На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех. Но по силата на подписания през лятото на същата година Берлински договор на Великите сили, България не е напълно независима, а е васално княжество по отношение на Османската империя.
Обявяването на Независимостта на Българската държава е следствие на няколко различни фактора. На първо място, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която (според Берлинския договор от 1878) е окупирана за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от това положение на международната сцена и да обяви своята Независимост. Самият княз (от 1908 г. цар) Фердинанд води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия.
Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя. На 11 юли 1908 г. в Турция избухва т.нар. Младотурска революция, която успява да постигне възстановяване на Конституцията от 1876 г. Техните действия не са достатъчно убедителни и вместо да въведат реформи в управлението, младотурците се насочват по линията на национализма. Събитията, случващи се в Цариград, активизират българската дипломация. Българският дипломатически агент в турската столица Иван Ст. Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната. В началото правителството не споделя неговото мнение, защото смята, че моментът не е подходящ и е опасно за България. Според управляващите среди в България трябва да се изчака развоят на събитията в Турция и да се наблюдава реакцията на Великите сили.
Междувременно в Цариград става известният „инцидент Гешов”. На 30 август 1908 г. в столицата на османската империя е устроена гала вечер по случай рождения ден на султана, на която са поканени всички дипломатически мисии на различните държави с изключение на българския представител Иван Ст. Гешов. С това си действие младотурците искат да подчертаят васалното пложение на България. Гешов е отзован от Цариград, а Портата отзовава комисаря си от София. Инцидентът внася допълнително усложняване на обстановката на Балканския полуостров. Великите сили, в лицето на Англия, Франция и Русия правят опити да изгладят недоразумението, докато Германия и Австро-Унгария са доволни от изострянето на обстановката, което ще подкопае позициите на Антантата и ще улесни агресивните планове на Виена.
В първите дни след „инцидента Гешов” българската дипломация решава разумно да изчака подходящия момент. Ген. Ст. Паприков все още смята, че въпросът за независимостта на България може да се обсъжда с Турция. В София разбират, че властта в турската столица осъзнава ненавременността на инцидента. Няколко дни по-късно конфликтът обаче се задълбочава. На 5 срещу 6 септември 1908 г. избухва стачка на служителите на Източните железници, включително и на територията на Княжество България. Управлението им в българската територия е поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са заменени от български железничари и военни части. В тази обстановка министър-председателят Ал. Малинов намира, че настъпва моментът да се действа решително и на 8 септември телеграфира на княза: „Позволявам си да доложа на Ваше Царско Височество… инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта… Нека не се блазним от обещания, нека действуваме.” Идеята на Малинов е да постави Европа и Турция пред свършен факт, а в същото време Фердинанд търси подкрепа в австроунгарските управляващи среди. На 10 септември по случай 60-годишнината на император Франц Йосиф той е приет в двореца в Будапеща като независим владетел.
На 16 септември е взето решение в Министерски съвет да се обяви независимостта на България на 21 септември 1908 г. На княза е телеграфирано и той трябва да се завърне незабавно в страната. Това бързане е продиктувано от страха, че Великите сили могат да предприемат натиск върху българското правителство и да попречат на плануваните действия. На 21 септември князът пристига в Русе, а на 22 септември е във Велико Търново и с манифест обявява независимостта на страната. Новината се посреща с възторг в цялата страна. В много от градовете са организирани тържествени митинги.
В издадения от княз Фердинанд I манифест се казва: „Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят“.
Първоначално Великите сили не признават обявяването на независимостта. Турция е най-засегнатата страна и отказва да признае търновския акт. Единствено при изплащане на сумата от 125 млн. франка тя е готова да признае независимостта.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски. В началото на март 1909 той постига споразумение с османците, с което опрощава част от задълженията им към Русия, а в замяна Високата порта оттегля почти всичките си претенции към София. Малко по-късно в Петербург пристига българска делегация начело с министъра на външните работи Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят компенсациите за Русия. Двамата изчакват развоя на успоредните преговори на колегата им Андрей Ляпчев в Цариград преди да сключат сделката. Българо-руският протокол е подписан от Салабашев и Изволски едновременно с българо-турския, договорен от Ляпчев. Със споразумението в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877 – 1878 г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г. Ден по-късно (на 7 април) Русия признава независимостта на България от Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.
Това събитие връща България в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.
Източници:
https://www.pravoslavieto.com/history/20/1908_nezavisimost/index.htm