Автор: Петър Волгин
Тези дни се навършват сто години от избухването на Февруарската революция в Русия. Малко след нея идва и Октомврийската революция, която кардинално променя не само руската, а и световната история. Какво е общото между тези събития отпреди един век и днешното време?
И тогава, и сега светът се намира на кръстопът. Тогава, през 1917 г. бушува Първата световна война, първата масова касапница в историята, която ще срине няколко могъщи империи и ще начертае съвсем различно от познатото устройство на света. Днес е видно, че няма как да живеем постарому.
Либералният консенсус, който владееше умовете и диктуваше политиките в развития свят през последните няколко десетилетия, е мъртъв. В него се е вкопчил единствено олигархичният елит, докато нормалните хора изпадат във все по-силна ярост, когато чуят да им се говори за либерализъм, пазар, политически консенсус. И тази реакция е напълно естествена, защото статуквото, което трябваше да направи всички ни богати и щастливи, всъщност облагодетелстваше основно транснационалния елит.
Убеден съм, че съпротивата срещу този елит ще става все по-силна. Тя ще носи различни политически и идеологически форми. Някъде ще доминират националисти като Марин Льо Пен, другаде – левичари като Пабло Иглесиас, дори традиционни леви партии като британските лейбъристи ще се опитват да се променят, водени от лидери като Джереми Корбин. И на други континенти има съпротива срещу либералния ред, като например различните леви радикални движения в Латинска Америка.
А колкото повече глобалният елит се прави, че не вижда тези възмутени хора, колкото повече игнорира мнението им, толкова повече ще страда впоследствие. Понякога си мисля, че членовете на елита са оперирани не само от срам, но и от чувство за самосъхранине.
Вижте какво се случва например около СЕТА – споразумението, което е в услуга единствено на транснационалния капитал. Стотици хиляди хора на най-различни места по света протестираха срещу него, но сякаш напук няколкостотин еврочиновници го разписаха. И дори един особено високопоставен евродесен партиец – Антонио Лопес, си позволи да се кара на Корнелия Нинова заради отрицателното й становище за СЕТА и да съветва българите как да гласуват.
Сега някой ще каже: ама той, Волгин, понеже е ляв, затова критикува десния Лопес. Проблемът обаче е, че такова нахално поведение, продиктувано от желанието да се угоди на големия капитал, е характерно както за брюкселските десни, така и за брюкселските леви.
Да ви припомня абсурдната ситуация, при която „левият” Мартин Шулц лобираше за СЕТА, която е отрицание на всичко автентично ляво. Затова ми е особено смешно, когато слушам как въпросният брюкселец днес се явявал алтернатива на либералната Меркел на предстоящите избори в Германия. Политическата дейност на г-н Шулц показва, че той никога не е бил, а и няма да бъде алтернатива на статуквото, така както никога не е бил автентично ляв.
Брюкселският народ, по сполучливото определение на Вацлав Клаус, е само най-видимата част на този международен елит, в който влизат политици, банкери, бизнесмени от всички континенти и който отдавна няма нищо общо с обикновените хора. Колкото повече се увеличава пропастта между елита и нормалното население, толкова повече нараства вероятността от социален взрив.
Ако се върнем пак сто, че и повече години назад, към времената на Руската империя, ще видим, че и там е имало прозорливи хора, които са предупреждавали, че ако властите не предприемат кардинални реформи, ако продължи да не чува справедливите искания на хората, ще има революция. Властта не чува тези предупреждения, затова се стига и до Февруари, и до Октомври 1917 г. , когато болшевиките на Ленин взимат властта, и още по-важно – успяват да я задържат, защото програмата им отговаря най-точно на стремежите на повечето руснаци. Колкото повече днешните властници – официални и задкулисни, игнорират протестите на хората, толкова по-горчиво впоследствие ще бъде неминуемото им разочарование.
Източник: Поглед инфо