Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 офицери и войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки, командир на Южния отряд. Българското опълчение, с изключение на 5-а дружина е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. Командирът възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини, заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. Дванадесети стрелкови батальон с командир майор Климович отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. Тридесет и шести орловски пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. Шестнадесети стрелкови батальон с командир подполковник Ходяков отстоява връх Кючюк Йешилтепе (връх Волинска височина, Букова глава). При връх Узункуш е ранен командирът на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский.
„В 4 и половина сутринта на 12 (24) август турците отново започнаха убийствена стрелба. Скоро при нас пристигнаха нови подкрепления, а вечерта се очакваше пристигането на още два полка. Войските ни бяха крайно изтощени. Първите защитници на Шипка от 7 (19) август не бяха затваряли очи, а от 9 (21) август бяха без топла храна. Вода също нямаше на позициите. Вода за пиене и за промиване на раните трябваше да се носи от 17 версти, от Габрово. Нашите войски се сражаваха тук при най-тежки условия: няколко дни без сън и при слънчев пек, който започваше да се чувства още в 8 часа сутринрта, а към 11 часа ставаше нетърпим и така чак до залез. Имаше часове, когато на сянка горещината е стигала до 40⁰, а какво е било по това време на припек!…
Трябва да сме благодарни на габровци. Те непрекъснато се грижат за нашите войници, докарват на Шипка вода, хляб, вино и други продукти, а от 11 (23) са предоставили волските си каруци за прекарване на ранените до Габрово. Всичко това те вършат доброволно, с явна опасност за собствения си живот, тъй като пътищата, водещи от Габрово към нашата позиция, се обстрелват от кръстоан огън. Ето къде и кога пролича кръвното славянско братство на руси и българи!
На 12 (24) август турците не атакуваха, но през цялото денонощие поддържаха непрекъсната стрелба и буквално засипваха нашите позиции с куршуми и снаряди. В този ден беше ранен в крака началникът на 14-а пехотна девизия генерал-майор Драгомиров. Същият куршум ранил в бедрото застаналия зад Драгомиров капитан Малцев. На 12 (24) август бяха убити много офицери…Много роти останаха без офицери, но въпреки това се сражаваха геройски. По свой почин се хвърляха срещу врага в насрещна атака и го отблъсваха. Мнозина от ранените се връщаха веднага, след като биваха превързвани, а когато някой от началниците ги уговаряха да отидат в лазарета (временно намиращ се в Габрово), те почти всички отговаряха по един и същи начин: „Има време! Лазаретите са за други, за тежко ранените, а ние сме леко ранени. . . Трябва да се постараем, сега не му е време. . .Все едно ще се мре!” И умираха. . . действително геройски умираха. Някои от началниците, като обхождали по здрач позицията, видели седемнадесет войници, легнали един до друг в предните окопи. До тях стоял само един офицер с окървавени лице и крак, който поздравил идващия генерал
– Какво е това при вас? Спят ли? – попитал началникът, посочвайки войниците.
– Да, Ваше превъзходителство, спят. И никога вече няма да се събудят. . . те всички са убити – отговорил офицерът.
– Ами Вие какво правите тук?
– Очаквам своя ред – това беше моята команда – отговорил офицерът тихо и спокойно.
Въобще офицери и войници се съревноваваха по отношение на проявен героизъм. Те умираха просто и стоически. Гладни, измъчени, болни, хората се хвърляха в боя, а офицерите както винаги бяха най-отпред. Има много случаи, когато пушките на войниците вече не стреляха.
– Защо оставате тук? Вие не можете да стреляте – казвали офицерите.
– Тъй вярно, Ваше благородие. Поради това ние се събираме в специални команди, за да работим с щиковете.
По същия начин, с щиковете, са действали в първите дни и мнозина опълченци-българи. . .
/В. С. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственн. Вестник, бр. 191, 1(13) IX/
Източник:
Репортажи за освободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_(%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_1877)