Св. Киприан Цамблак се е родил около 1330 г. във Велико Търново.
Произхождал от болярския род на Цамблаковците. Своят духовен път св. Киприан започва от известния Килифаревски манастир, под духовното ръководство на Св. Теодосий Търновски. Там младият монах се среща със Св. Евтимий. Св. Киприан прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и десет години в Света Гора – Атон, където вероятно се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей I Кокин (1364 – 1376 г.).
Патриарх Филотей избира именно Св. Киприан за свой представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния конфликт между Московското княжество и Литовската държава (1374 г.). За да не допусне преминаване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей поставя Св. Киприан за Киевски и Литовски митрополит (1375 г.).
Kонстантинополският църковен глава се надявал да обедини духовната власт над руските и литовски земи под пастирския жезъл на св. Киприан след смъртта на вече възрастния Московски митрополит св. Алексий (1378 г.).
Новият Киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежский (1392 г.) и на други видни руски духовници, но срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Дмитрий Донской (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите отношения между Московското княжество и Литовската държава от близките години. Княз Дмитрий желаел да постави на митрополитския трон своя изповедник и довереник Михаил (Митяй). Поради това, след като претърпял различни унижения, св. Киприан бил принуден да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със Св. Евтимий, Патриарх Търновски.
Във византийската столица Св. Киприан трябвало да научи решението на новия Патриарх Нил (1379 – 1388 г.), касаещо духовната грижа за руските и литовки земи. Изправен пред манипулациите на своя опонент за Московската катедра – Пимен, който представил подправени писма в своя подкрепа от княз Дмитрий Донской, св. Киприан се оттеглил и заминал за Киев. Московският владетел обаче разбрал за измамата и сам повикал Киевския светител при себе си, приемайки го с почит и уважение. Последвало обаче ново изостряне на отношенията между княз Дмитрий и св. Киприан. Новият митрополит последователно и в духа на исихастките традиции отстоявал силната църковна власт и духовно наставничество над светския владетел. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след смъртта на Дмитрий Донской св. Киприан бил окончателно признат за митрополит на Москва и на цяла Русия.
През март 1390 година Московският митрополит пристигнал в столицата на наследника на княз Дмитрий – Василий Дмитриевич (1389 – 1425 г.). Новият московски княз с голямо желание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската подкрепа той развил широка духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа дейност. Св. Киприан съдействал за подобряване отношенията между московския княз Василий и литовския владетел Витовт и потърсил пътища, оказали се неуспешни, за обединение на християните преди османското завоевание на Балканите. Св. Киприан преживявал особено тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от големите завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), нападнал руските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово нареждане от град Владимир в Москва тържествено била пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на руския народ).
Пред молитвеното усилие на Москва и подготовката за отбрана най-неочаквано Тамерлан обърнал войските си и се оттеглил.
След този случай Руският митрополит Св. Киприан бил наречен Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на иконата в околностите на Москва. На същото място през 1397 година св. Киприан издигнал Сретенския манастир, а от 26 август се организира ежегодно литийно шествие с иконата на Божията майка.
Сретенският манастир
Освен този манастир, Св. Киприан съдейства за издигането на още редица храмове и друга монашеска обител – Савино-Старожевския манастир
Савино-Старожевският манастир
По негово време се оформят известните иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Митрополитът е радетел на иконописта – сам рисува икони и според последните изследвания (Бетин Л.В. – Митрополит Киприян и Теофан Грек, 1976 г.), подкрепя дейността на известните зографи, творили в древна Рус по това време – Теофан Грек (ок. 1340 до след 1405 г.) и Андрей Рубльов (1360/70-1427/30 г.). Предполага се, че Есхатологията (края на света) и сцените, рисувани от Рубльов по темата „Времето на Страшния съд“, са повлияни от учението на исихазма, на което Mитрополитът е следовник.
Книжовната дейност на Св. Киприан е много богата и следва извършваните на Балканите актуални книжовни промени. Св. Киприан допринася за популяризация на общославянски (св. Константин – Кирил), български ( св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски ) и сръбски ( св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман ) светци сред руския народ.
Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Друг негов важен литературен труд е изготвянето на пълен литургичен цикъл (житие, служба, похвално слово и канон) за първия Московски митрополит Св. Петър (1308 – 1326 година). Стилът е украсен и риторизиран, но не много сложен. Това го превръща в основополагащ пример за всички северноруски жития.
Много ценно е запазеното епистоларно творчество на Св. Киприан. Известно е сътрудничеството и уважението на най-големия светец по това време в Русия Св. Сергий Радонежский към Св. Киприан, като са запазени някои от писмата на митрополита до Св. Сергий.
Икона на Св. Сергий Радонежский
От Св. Киприан са запазени също и три послания по богословски и литургически въпроси до духовенство от градовете Новгород и Псков и до игумен Атанасий Висоцки. В тях се разкрива забележителната начетеност на Светеца.
Св. Киприан починал на 16 септември (стар стил) 1406 година и бил погребан в Успенския събор в Кремъл, Москва.
Мощите на св. Киприан в Успенския събор
Подготвената от него Прощална грамота, която прочели на гроба му, поставила основите на жанр, продължен и от следващите предстоятели на Московската митрополитска катедра. Канонизиран е през 1472 година.
Паметта на Св. Киприан се чества на датата на успението му и на 23 май.
Запазени са Кратко житие и някои икони с лика на Св. Киприан. Дейността му е отразена в Похвално слово от Митрополит Григорий Цамблак, във всички руски летописи от епохата и множество византийски извори. След себе си Св. Киприан оставя въвеждането на исихазма в Русия, богослужебно-книжовна реформа, нов агиографски стил, нов жанр в руската литература и утвърждаване на почит към Св. Петър, Митрополит Московски и на цяла Русия. Отчитайки забележителната и разнородна дейност на Св. Киприан, Григорий Цамблак се обръща към русите: „Нашето отечество го роди, а вам Бог го дари…”
Българският монах-исихаст Св. Киприан 32 години полага големи грижи за единството на Русия, за благочестието на православния руски народ и за укрепването на неговата българо-славянска книжнина, продължавайки делото на Св. патриарх Евтимий и Св. Теодосий Търновски.
Източници:
Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=429
https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/bgsvetii/84-5/4603-sv-kiprian