Българската тема в творчеството на великия поет
През септември 1820 г. Александър Сергеевич Пушкин, който е на 21 години, пристига в Кишинев поради немилостта на цар Александър I: „Пушкин трябва да бъде заточен в Сибир: той наводни Русия с възмутителна поезия; всички млади хора ги рецитират наизуст.”
В одата „Волност“ има стихове като: „О, самодържец и злодей, / и теб, и твоя трон презирам! /И твойта гибел в тоя ден / с жестока радост аз съзирам.“ (Превод на български език – Камен Зидаров)
И само, благодарение на застъпничеството на влиятелни приятели на поета, изгнанието е заменено с командировка.
Живее тук от 1820 до 23 г., под попечителството на генерал Иван Никитич Инзов, губернатор на Бесарабия, главен управител на южните колонии на Русия.
Буджак е остаряло наименование на южната част на Бесарабия . Характеризирайки се с пъстър етнически състав, той е сред най-своеобразните региони в езиково и културно отношение.
Поетът и неговият приятел Павел Долгоруков често посещавали района, населен с българи, където поетът открива своя герой „Кърджали“
Запазена е чернова на началото на стихотворението „Кърджали“ (1828 г.). В този фрагмент поетът описва едно българско село в Южна Бесарабия:
В степта пустинна на Буджак,
където Прут-реката чак
обгръща руските предели,
край мътно ручейче-сирак
мъждука неизвестно село.
На злополуките напук,
живеят българи и тук,
и пазят бащините нрави.
Прехранват се със… труд.
Без да му мислят, в тоя смут,
как ратоборствуват /воюват/ държави
и правят тяхната съдба…
Александър Пушкин
(превод – Нико Стоянов, бесарабски български поет)
Долгоруков пише в дневника си, че Александър Сергеевич обожавал българските песни, които се изпълнявали вечер в района, населен с българи. Две от тях особено впечатляват поета. Те разказвали за живота и смъртта на чаровния хайдутин Бимбаши Сава, водач на въстаническа чета. Пушкин помолил тези песни да му се преведат.
А по-късно, вдъхновен от фолклора на българите, през 1834 г. Пушкин осъществява отдавнашната си идея, но в проза. Той създава образа на легендарния хайдутин Кърджали, българин по народност, който защитава обикновените хора.
„По турски „кърджали“ значи юнак, герой. Истинското му име не зная. Със своите разбойничества той всяваше ужас по цяла Молдавия“. – започва разказа си от първо лице Александър Сергеевич Пушкин.
Той описва своя герой по следния начин:
«…Чертите на смуглото лице бяха правилни и строги. Беше висок, широкоплещест и въобще показваше изключителна физическа сила. Пъстра чалма покриваше главата му, широк колан обгръщаше тънкия му кръст; куртка от дебел син плат, широки гънки на ризата, падащи до коленете и красиви обувки допълваха останалата част от облеклото му. Видът му беше горд и спокоен.».
Сражава се срещу турците в отряда на генерал Ипсиланти, присъединявайки се „ с двеста свои другари към доброволците етеристи, които воюват за освобождението на Гърция. Не му била ясна истинската им цел, – вметва Пушкин, но войната му предлагала възможност „да се обогати за сметка на турците, а може би и на молдовците…“. Участва в сражението при граничния пост Скуляни на р. Прут през юни 1821 г. Битката, за която Пушкин пише, че „от никого не е описана в цялата й трогателна истина“, е последната между гръцките опълченци и професионалната турска войска. „Представете си седемстотин души арнаути, албанци, гърци, българи и всякаква сган, които нямат понятие от военно изкуство и отстъпват при вида на петнайсетхилядната турска конница.“ Турците побеждават. По-късно Кърджали е арестуван и предаден на турците. С хитрост и смелост успява да избяга „и сега разбойничества около Яш“.
„Кърджали дълго върлувал около Яш. По едно време писал на Пашата да му прати пет хиляди, ако ли не, щял да запали Яш и да се промъкне до самия Паша. Исканите пари му били изпратени. Ето какъв бе Кърджали“, завършва повестта си Пушкин.
Великият поет е привлечен от силата на храбрия българин, бунтуващ се срещу чуждата власт. Той създава обобщен образ на романтичния разбойник, но и достоен човек, който се противопоставя на тиранията.
Творбата е преведена за първи път на български език от бесарабския българин Михаил Греков, син на Генчо Къргов, прочутия Генчо войвода. Публикувана е във в. „Независимост“ (1874), редактиран от Любен Каравелов.
Повестта „Кърджали“ има и по-късни преводи – на Васил Каратеодоров, Сава Чукалов, Димитър Бозаков. През 1979 г. е включена в поредицата „Световна военна белетристика“.
„Българска гордост е, че в трудни за самия него и за народа ни изпитания А. С. Пушкин се докосва до националната ни душевност и съдба и с малката си повест „Кърджали“ става родоначалник на българската тема в руската класическа литература“, пише проф. Петко Троев, който изучава творчеството на големия руски поет.
Източник:
https://vk.com/@495197545-bolgarskie-tainy-3-kak-pushkin-vvel-kirdzhali-i-indzhe-voevo