«…Чинов я пышных не искал;
И счастья в том не полагал,
Чтоб в низком важничать народе,-
В прихожих ползать не ходил.
Мне чин один лишь лестен был,
Который я ношу в природе,-
Чин человека … »
Така е писал И.А.Крилов в стихотворението « К другу моему».
Заслужава да се каже, че Крилов е първият руски писател, получил световна известност, между другото, преди А.С. Пушкин. Още приживе, неговите басни са преведени на френски от 80 поети на Париж , сред които е бил и Роже дьо Лил, автор на известната „Марсилеза“. Басни на Крилов са преведени на италиански от „най-именитите поети на Италия”, научаваме от библиографската повест за Иван Крилов „Нави Волырк” от Н.П. Смирнов-Соколски. До март 1825 г. са преведени общо 89 басни, публикувани в два тома на три езика (включително на руски) в най-добрата парижка типография на Дидо, с блестящи илюстрации от ръката на известния художник Изабе. По-голямата част на тиража се продала при голямо търсене във френската столица, за Русия останали жалки трохи.
Народната мъдрост на басните на Крилов, тяхното безпощадно осмиване на пороците и лошите качества на хората: измамата, самоизтъкването, алчността, предателството, празното безделие и досега „се работи” по изкореняването им, е необичайно разбираема и достъпна за всеки читател. По броя на образните изрази, включени в руския език, И. А. Крилов е в първия ред, до А.С. Пушкин, Н.В. Гогол, М.Е. Салтиков-Щедрин – свидетелстват Н.С. и M.G. Ашукини в сборника „Крилати думи“.
„Аз пиша басни защото, – казвал Иван Андреевич, – ги четат и слугите, и децата“. Той винаги е бил на страната на обикновения човек, против силните на деня: велможи, богаташи, чиновници. Неговата сатира е много актуална и в наши дни…
https://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/let-ispolnilos’-basnopistsu-Krylovu-31878
Рибешки танц
От жалби срещу съдиите,
богатите и първенците
Лъвът излязъл от търпение.
И тръгнал сам да обикаля своите владения.
Мужик, в реката риба наловил,
започнал огън да приготовлява.
Подскачали край силната жарава
несретничките, че животецът е мил.
Лъвът най-неочаквано връхлита.
„Ти кой си и какво тук правиш?“ — пита.
„Всесилни наш царю! — език преплита
Мужикът. — Аз на водния народ съм кмет;
Това са негови старейшини, събрани
без всякакви подкани,
да кажат на любимия си цар «привет»!
— «Е, как живея? Как е тоя край?»
— «Велики господарю! Тоя край е рай!
Молитви всеки тук към бог отправя
безценните ви дни да продължава.»
(А рибите се мятали в тиган върху жарава.)
Защо — Лъвът попитал — те така
опашки и глави насам-натам мотаят?“
„Царю премъдри! Твоите слуги сега
от радост, че дойде при тях, играят.“
Лъвът небрежно лизнал кметовата гръд,
погледнал танца, който рибите въртят,
и тръгнал пак по своя път.
Превод: Александър Миланов
https://chitanka.info/text/38717-ribeshki-tants