Откъде се е появила върху шлема на Александър Невски мюсюлманска плетеница, защо върху печата на Иван III се е появил орел, убил ли е Иван Грозни сина си? Историята на руските монарси е пълна със загадки.
Кой е бил Рюрик?
Историците не са на едно мнение за това, кой е бил Рюрик. Според някои източници това може да е датският викинг Рьорик Ютландски, според други – извършващият набези по земите на балтите швед Ейрик Емундарсон.
Съществува и славянска версия за произхода на Рюрик.
Историкът от XIX век Стапан Гедеонов свързва името на княза с думата «Ререк» (или «Рарог»), което в славянското племе на ободритите означавало сокол. По време на разкопките на селищата на династията на Рюриковичи са намерени много изображения на тази птица.
Убил ли е Святополк Борис и Глеб?
Един от главните «антигерои» в историята на Древна Рус е Святополк Окаяни. Прието е да се смята за убиеца на благоверните князе Борис и Глеб през 1015 година. Народната етимология свързва прозвището на Святополк с името на Каин, въпреки че тази дума произлиза от древноруската «каяти» (кая се).
Въпреки обвинението в убийството на князете, името на Святополк не е премахнато от родовия списък с княжеските имена до средата на XII век.
Някои историци, например, Николай Илин, смятат, че Святополк не е убил Борис и Глеб, защото те признават правото му върху престола. Според него, младите князе са жертва на воините на Ярослав Мъдри, който претендира за киевския трон. Затова не махнали името на Святополк от родовия списък с имената.
Къде са изчезнали останките на Ярослав Мъдри?
Ярослав Мъдри, синът на Владимир-кръстител, е погребан на 20 февруари 1054 година в Киев в мраморната гробница „Св. Климент“. През 1936 година отварят саркофага и откриват няколко смесени останки: мъжка, женска и няколко детски кости.
През 1939 година ги изпращат в Ленинград, където учените от Института по антропология установяват, че един от трите скелета принадлежи на Ярослав Мъдри.
Но си остава загадка, на кого са другите останки и как са попаднали там. Според една от версиите, в гробницата е единствената жена на Ярослав, скандинавската принцеса Ингегерде. Но кое е детето, погребано заедно с Ярослав? С появяването на ДНК въпросът отново възниква.
Мощите на Ярослав – най-древните от съхранилите се останки на Рюриковичи, трябвало да «отговорят» на няколко въпроса. Главният от които е: родът Рюриковичи скандинавци или славяни са?
На 10 септември 2009 година, гледайки пребледнелия антрополог Сергей Сегеда, сътрудниците на музея на Софийския събор разбират, че работите не са добре. Останките на великия княз Ярослав Мъдри изчезнали, а на тяхно място лежал друг скелет и вестник «Правда» от 1964 година.
Загадката с появата на вестника я разгадават бързо. Забравили я съветските специалисти, които последни работили с костите.
А със «самозваните» мощи било по-трудно. Става ясно, че това са женски останки, при това от два скелета, датирани с различно време! Кои са тези жени, как останките им са се озовали в саркофага и къде е изчезнал Ярослав, си остава тайна.
Откъде се е появила върху шлема на Александър Невски мюсюлманска плетеница?
Върху шлема на Александър Невски, освен диаманти и рубини, има и арабска плетеница, 3-ти стих от 61 сура от Корана: «Зарадвай верните с обещание за помощ от Аллах и скора победа».
След многобройни проверки и експертизи е установено, че «Ерихонската шапка» е изработена на Изток (откъдето са и арабските надписи) през XVII век.
След това шлемът попада при Михаил Фьодорович, където е подложен на «християнска обработка». Шлемът по погрешка се приписва на Невски, но заради тази грешка той е върху герба на Руската империя заедно с другите царски «шапки».
Интересно е, че арабска плетеница украсява и шлема на Иван Грозни, както и на други знатни личности в средновековна Рус. Разбира се, може да кажат, че това са трофеи. Но трудно можем да си представим Иван IV да си сложи на главата употребяван шлем, при това от «басурман». Въпросът, защо благоверният княз носи шлем с ислямско писмо си остава отворен.
Защо върху печата на Иван III се е появил орел?
За първи път двуглавият орел се появява в Русия върху държавния печат на Великия княз Иван III през 1497 година. Източници твърдят, че орелът идва в Русия със София Палеолог, племенница на последния византийски император и жена на Иван III.
Но защо Великият княз решава да използва орела едва след две десетилетия, никой не обяснява.
Интересно е, че именно по това време в Западна Европа двуглавият орел е на мода сред алхимиците. Авторите на алхимичните трудове слагали орела върху книгите си като знак за качество. Двуглавият орел означавал, че авторът е получил Философския камък. Това, че Иван III събира около себе си чужди архитекти, инженери, лекари, които може би практикували модерната тогава алхимия, косвено доказва, че царят знаел за същността на «пернатия» символ.
Убил ли е Иван Грозни сина си?
Това, че Иван Василиевич е убил наследника си, е доста спорен факт. През 1963 година в Архангелския събор на Московския Кремъл отварят гробниците на Иван Грозни и на сина му. Установено е, че царският син Иоан е отровен. Отровата в останките му многократно превишава допустимата норма. Интересно е, че отрова е намерена и в костите на Иван Василиевич.
Учените стигат до извода, че царското семейство е било жертва на отровители в продължение на няколко десетилетия.
Иван Грозни не е убил сина си. Към тази версия се придържа, например, оберпрокурорът на Светия Синод Константин Победоносцев. Като вижда по време на изложба известната картина на Репин, се възмущава и пише на император Александър III: «Тази картина не може да се нарече историческа, тъй като този момент е напълно фантастичен».
Версията за убийството се основавала върху разказите на папския легат Антонио Посевино, когото трудно можем да наречем незаинтересовано лице.
Защо Иван Грозни заминава за Александровска паланка?
Заминаването на Грози за Александровска паланка е безпрецедентно събитие в руската история. Почти 20 години Александровска паланка е столицата на Русия. Тук Иван Грозни започва да урежда първите след многовековна изолация международни отношения, сключва важни търговски и политически договори, приема посланиците на европейски държави.
Грозни пренася там първата в Русия печатница, където работят учениците на първопечатника Иван Фьодоров Андроник Тимофеев и Никифор Тарасиев.
В Александровска паланка след владетеля пристигат най-добрите строители, иконописци, музиканти. Започва да работи книгописна работилница, създава се праобразът на първата консерватория.
Царските дипломати получават заповед да казват на чужденците, че руският цар отишъл на «село» по своя воля, че резиденцията му в «селото» е близо до Москва, затова царят «управлява страната си и от Москва, и от Паланката».
Защо Грозни решава да замине? По всяка вероятност монашеското братство в Паланката е създадено заради конфликта на Иван IV с митрополит Филип. Главата на църквата изобличил неправедното житие на царя. Съществуването на иноческо братство в Паланката показва на всички, че владетелят води живот на светец. Иван Грозни не се церемони много с братството си. През 1570-1571 едни от братята са заклани или обесени на вратите на домовете си, други са удавени или хвърлени в тъмницата.
Къде е изчезнала библиотеката на Иван Грозни?
Според легендата, Иван Грозни след преместването си в Александровска Паланка докарва със себе си и библиотеката. Друга хипотеза твърди, че я е скрил в някакъв надежден кремълски тайник. Каквото и да се е случило, след управлението на Грозни библиотеката изчезва.
Има много версии за изчезването. Първата: безценните ръкописи са изгорели в един от московските пожари. Втората: по време на окупацията поляците са изнесли «либереята» на Запад и са я разпродали на части.
Според третата версия, поляците наистина са намерили библиотеката, но в условията на глад, са я изяли още в Кремъл.
Дълго и напразно са търсили библиотеката. И през XX век са търсили «либереята». Между другото, академик Дмитрий Лихачов казвал, че едва ли легендарната библиотека представлява голяма ценност.
Защо Иван Грозни се отрича от престола?
През 1575 година Иван Грозни се отрича от престола и слага на трона татарския хан Симеон Бекбулатович. Съвременниците не разбират замисъла на монарха. Разпространява се слух, че владетелят е изплашен от предсказание на магьосници.
Иван започва да нарича сам себе си „слугата Ивашка“. Но е показателно, че властта на «слугата» неизвестно защо продължава да се разпростира върху земите на бившото Казанско ханство, където Иван запазва титлата цар.
По всяка вероятност, Иван се изплашил, че като се окажат под властта на истински чингизид, казанците ще се осмелят и ще подтикнат Симеон към въстание. Разбира се Симеон не е истински цар, неопределеността на положението му се усилва от това, че като заема царския трон, получава вместо царска великокжняжеска титла.
Три месеца след началото на управлението на Симеон Грозни казва на английския посланик, че може отново да си върне сана, когато му е угодно, и ще постъпи, както Бог му нареди, защото Симеон още не е коронован и не е избран от народа, а само по негово благоволение.
Симеон управлява 11 месеца, след което Иван го сваля, награждава го щедро с Твер и Торжок, където Симеон умира през 1616 година, замонашвайки се преди смъртта си. Почти една година Грозни провежда странния си експеримент.
Бил ли е Лъже-Димитър «лъже»?
Вече сме се примирили, че Лъже-Димитър I е избягалият монах Гришка Отрепиев. Идеята, че е «било по-лесно да се спаси, отколкото да се подправи Димитър» я изказва още известният руски историк Николай Костомаров.
И действително, изглежда много сюрреалистично, първо Димитър (с приставката «лъже») да е признат от родната си майка пред целия народ, князете, болярите, а след известно време изведнъж всички да прозрат.
Патологичното в ситуацията е, че самият царски син е напълно убеден в истинността си, за което пишат съвременниците му.
Това или е шизофрения, или е имал основание. Да се провери днес «оригиналността» на царя Димитър Иванович е невъзможно.
Кой е убил царския син Димитър?
Ако все пак Димитър е загинал, каква е причината за смъртта му? На 25 май 1591 година на обяд царският син мята ножове с други деца от свитата си. В материалите от следствието за смъртта на сина на Иван Грозни има свидетелство на едно момче, което играло с царския син. Тези показания стават главен аргумент на следователите да обявят смъртта на Димитър Иванович за нещастен случай.
Но официалната версия до ден днешен не устройва историците. Смъртта на последния владетел от династията Рюриковичи проправя пътя на Борис Годунов, който на практика управлява страната още по времето на Фьодор Иванович. По това време сред народа има вече репутацията на «убиеца на царския син», което не го притеснява особено. С помощта на хитри манипулации той все пак е избран за цар.
Подменили ли са Петър I?
Много руски боляри вярват в това след връщането на Петър I от 15-месечно турне по Европа. Не става дума само за новото царско облекло.
По-внимателните открили физиологични несъответствия: първо, царят доста пораснал, второ, променили се чертите на лицето му, трето, размерът на краката му се смалил.
В Московия тръгват слухове за подмяната на владетеля.
Според една от версиите, Петър «са го зазидали в стена», а вместо него са изпратили в Русия приличащ на него в лицето самозванец. Според друга – «немците са го затворили в буре и са го хвърлили в морето». Масло в огъня налива и това, че върналият се от Европа Петър започва мащабно унищожаване на «древноруската старина».
Имало слухове и, че царят е бил сменен още като бебе: «Господарят не е от руската порода, и не е син на царя Алексей Михайлович; взет е като бебе от немска паланка. Царицата родила момиче, и вместо момичето взели момчето, а момичето го дали вместо него».
На кого завещава Петър I властта?
Петър I умира без да определи наследник. След него на престола се качва Екатерина I, а след това следва Епохата на дворцовите преврати. През 1812 година след краха на нашествието на Наполеон става известно за някакво «Завещание на Петър I».
През 1836 година то е публикувано, наистина, на френски. В завещанието Петър, уж, призовава наследниците да водят постоянни войни с Европа, да разделят Полша, да завоюват Индия и да неутрализират Турция. Общо взето, да постигнат пълна и окончателна хегемония в Евразия.
Достоверност на документа придавала част от вече изпълнените «завети», например, разделянето на Полша. Но, в края на XIX век документът е внимателно изследван и признат за фалшификат.
Кой е бил Павел I?
Император Павел I неволно продължава традицията да се създават слухове около дома Романови. Веднага след раждането на наследника тръгват слухове из двора и из цяла Русия, че истинският баща на Павел I не е Петър III, а първият фаворит на великата княгиня Екатерина Алексеевна, граф Сергей Василиевич Салтиков.
Косвено това го потвърждава и Екатерина II, която си спомня в мемоарите, че императрица Елизавета Петровна, за да не изчезне династията, наредила на жената на наследника си да роди дете, независимо от това, кой ще е генетическият баща. Съществува и народна легенда за раждането на Павел I: според нея Екатерина родила от Петър мъртво дете и то било сменено с друго.
Кога е умрял Александър I?
Съществува легенда, че Александър Първи е оставил царския престол, изфабрикувал е смъртта си и тръгнал да странства по Русия под името Фьодор Кузмич. Има няколко косвени потвърждения на тази легенда.
Свидетели твърдели, че на смъртния си одър Александър категорично не приличал на себе си.
Освен това, по неизвестни причини, императрица Елизавета Алексеевна, съпругата на царя, не участвала в траурната церемония.
Известният руски юрист Анатолий Кони внимателно изследва почерците на императора и на Фьодор Кузмич и стига до извода, че «писмата на императора и записките на странника са писани от ръката на един и същ човек».
Алексей Рудевич
Источник: 15 главных загадок русских монархов
© Русская Семерка russian7.ru