Дмитрий Иванович Менделеев (Дмитрий Иванович Менделеев) е велик руски учен-енциклопедист, известен с работата си в областта на химията, физиката, геологията, икономиката и метеорологията, педагогиката и въздухоплавател. Той е професор, член-кореспондент, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество и на редица европейски академии на науките, един от основателите на Руското физико-химично общество. На 13 март 1869 е публикувана първата версия на периодичната система на елементите. През 1984 година Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обявява Менделеев за най-известният учен на всички времена.
Дмитрий Менделеев е роден на 8 февруари 1834 година в Тоболск, Западен Сибир. Син е на училищния директор Иван Павлович Менделеев и съпругата му Мария. Той е последното от седемнадесетте деца, осем от които умират в ранна възраст. В гимназията Дмитрий не се отличава като добър ученик и има ниски оценки по всички предмети. Особено труден за него бил латинският. След смъртта на баща му семейството се премества в Санкт Петербург. В столицата, Дмитрий постъпва в Педагогическия институт и през 1855 година завършва със златен медал. Почти веднага след дипломирането си той се разболява от белодробна туберкулоза. Прогнозите на лекарите били разочароващи и той веднага заминава за Симферопол, където по това време работел известният хирург Н. И. Пирогов. Великият лекар поставя оптимистична диагноза и казва дори, че Дмитрий ще живее дълго. И наистина, не след дълго той напълно се възстановява и се връща в столицата, за да продължи научната си работа. През 1856 година защитава магистърска дисертация в Петербургския университет.
В годината на смъртта на баща си Менделеев постъпва в Тоболската гимназия. Когато завършва майка му прекратява дейността си в Сибир и заминава за Москва, а след това за Санкт Петербург. През 1850 Дмитрий постъпва в Главния педагогически институт, в който завършва физико-математически факултет. Започва преподавателска дейност в Симферополската мъжка гимназия, а една година след това преподава в Одеса. През 1856 става магистър по химия, а на следващата година доцент по химия в Петербургския университет. Започва да изнася лекции по органична химия и талантът му е високо оценен от ръководството. През 1861 година той издава свое учебно пособие, наречено „Органична химия“ и по-късно то е удостоено с премия от Петербургския университет.
През 1864 Менделеев става професор по химия в Технологическия институт, а през следващата година защитава докторска дисертация «За съединението на алкохола с водата». Две години по-късно оглавява катедрата по неорганична химия и пише своя труд «Основи на химията». През 1869 публикува таблица на елементите, наречена “Опит за систематизиране на елементите на базата на атомното им тегло и сходството на химическите вещества”. Той съставя своята таблица въз основа на открития периодичен закон. Още докато Менделеев е жив “Основи на химията” е преиздадена осем пъти в Русия и пет пъти в чужбина, на английски, немски и френски език. През 1874 той създава общото уравнение на идеалния газ, което включва и зависимостта на състоянието на газа от температурата, която е открита през 1834 година от физика Б. П. Е. Клапейрон (уравнението на Клапейрон – Менделеев). Менделеев също така предполага наличието на редица неизвестни на времето елементи и впоследствие са получени потвърждения за това. Големият учен е предположил изключително точно химическите свойства на елементите скандий („екабор“), германий („екасилиций“) и галий („екаалуминий“).
Той преподава едновременно в Петербургския университет и в Петербургския технологичен институт. През 1876 е избран за член-кореспондент на Императорската Санкт Петербургска Академия на науките. През 1890 година Менделеев е напуска Петербургския университет заради конфликта си с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме петицията на студентите. След като се оттегля от университета, през периода 1890-1892 той участва в разработването на бездимния прах. От 1892 е учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.
Менделеев разработва нова технология за преработка на нефта, занимава се с химикали, използвани в селското стопанство, създава устройство (пикнометър) за определяне на плътността на течността, но той има голям принос и в областта на икономиката. Именно той предлага система от защитни мерки за укрепване на икономиката на Руската империя. Последователно подчертава необходимостта от защита на руската индустрия от конкуренцията от страна на западните страни, свързана с развитието на руската индустрия и с митническата политика. Ученият посочва несправедливостта на икономическия ред, който позволява на страните, занимаващи се с обработка на суровини, да се възползват от плодовете на труда на доставчиците на суровини.
Менделеев разработва по научен начин бъдещите пътища за развитие на икономиката. Малко преди смъртта си, през 1906 година той публикува своята книга “За да се разбере Русия”, в която са отразени вижданията му за перспективите за развитие на страната.
Колкото се отнася до личния живот на Менделеев, той се жени два пъти и има седем деца. През 1857 прави предложение на София Каш, но не се стига до брак. Дмитрий преживява много тежко отказа на София и дълго време е останал на легло. Тогава сестра му Олга решава да му помогне в устройването на личния живот и настоява той да се ожени за Феозва Никитична Лещевая (Физа), осиновената дъщеря на учителя на Менделеев, поетът Пьотр П. Ершов. Двамата се женят на 29 април 1862. От брака им се раждат три деца. Въпреки любовта на Менделеев към децата, семейният им живот бил изпълнен с конфликти, тъй като съпругата му не се отнасяла с разбиране към научната му работа. Той се чувства нещастен и въпреки че не пристъпват към развод, двамата живеят като разделени. В края на 70-те години той се влюбва в 19-годишната Анна Попова. Започват връзка, но тъй като нейният баща се противопоставя на техните отношения, емигрират в Италия. Връщат се след един месец и се женят.
Когато Менделеев решава да формализира отношенията си с Анна Попова, се сблъсква с големи трудности, тъй като официалният развод и повторният брак през тези години били сложни процеси. За да му помогнат, приятелите му убеждават неговата законна съпруга да даде съгласието за развод. Но дори и след това той е трябвало да чака още шест години преди да може да се ожени посторно. Църквата му налага “шестгодишно покаяние”. За да получи разрешение за втори брак без да чака изтичането на този период, Дмитрий Иванович подкупва един свещеник свещеник, плащайки му десет хиляди рубли. Бракът му с Анна се оказва много успешен. Раждат им се четири деца.
Дмитрий Менделеев умира на 2 февруари 1907 година в Санкт Петербург..