Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва.
Според резултатите от анкета на Всеруския център за обществено мнение в списъка на идолите на Русия за ХХ век Владимир Висоцки заема 2-ро място след Юрий Гагарин. Автор на повече от 700 песни по изцяло собствени стихове, театрален и киноактьор. Изиграл е над 30 филмови роли, изнасял е концерти в цяла Русия и на много места по света, включително и в България. Смята се, че гласът на Висоцки не може да бъде сбъркан с никой друг.
През март 1941 г., месеци преди влизането на Съветския съюз във Втората световна война бащата на Висоцки е мобилизиран, а самият той и майка му са евакуирани от Москва в село Воронцовка в Чкаловска област където остават в продължение на две години.
Театралните наклонности на Владимир Висоцки стават очевидни още в ранна възраст и те са подкрепени и поощрявани от баба му по бащина линия Дора Бронщайн, фен на театъра, пред която момчето рецитира поезия, докато стои качен на стол. В училище посещава театрален кръжок, а когато е на 17 години, получава първата си китара от майка си, на която негов съученик го учи да свири.
Владимир Висоцки става част от компания, в която са Василий Шукшин, Андрей Тарковски , Людмила Гурченко. Тези познанства оказват изключително влияние върху живота и творчеството му.
През юни 1956 г. Висоцки е приет в класа за актьори на Московския художествен академичен театър „Немирович-Данченко“ (МХАТ). Участва редовно в сатирични самодейни постановки, организирани от студентите, за които понякога пише пародийни стихотворения и други кратки текстове. Негов преподавател по литература е Андрей Синявски, който години по-късно е осъден за „антисъветска пропаганда“ и на когото Висоцки посвещава стихотворението „Вот и кончился процесс“. Синявски запознава Висоцки с работата на Булат Окуджава, чийто концерт в школата подтиква Висоцки да поднови упражненията си с китарата.
След дипломирането си Владимир Висоцки е изпратен на работа в Московския драматичен театър „Александър Пушкин“ и през следващите няколко години работи с прекъсвания там и в няколко други театъра. По същото време изпълнява първите си малки роли в киното.
В началото на 60-те години на миналия век Владимир Висоцки започва да придобива известност като автор на „блатни песни“. За тях е характерно използването на разговорен и уличен език, а според наблюдатели на неговото творчество, героите в текстовете му са вдъхновени от реални прототипи. През септември 1964 г. постъпва в Театъра на Таганка, където остава да работи до края на живота си. През този период продължава активно да пише нови песни, като темите и сюжетите в тях значително се разширяват, превръщайки работата му, по думите на по-късни изследователи, в цяла „енциклопедия на руския живот“. Все по-голямо място в произведенията му заемат теми от ежедневието и критики към обществения живот в Съветския съюз. Паралелно участва и във филми, в които изпълнява свои песни.
В края на 60-те години Висоцки се запознава с Марина Влади, впоследствие негова съпруга. Връзката им е затруднена от ограниченията за пътуване и Влади става член на Френската комунистическа партия, за да улесни получаването на такова разрешение.
През 70-те години, с помощта на Марина Влади и на лидера на Френската комунистическа партия Жорж Марше, Владимир Висоцки получава разрешение да пътува зад граница и да изнася концерти. Запознава се с Даниел Олбрихски, Кшищоф Зануси, Анджей Вайда, Йежи Хофман, а по-късно гостува на Михаил Баришников в САЩ, където се среща с Йосиф Бродски и Милош Форман, снимащ по това време филма „Коса“. Продължава да се снима в киното, като през 1979 г. влиза в главната роля в криминалния минисериал „Мястото на срещата да не се променя“ („Место встречи изменить нельзя“), която остава и една от най-забележителните в кариерата му.
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. в Москва на 42-годишна възраст. Пред театър „Таганка“ се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.
В личния архив на Владимир Висоцки, на баща му и съпругата му Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.
Източник: https://www.musicautor.org/bg/article/musikalno-nasledstvo-vladimir-vysotsky