145 години от Руско-турската война – боевете на 13– 14/25– 26 август

145 години от Руско-турската война – боевете на 13– 14/25– 26 август

Публикувано от:

На 13 (25) август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. С новопристигналия 53-ти волински пехотен полк руските сили достигат до 14 217 офицери и войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7 ч. колоната на подполковник Александър Липински от 35-и брянски, 56-и житомирски и 54-ти подолски пехотен полк овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува връх Йешилтепе. При престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.

На 14 (26) август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.

“Днес Великият княз е получилтелеграми от генерал Радецки, в които се казва, че турците тази сутрин са подновилибитката с голяма енергия и че бушувало ожесточено сражение, като турците са застрашавали фланговете и фронта на шипченската позиция…Радецки е използвал миналата нощ, за да направи прегрупиране на войските си, с цел да попречи на турците да възстановят позицията си, от която той вчера ги беше изтласкал. Военна аксиома е, че по-лесно е да се задържи една позиция, отколкото да се завладее. Великият княз е получил телеграма, че генерал Петрушевски, храбрият командир на 2-а бригада от 14-а дивизия тази сутрин е влязъл в бой. В друга телеграма от Габрово, изпратена от генерал Столетов, се казва, че генерал Радецки е заповядал на този прекрасен офицер да заведе българите в Габрово, за да си починат след пет дни непрекъснато воюване, през които за храна са имали само сух хляб. Добър признак е, че е имало възможност да се извадят тези войски от боя. Българското опълчение доказа, че българите могат да се бият като лъвове.

/A. Forbs, The war correspondence of the “Daily News”, T. II.Leipzig, 1878. C. 285-292, 299-306, 310-319, 324-327/

„Денят, в който са били атакувани, войниците не успели да си сварят топла храна и мнозина от тях не яли нищо два дни. Не зная как да си обясня това, но ме уверяваха, че мъжете от българското опълчение са се оказали по-издръжливи от нашите войници. Някои войници от 36-и пехотен Орловски полк, които действително повече от всички участваха в сраженията през първите дни, отдавна вече трябваше да бъдат изпратени в групата на болните, ако не беше особеният характер на сражението, което кара да се цени всеки войник…Благодарни са били и на парче сухар, макар че не е имало в какво да се накисне, тъй като от липса на вода са страдали дори повече, отколкото от глада. Не са разполагали с никакви запаси от храна. Но дори да биха имали такива, не са имали време не само да приготвят храна, но и да ядат!…

Днес привечер пак тръгвам за превала по познатата ми Козерица към укрепленията, които вече познавам, с товар, който двама габровци се наеха да закарат безплатно. Нося тютюн, за който така ме молиха от полковете Житомирски, Вологодски и Подолски. Нямах възможност да изразя възторга си пред тези храбреци…Обещах да им донеса тютюн. Моят габровски хазяин , от своя страна, пожертва около един пуд (16,3кг), макар че тютюнът не е толкова евтин. Така събрахме подаръка за войниците…

/От специального корреспондента, Голос, бр. 200, 30 VIII (11 IX)/

Източник:

Репортажи за освободителната война 1877 – 1878

https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_(%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_1877)