Николай Столетов – военен началник, учен, разузнавач. „Пътешествие“ до Индия
“В голямата битка за влияние в Средна и Южна Азия, водена от Русия и Англия през миналия век, Николай Григориевич Столетов не е бил обикновен редник.” – Николай Тодоров, “Генералът на българите”
Известен като участник в руско-турската война от 1877-1878 г. Николай Григориевич е бил и офицер от военното разузнаване. В края на 60-те години на XIX век, той е бил в Персия, а след освободителната война заминава за Афганистан и Индия.
След Руско-турската война от 1877-1878 г., англо-руската конфронтация отново ескалира. Царското правителство решава да организира на южните граници маневри на войските на Туркестанския военен окръг като средство за отвличане и натиск, за да предотврати плановете на британското правителство по отношение на Русия в Централна Азия. В същото време на 5 април 1878 г. е решено да се изпрати дипломатическа мисия в Кабул, начело с генерал Столетов. Енгелс нарекъл това събитие „ шахматен ход на Русия в Афганистан“. Неговата цел е била „да поддържа в емира недоверие към действията на англичаните и да насърчи по-нататъшната съпротива срещу опитите им да се установят в Афганистан“. Дори бил подготвен проект на договор за приятелство между Афганистан и Русия. Не му е било предопределено да се реализира – Шир Али-кан умира внезапно и войната между Афганистан и Англия започва.
През декември 1878 г. Николай Столетов е командирован в Генералния щаб „за специални занятия по Азиатската част, предвид задълбоченото познаване на азиатските въпроси и ползите, които може да донесе със своите сведения“.
По лично разпореждане на Императора, „отдавайки пълна справедливост на способностите и усърдието в службата на този генерал“, той е запазил позицията на началник на дивизия. Николай Григориевич попада в група за изпълнение на специални поръчения на Главното управление на Генералния щаб, чиято основна задача е била събирането и обработката на разузнавателна информация от военен характер. Офицерите е трябвало да притежават „специални знания, да се отличават с любов към работата, способност за бързо мислене, отлична памет, предпазливост, акуратност, сдържаност, проницателност и владеене на чужди езици“.
В анкетния списък на генерала е записано, че от 5 юни 1879 г. до 5 май 1880 г. той е бил на почивка в чужбина. Но в действителност Николай Григориевич е изпратен с разузнавателна мисия в Индия.
„Голямата игра“ е набирала все по-голяма сила: Русия и Англия ревниво наблюдавали действията на другия в Афганистан и Тибет. При такива условия постоянното следене на ситуацията в Афганистан, Персия, Индия, Китай, Тибет и като цяло в Азия, където интересите на империята могат да бъдат засегнати, придобило особено значение за Русия.
Маршрутът на пътуването на генерала научаваме от писмата на ген. Столетов до брат му Александър Григориевич.
Интересно е, че самата кореспонденция е била „шифрована“: Александър Столетов изпращал писмата в Женева до съпругата на Николай Григориевич – Зинаида Николаевна, а тя ги изпращала на съпруга си в други пликове. „За да скрия националността си, за мен е много важно на писмата да няма руски печат или руски надписи“, предупреждавал Николай Столетов и почти във всяко писмо искал да се пази тайна и да не се казва на никого за мястото на неговото пребиваване.
Пътуването започнало в Женева, където до края на септември той останал със семейството си, със съпругата и дъщеря си. На 6 октомври Столетов отплавал от Неапол до Александрия и до началото на ноември „разглеждал“ Египет (където също присъствали англичани ): Кайро, Порт Саид, Суец. Естествено, че освен от красотата, той се интересувал преди всичко от положението на Англия в този регион, което се усилило значително в резултат на придобиването от хедива на Египет през 1875 г. на контролен пакет акции в Суецкия канал, позволило контролирането на канала по пътя към Индия.
От Египет Столетов, когото всички смятали за немец, отпътувал с английски параход към Цейлон. „Досега никой не подозира, че съм руснак“, пише той.
През декември Столетов достига до Ахмедабад, голям център в западна Индия, където британците имали военен контингент. „Под прикритие“ Столетов разгледал „доста интересни места“ и се отправил към Калкута.
В писмо до военния министър Милютин през февруари 1880 г. Николай Столетов казва: „Останах в Пенджаб и Инд 3 месеца, представяйки се за пътуващ бивш професор в шведски университет, който живее в Швейцария. Въпреки краткото време успях да се запозная с много местни мюсюлмани и чрез тях да взема участие в някои афганистански дела.“ …
Николай Григориевич не просто е изучавал ситуацията, но и се опитвал да повлияе на нея, т.е. водил е антибританска пропаганда сред враждебно настроените към британците местни жители: „При вкоренилото се в туземците убеждение, че британците никога не говорят и не пишат истината, ми беше лесно да опровергавам вестникарските репортажи в познати местни среди“.
През януари 1880 г. в Калкута генерал Николай Столетов вече не криел нито името си, нито националността си. Той разказвал, че извършва околосветско пътешествие и е пристигнал в Калкута, за да си почине. „По време на престоя си в Калкута бях в кръга на много уважавани американци, от тях и от познати французи научих, че за мен е създаден строг полицейски надзор“, – съобщил той и решил да напусне Индия. В началото на февруари същата година той вече бил в Женева.
Така приключило индийското пътешествие на ген. Столетов. Това пътуване не му донася никакви очевидни награди или повишения, но Столетов изпълнил възложената му задача за разузнаване и предприел всички мерки, за да не компрометира както правителството, така и своята личност. Нито в мемоарите, нито в периодичния печат тази страница от биографията на генерала не е била обхваната, тъй като е била държавна тайна. На 11 април 1881 г. Николай Григориевич е назначен за началник на 1-ва стрелкова бригада, оставяйки в Генералния щаб. Неговата военна дейност продължила.
Олга Суслина,
старши научен сътрудник на ВСМЗ.