Празникът – Ден на Самарското знаме е учреден през 2014г. от Думата на Самарска губерния на Руската Федерация. Датата на празника – 18 май 1877 година, е свързана с историческото събитие – връчване на българското опълчение на знамето, подарено от гражданите на Самара, в навечерието на Руско-турската Освободителна война (1877-1878г).
Прогресивните жители на Самара се включват в общоруското движение, в подкрепа на българския народ. Група градски депутати още през 1876 година решава да изготви особено Самарско знаме, което да се връчи на сражаващите се против турците българи.
Депутатът от Самарската градска Дума Пьотър Владимирович Алабин и неговата жена Варвара Василиевна вземат активно участие в организацията на това дело.
Скиците на необикновения подарък е разработил самарският художник Николай Симаков. С изработването на знамето се заемат монахините от Иверския женски манастир.
Съставено от две платна, коприненото трицветно знаме обхваща много символи: от едната страна в центъра върху избродиран със златни конци византийски кръст са изобразени Кирил и Методи – българските и славянски просветители, а от другата страна – също върху златен кръст – изображението на Иверската Богородица. Към дръжката са прикрепени ленти, на едната от които е написано: «Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его», а на другата — «Болгарскому народу. Город Самара. 1876 год».
На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с кмета на Самара Ефим Кожевников и Пьотър Владимирович Алабин връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано за дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник – войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“
Предавайки на воините знамето, Алабин се обърнал към тях: „Отдалече, през цялата руска земя, знамето е донесено за вас като живо свидетелство на това, че то ви се дава не от някакво ъгълче на Русия, а от цялата руска земя. Вървете под сянката на това знаме! Нека то да бъде залог за любовта на Русия към вас. Нека то да бъде знаме на възцаряване завинаги във вашата многострадална страна на мир, спокойствие и просветление”.
В отговор над войските прокънтяло гръмко «Ура».
След това знамето е било осветено и тържествено връчено на третата дружина на българското опълчение.
Генерал Столетов държи знамето, зад его е подполковник Калитин и нменосеца унтер-офицер Антон Марчин
„Братя, това свято знаме, наша гордост и чест, ние не ще дадем на врага дори и когато един остане жив; що се отнася до мене, кълна се пред вас, че под него ще умра, но не ще го предам.“ – думи на Командира на ІІІ опълченска дружина подполковник Калитин.
