случай преподобният завинаги остава силно изгърбен. В килията му разбойниците не откриват нищо ценно. По-късно те са хванати, но отец Серафим им прощава и моли съдията да не им налага наказание.

През 1807 г. преподобният приема монашески обет за мълчание, старае се да не се среща с никого и да не разговаря. През 1810 г. той се връща в манастира, където живее в затвор до 1825 г. След като излиза от затвора, приема много посетители от монасите и миряните. Както се твърди в житието, той имал дар на прозорливост и изцеление от болести. Посещавали го известни хора, в това число и цар Александър I. Към всички, които идвали при него, се обръщал с думите „Радост моя!“, а по всяко време на годината поздравявал с „Христос воскресе!“. Той основава и постоянно покровителства Дивеевския девически манастир. През 1831 г. светецът имал видение: явила му се Богородица, обградена от Йоан Кръстител, Йоан Богослов и 12 девици. Умира през 1833 г. в Саровския манастир в килията си по време на коленопреклонна молитва.

Народното почитане на отец Серафим започва доста преди канонизацията му, още приживе.