„В голямата битка за влияние в Средна и Южна Азия, водена от Русия и Англия през миналия век, Николай Григориевич Столетов не е бил обикновен редник.“ – Николай Тодоров, „Генералът на българите“
Николай Г. Столетов е роден на 14 ноември 1831 г. в гр. Владимир. Той е брат на големия руски физик Александър Столетов. Държавният Университет в гр. Владимир е наименуван на двамата братя Александър Григориевич и Николай Григориевич Столетови.
След завършване на образованието си във Физико-математическия факултет на Московския университет, постъпва на военна служба. Участва в боевете за Крим (1853-56г.) и отбраната на Севастопол и Инкерман.
През 1859 г. завършва Николаевската Генерал-Щабна Академия и отново се връща в Кавказката армия. 10 години по-късно е назначен за началник на Закаспийския отряд. Ръководи научна експедиция в района на р. Амударя и основава гр. Красноводск. След това командва Уралския пехотен полк и бригада, произведен е в чин генерал-майор.
Боен офицер, активен участник във войната с турците през 1877-1878 г., Николай Григорович е бил и военен разузнавач. Това са по-малко известни, но много интересни страници от неговата удивителна биография. Един от епизодите й е свързан с неговото „пътуване“ до Персия.
През целия XIX век Азия е била център на политическа и дипломатическа конфронтация между Великобритания и Русия, която чрез перото на Редиард Киплинг става известна като „Голямата игра“. Великите сили се борят за сфери на влияние и не пропускат възможност да си причиняват неприятности по целия свят.
През 1864 г. руският министър на външните работи Александър Михайлович Горчаков издава циркулярно писмо „Съвременна политика“, в което инструктира руските посланици в чужбина: Русия търси сигурни граници, необходима е защита на руските каравани, както и на местните племена от нападенията на „варварите“. Документът е подписан от император Александър II, който определя две основни цели на азиатската политика на Русия: да попречи на Великобритания да включи Централна Азия в сферата на своите интереси и да защити интересите на руската икономика и търговия в региона.
През 60-те години на XIX век настъплението на Русия в Средна Азия се ускорява. Били присъединени обширни територии. През 1867 г. е създадена Туркестанската генерал-губернаторска област със столица в Ташкент. На 5 януари 1867 г. подполковник Николай Столетов е назначен за управител на канцеларията на военното-народно управление на Туркестанската област.
Много скоро, през юни 1867 г., по най-висша заповед Столетов е командирован в „различни азиатски държави“. В документите на Министерството на външните работи е отбелязано: подполковник Столетов е заминал през Закавказието към южния бряг на Каспийско море. Явно по лични дела. На руския консул в Астрабад (Персия) Гусев е съобщено: целта на пътуването на Столетов е изучаването на източните езици. Но е подчертано, че основното намерение на Столетов е да се запознае с настоящото състояние на нещата в Средна Азия.
Николай Григорович имал намерение да пътува през Астрабад до Герат (Афганистан) и, ако е възможно, до Кашгар (Източен Туркестан). В поверително писмо се уточнявало: „Пътуването се предприема от господин Столетов на свой личен риск и отговорност, без прякото участие на правителството. Въпреки това, предвид значителната полза, която могат да ни донесат събраните от господин Столетов данни по време на това пътуване, нашето правителство е готово да му окаже възможното съдействие“.
С големи трудности Столетов успява да стигне до Мешхед (Персия) – и появата му веднага много притеснила англичанина Долмедт, когото всички смятали за разузнавач. С появата на Русия в Средна Азия работата на английските специални служби в съседните на Руски Туркестан държави само се засилила. Офицерите от разузнаването в Британска Индия добивали секретни сведения за състоянието, разположението и числеността на руските войски, събирали и анализирали политическа и дипломатическа информация. Долмедт имал връзки във всички слоеве на местното общество и тези хора му съобщили: руският полковник моли за съдействие за пътуване до Герат.
Това притеснило английската дипломатическа мисия в Техеран. Англия оказала натиск върху властите на страната и те започнали да създават всякакви пречки, като не съдействали на Столетов в стремежа му да стигне до Герат. След като престоял в Мешхед около три месеца, Столетов заминал за Техеран и, по всичко личи, че там очаровал някакъв индийски велможа. Консул Гусев докладвал: Столетов се отправил в Русия с някакъв индийски принц.
Тук трябва да се поясни: от средата на 60-те години на XIX век индийските раджи на Кашмир и други княжества се опитват да установят контакти с Русия, виждайки в нея съюзник в противодействието им срещу англичаните. Впечатленията от общуването с индийския принц и собствените наблюдения на Столетов в различни страни са в основата на неговата „Докладна записка за състоянието на английските военни сили в Индия и настроенията на местните жители”, която той написва и представя на началниците си през 1870 г. Ето как един съвременник на Столетов оценява тази работа: „Този проект за военна експедиция в Индия (!) показва голямата осведоменост на автора по отношение на историята на завладяването на Индия от англичаните и до какво е довело това завладяване, т.е. до съвременното положение на страната“.
От секретно писмо на началника на Главния щаб Хайдън става ясно, че в края на септември 1868 г. Николай Столетов вече се е намирал в Петербург. Ръководството оценило получената от него информация – още по време на командировката Столетов бил произведен в полковник, а на 15 септември 1869 г. получил орден Св. Анна II степен с мечове над ордена.
Автор: Олга Суслина, старши научен сътрудник във ВСМЗ (Владимиро-Суздалския Музей Заповедник)
Източник: