Живописно разположен на склона на стръмния бряг на Волга, Самарският Иверски манастир е бил център на духовния живот на дореволюционна Самара, център на благочестието. Манастирът е създаден по инициатива на гражданите на Самара, които през януари 1850 г. излизат с молба към Симбирския епископ Феодотий за откриване на женска община в Самара.
Самарските търговци И.Н.Синягин и М.Н.Назаров пожертвали за обителта своите земи на берега на Волга.
Официално женската община е утвърдена с императорски указ през 1855 година, а през 1860 година е преименувана в женски манастир. Името “Иверски” е по желание на Екатерина Ивановна Марихина, пожертвала фамилната икона на Божията майка “Иверская”.
През март 1874 г. в Ница от туберкулоза умира съпругата на заместник-прокурора на Самарския окръжен съд Е. П. Лаппа. Нейните родителите – управляващият Камарата на държавната собственост и изпълняващ длъжността губернатор на Самара – Пьотр Владимирович Алабин и съпругата му Варвара Василиевна – решили да погребат дъщеря си на територията на Иверския манастир, издигайки над гроба храм, за което предоставили на манастира необходимите средства.
По инициатива на Пьотр Алабин през 1876 г. в работилниците на манастира, по скици на художника Н. Е. Симаков, е било изработено Самарското знаме. Игуменката Антонина лично участвала в бродирането на знамето, заедно с монахините. Съставено от две платна, коприненото трицветно знаме обхваща много символи: от едната страна в центъра върху избродиран със златни конци византийски кръст са изобразени Кирил и Методи – българските и славянски просветители, а от другата страна – също върху златен кръст – изображението на Иверийската Богородица, избродирано от Варвара Василиевна. Към дръжката са прикрепени ленти, на едната от които е написано: «Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его», а на другата — «Болгарскому народу. Город Самара. 1876 год».
Иверските монахини, разделяйки патриотичния подем на руския народ, още в IX век опънали здравата нишка, свързваща двата братски народа.
Гробът на Пьотър Алабин в двора на Иверския манастир.
Остави коментар