Защо император Николай I е искал да убие великия мислител
Световната литература е щяла да загуби значителна част от творческото си наследство през януари 1850 г., когато на Семьоновския площад войниците са били готови да разстрелят група заговорници, сред които е бил и великият руски писател Фьодор Михайлович Достоевски.
Свободни мисли
Настойчиво чукане на жандармите на вратата на Достоевски, който по това време е триумфирал на литературното поприще с романа „Бедни хора“, прозвучало в ранната сутрин на 5 май 1849 г. По лична заповед на Николай I писателят е арестуван и затворен за много месеци в Петропавловската крепост.
Дружбата на Достоевски с Петрашевски е могла да завърши за писателя трагично. Фото: Commons.wikimedia.org
Причината за лишаването от свобода на 28-годишния автор били срещите, провеждани в квартирата на Михаил Василиевич Буташевич-Петрашевски. Последният, подобно на много представители на интелектуалния елит от онова време, се отличавал със свободомислие. Петрашевски работил като преводач в Министерството на външните работи, а през 1840 година заедно с литературния критик Валериан Майков съставил „Джобен речник на чуждите думи, включени в руския език“. В него Михаил Василиевич започнал да помества остри теоретични статии с пропаганда на социализма и демокрацията. Речникът се превръща в основната улика по време на шумния процес срещу „петрашевците“ няколко години по-късно.
В квартирата на Петрашевски през 40-те години на XIX век често спорят за пагубното крепостничество, продажността на чиновниците и цензурата. В личната библиотека на домакина се съхранявали много забранени книги. Тук често са идвали изтъкнати писатели, учени и литературни критици. Сред гостите на Петрашевски били Михаил Салтиков-Щедрин, Алексей Плещеев и Фьодор Достоевски. Авторът на „Бедни хора“ за първи път влиза в квартирата на организирана вечер през 1846 г. По това време Петрашевски бил прочел романа, възхитил се и поканил Фьодор Михайлович на публични диспути. Той бил уверен, че литературата е мощно средство за пропаганда.
Под прицел
През пролетта на 1849 г. на една от „петъчните“ вечери идва провокатор, който съобщава на властите, че в квартирата се събират заговорници. Доносът станал отправна точка за „Делото Петрашевски“, което било пазено в тайна от следователите. По това време на него се гледало като на сериозен политически заговор, сравним с неуспешния държавен преврат на декабристите.
Достоевски, както и останалите арестувани, е поставен в изолация в Петропавловската крепост. Едва през ноември 1849 г. е предявено обвинение за разпространение на писмото на Белински, което е „изпълнено с дръзки изрази срещу Православната църква и върховната власт“ и за необявени събрания, провеждани в квартирата.
Петрашевски и Достоевски били допълнително обвинени в престъпни планове срещу държавната власт. Към случая се приписвали и „Свободните мисли“, публикувани през 1846 г..
«Инсцениране на екзекуция на Семьоновския площад», картина от Б. Покровски, 1849 г. Фото: Public Domain
Осъдените този ден на Семьоновския площад на Петропавловската крепост били облечени в предсмъртни ризи. Някои били със завързани очи и завързани за стълб. Осъдените окончателно повярвали в сериозността на присъдата, когато видели свещеника да се готви да ги причести. Войниците вдигнали оръжията си, започнали да се прицелват, но в този момент дали отбой …
Кучешка смърт
На треперещите осъдени отвързали очите и прочели друга присъда. Императорът решил да помилва „петрашевците“ и да ги изпрати на каторга и в арестантски роти. Няколко души, които били изправени до стълба тази сутрин, полудели. Фьодор Михайлович, за щастие, не бил сломен от осемте месеца затвор и инсценираната екзекуция, въпреки че имал психични комплекси и страдал от епилепсия.
В деня на неуспешната екзекуция Достоевски написал: „В крайна сметка днес бях близо до смъртта, живях с тази мисъл три четвърти час, бях в последното мигновение и сега живея отново… Животът е подарък, животът е щастие, всяка минута може да бъде век щастие.“
Фьодор Михайлович е лишен от дворянство и изпратен в Омск за четири години. По пътя към каторгата „петрашевците“ били посрещнати от съпругите на заточените декабристи Муравьов, Аненков и Фонвизин, които връчили на всеки от тях Евангелието. Достоевски пазил своя екземпляр до края на живота си.
Фьодор Достоевски, опитомил кучето, за втори път в живота избегнал смъртта. Фото: Commons.wikimedia.org
По удивителен начин писателят успява да се спаси вече в каторгата. Съвременниците си спомняли случая, когато Фьодор Михайлович бил спасен от смърт от опитомено от него куче в Омск. Животното много се привързало към стопанина. Когато Достоевски се разболял от пневмония и се озовал в болница, му били изпратени големи за онези времена средства – три рубли. Един от затворниците, в съгласие с фелдшера, решил да отрови Достоевски и да открадне парите. Отровата попаднала в млякото, предназначено за Фьодор Михайлович.
В този момент, когато писателят се канел да изпие отровената течност, кучето се затичало към него, съборило чашата и изгълтало цялото съдържание. Животното се жертвало, не давайки да загине руският творец, който по-късно създава велики романи.
Един от тях е „Идиот“, където чрез устата на княз Мишкин Фьодор Михайлович си спомня за ужасната сутрин на Семьоновския площад: „Един човек веднъж бил качен, заедно с други, на ешафода и бил осъден на смърт чрез разстрел за политическо престъпление. След около двадесет минути било прочетено помилването и била наложена друга степен на наказание; но въпреки това, в интервала между двете присъди, двадесет минути или поне четвърт час, той живеел с несъмненото убеждение, че след няколко минути внезапно ще умре. Той си спомнял това с изключителна яснота и говорел, че никога няма да забрави нищо от тези минути…”
Източник: