“ Скъпи приятели, спомням си, бях дете, слушайки отдалече за освобождаването на вашата страна и тогава чух една песен, която и до ден-днешен продължава да звучи в сърцето ми. Тя е: „Шуми Марица, окървавена…“
Фьодор Шаляпин е роден в семейството на дребен чиновник на 13 февруари 1873г в Казан.
Като много млад упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор, участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии. По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична .
Шаляпин е цяла епоха в руското изкуство. От 1899 г. е водещ солист на двата основни театъра в Русия – Большой и Мариинский. Успехът му е толкова грандиозен, че съвременниците се шегували: „В Москва има три чудеса: Цар-Камбана, Цар-Пушка и Цар-Бас – Фьодор Шаляпин“.
От 1901г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано,Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския Съюз през 1922г. и се установява в Париж.
През 1934г. Фьодор Шаляпин посещава България.
„…Чак през 1934 г., за пръв път дойдох в братска България. Дори ми е малко неловко, защото през кариерата си съм пътувал много, но без възможността да посетя тази страна. Стъпвайки на българска територия, аз чувствах, че минавам през вратата на добра роднина, която не съм виждал, но много съм чувал от майка ми, баща ми и от братята и сестрите ми. Толкова съм развълнуван от този добър прием.“
Това признание на великия Шаляпин е след краткото, почти двуседмично гостуване у нас, по покана на местната диаспора от белоемигранти.
Посрещането на Фьодор Шаляпин на гара София, 1934 г., Снимка: Къща-музей на Борис Христов
Когато Шаляпин пристига на гарата и вижда огромната тълпа посрещачи, попитал с недоумение какво се е случило. И когато му обясняват, че хората така го посрещат в България, той останал трогнат и удивен.
„Той дойде в последния период от творческата си кариера – пише в мемоарите си професор Михаил Попов. – Пред мен стоеше човек с гигантски ръст с един син, пронизителен поглед. Шаляпин говори бавно, разбира се без никаква поза. В същото време, цялото му лице излъчва уважение.“
За 16 дни в столицата, заедно с трупата на Софийската народна опера, Шаляпин изнася пет спектакъла и всички те преминават в препълнена зала. Възторжените поклонници със затаен дъх гледали и слушали как великият артист се превъплъщава в своите три коронни роли – Борис Годунов от едноименната опера, княз Галицки и хан Кончак от операта „Княз Игор“.
В последния ден от гастрола си Шаляпин изнася благотворителен спектакъл в полза на бедните деца на София. В края на концерта, в знак на благодарност, му е връчен орден „Свети Александър” І степен, с който певецът е удостоен от цар Борис ІІІ.
Не е тайна, че Шаляпин бил любител на доброто хапване. Пред разкошните ресторанти „Юнион Клуб“ и „Юнионпалас“ е предпочел тихата, скромна механа, която се наричала „Широката механа“ на улица „Позитано”12. Тук, след всеки спектакъл, следвал втори спектакъл, на който Шаляпин пял с огромно удоволствие за всички посетители. Механата се славела с вкусните си гозби, приготвяни по старинни рецепти. Там постоянни гости били писатели и художници, адвокати и учени, но и съвсем обикновени хора. Те засядали в нея още от обяд, само и само да не пропуснат появяването на Шаляпин вечерта. И, естествено, всички чакали кога той ще запее своите песни.
Шаляпин изпълнявал един след друг своите любими руски романси на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, а също така и руски народни песни.
Визитата на певеца в София била запомнена за цял живот и от великия български бас Борис Христов, който тогава бил на 20 години. За да се срещне с Шаляпин, Борис Христов се записва като статист в неговите спектакли. Но режисьорът така разпределил мизансцена, че Борис Христов се оказал доста встрани и можел само да слуша великия певец, но не и да го вижда. В своите спомени Борис Христов пише, че само това, че той е бил редом с Шаляпин и могъл да почувства неговото присъствие, вече било достатъчно, за да си представи, как играе и изглежда той на сцената.
Шаляпин е имал творчески планове за България. Той е мечтаел да построи в София с лични средства своя оперна школа. Няколко години преди смъртта си пише на свои български приятели: „Благодаря Ви за предложението отново да посетя България. Да си призная, аз често си мисля за това и може би лятото ще осъществя това мое намерение. Помнете какво Ви казах: аз много се интересувам от България и от нейния народ“.
За съжаление, тези планове не се осъществяват.
Фьодор Шаляпин умира в Париж на 12 април 1938г.
Певецът записва около 300 арии, песни и романси. Фьодор Шаляпин не се връща в Родината си, но до края на живота си не приема чуждо гражданство. Половин век след неговата смърт синът му Фьодор получава разрешение да погребе повторно праха на баща си в Новодевическото гробище. В края на 20 век титлата „народен артист“ е върната на великия руски оперен певец.
Източници:
https://www.culture.ru/persons/9332/fedor-shalyapin