икога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от точките, в които се озовах в болезнено разногласие.“.^[10] Личният секретар на Ганди, ,Махадев Десаи, също признава, че „Въпросът за съответствието между неговото кредо на Ахимса (ненасилие) и неговата кампания за набиране на доброволци беше повдигнат не само тогава, но е обсъждан и досега.“^[7]

Чампаран и Кеда[редактиране | edit source]

Първите големи постижения на Ганди идват през 1918 г. с агитацията в областите Чампаран и Кхеда в Бихар и Гуджарат. Агитацията в Чампаран изправя местните селяни срещу техните предимно британски земевладелци, които са подкрепени от местната администрация. Селяните са принудени да отглеждат индиго, култура, чието търсене намалява в продължение на повече от две десетилетия, и са принудени да продават реколтата си в сандъчета на фиксирана цена. Недоволни от това, селяните се жалват пред Ганди в ашрама му в Ахмадабад. Следвайки стратегията на ненасилствен протест, Ганди изненадващо поема администрацията и печели отстъпки от страна на властите.^[11]

През 1918 г. град Кхеда е пострадал от наводнения и глад и селяните искат освобождаване от данъци. Ганди премества щаба си в Надиад,^[12] организирайки десетки поддръжници и нови доброволци от региона, най-известният от които е Валабхай Пател.^[13] Използвайки липсата на сътрудничество като техника, Ганди започва забележителна кампания, в която селяните не плащат такси, дори под заплахата от конфискация на земята. Общественият бойкот на мамлатдарите и талатдарите(длъжностните лица, отговарящи за приходите в областта) съпровожда агитацията. Ганди работи усилено, за да спечели обществената подкрепа за агитацията в цялата страна. В продължение на пет месеца, администрацията отказва, но най-накрая – през месец май 1918 г., правителството приема важни разпоредби и отпуска условията за плащане на данъци до приключването на глада. В Кхеда, Валабхай Пател представя земеделските производители в преговорите с британците, които прекратяват събирането на данъци и освобождават всички затворници.^[14]

Движение в поддръжка на халифата[редактиране | edit source]

През 1919 г. Ганди, със слабата си позиция в Конгреса, решава да разшири основата с призив към мюсюлманите. Възможността идва с движението в поддръжка на халифата, голям протест на мюсюлманите срещу сринатия статут на халифа, духовния водач на религията им. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места и престижа на религията си.^[15]Въпреки, че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция,^[16] която направлява движението в Индия, той скоро става неговия най-виден говорител и създава основа за мюсюлманска подкрепа по места във всички мюсюлмански центрове в Индия.^[17] Успехът му го прави първия национален лидер на Индия с мултикултурна основа и улеснява издигането му на власт в Конгреса. През 1920 г., Ганди се превръща в основен лидер в Конгреса.ref> Modern South Asia: History, Culture, Political Economy. Psychology Press, 2004. с. 112–14.</ref>^[18] До края на 1922 г. движението в подкрепа на халифата се разпада.^[19]

Несътрудничество[редактиране | edit source]

 Основна статия: Движение за несътрудничество

През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу Британския Радж. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.^[20] Искрата, която запалва национален протест е гнева къмклането в Джалианвал Багх на стотици мирни граждани от страна на британските войници в Пенджаб. Много британци приветстват действията като необходими за предотвратяването на нов бунт като този 1857 г. – отношение, което кара много индийски лидери да смятат, че Радж се контролира от техни врагове. Ганди разкритикува както действията на Британския Радж, така и ответното насилие на индийците. Той е автор на резолюция, изразяваща съболезнования за британските цивилни жертви и осъждаща бунтовете, която, след първоначалната опозиция в партията, е приета след емоционална реч на Ганди, застъпваща принципа му, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана.^[21]

След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията Сварадж или пълна физическа, духовна и политическа независимост.^[22] През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален индуист“ и през януари 1921 г. по време на реч в храма във Вадтал, говори за значението на отказа от съдействие за индуската Дхарма: „На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите.“.^[23]

През декември 1921 г., Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство, Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворена за всеки, готови да заплати символична такса. Йерархията на комисиите е установена с цел подобряване на дисциплината, превръщането на партията от елитна организация в масово национално движение. Ганди разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ – бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски текстил, от всички индийци трябва да се носи кхади (домашно изпредено облекло). Ганди увещава индийските мъже и жени, бедни или богати, да прекарват време всеки ден, предейки кхади в подкрепа на движението за независимост.^[24]

Ганди дори изобретява малък, преносим чакрък, който може да бъде сгънат до размер на малка пишеща машина.^[25]Това е стратегия за налагане на дисциплина и отдаденост на нежелаещите и амбициозните и за да се включат жени в движението. В допълнение към бойкота на британските продукти, Ганди призовава хората да бойкотират британски образователни институции и съдебни зали, да напускат правителствени служби, и да оставят британските титли и отличия.^[26]

„Несътрудничеството“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град Чаури Чаура, щата Утар Прадеш, през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще срожи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.^[27] Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания.^[28] Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от апендицит.^[29]

Без обединяваща личност на Ганди, Индийският национален конгрес започва да се раздробява и се разделяне на две фракции – едната, водена отЧитараджан Дас и Мотилал Неру фаворизира участието на партията в законодателната власт, а другата, водена от Чакраварти Раджагопалачари иВалабхай Пател, се противопоставя на това. Освен това, сътрудничеството между индуси и мюсюлмани, която е силно в разгара на кампанията за ненасилие, замира. Ганди се опитва да преодолее тези различия по много начини, включително чрез триседмични пости през есента на 1924 г., но с ограничен успех.^[30] През тази година, Ганди е убеждаван да ръководи сесията на Конгреса в Белгаум. Ганди се съгласява да председателства сесията при едно условие – че участниците трябва да носят кхади. В дългата му политическа кариера, това е единственият път, когато ръководи сесия на Конгреса.^[31]

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

На 3 юни 1947 г. британският министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето ѝ на две части: преобладаващо индуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 г.), за известно време се преустановяват напомнящите награжданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.^[32]

Покушение и убийство на Ганди[редактиране | edit source]

Първото покушение над Махатма Ганди е на 20 януари 1948 г., два дни след като прекратява гладна стачка. Лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец от Пенджаб на име Маданлал хвърля по него самоделна бомба. Устройството се взривява на няколко крачки от Ганди, но няма пострадали.

Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чува за това – „Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка.“. По това време Ганди е на 78 години.

На 30 януари 1948 г. Ганди се събужда на разсъмване и се заема с работа над проекта за конституция, който трябва да представи на конгреса. Целият ден преминава в обсъждания с колеги върху бъдещия основен закон на страната. Идва време за вечерна молитва и, съпроводен от своята племенница, Ганди излиза на поляната пред дома си.

Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се, по древен обичай, да докоснат нозете на Махатма. Използвайки настъпилата суматоха, индуския националист Натурам Годсе (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), наред с другите поклонници, се приближава към Ганди и стреля три пъти в него. Първите два куршума преминават през, а третият остава в белите дробове, в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от племенниците си, прошепва: „О, Рама! О, Рама!“ (нахинди: हे ! राम, тези думи са написани на паметника, издигнат на мястото на изстрелите). Тогава показва със знак, че прощава на убиеца, и след това умира. Смъртта му настъпва в 17 часа̀ и 17 минути.

Годсе се опитва да сложи край на живота си, но в този момент към него се хвърлят хора, за да се разправят с него на място. Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор. Атентатът е планиран десет дни по-рано. Пред съда застават осем души. Всички те са признати за виновни в убийство. Двама от тях са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1949 г. Останалите заговорници получават големи присъди за излежаване в затвор.

На 30 януари 2008 г., на 60-та годишнина от смъртта на Ганди, част от праха му е разпръсната над морето край нос Коморин, на южния край на полуостровИндустан.