145 години от Руско-турската война – Шипченската епопея

“Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.”

Ще напише Сюлейман паша в своето донесение до Главната квартира във връзка с решителния бой от Шипченската епопея на 11 август 1877 година.

Тогава в горещия августовски ден преди 145 г., в решителния бой за отбраната на Шипченския проход, 27 хил. османска армия и нейният 10 хил. резерв,  са отблъснати от 7,500 руски войници и български опълченци.

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост.

Шипка – това е заключена врата: през месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мина в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да й нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка прикова 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая, тази същата Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия , а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград.

генерал Ф.Ф. Радецки

Отразяване на турска атака на връх Шипка, рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!

………………………………………………………..

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!