145 години от Руско-турската война – Решителният бой на Шипка 11/23 август

145 години от Руско-турската война – Решителният бой на Шипка 11/23 август

Публикувано от:

“Положението на нашия малък отряд ставаше много тежко. На 11 (23) август започнаха нови яростни атаки. Турците получиха подкрепления. В 4 и половина сутринта нашата позиция от три страни беше обсипана с гранати, след това куршумите започнаха да се сипят като град. Непрекъснатите оръдейни изстрели се сливаха в един тътнеж на безкрайна гръмотевица. Това наистина беше адски огън, под покровителстрвото на който турските колони атакуваха от три страни, притискайки главно десния фланг. Тук се повториха непрекъснатите яростни пристъпи от 9 (21) август, но в още по-големи размери.

Около 4 часа през деня настъпи един от най-критичните мигове. След поредица от отблъснати атаки турците десеторно усилиха мощта на нападението си. Върху камарите трупове на своите другари те атакуваха. Нашите изнемогваха. Носеше се слух, че идват подкрепления, че са вече близо, че генерал Радецки е уведомен. Действително, един след друг ординарците слизаха към габровския път, по който се мъкнеха в ужасния пек, изкачвайки се по стръмнините нашите стрелци от 14-а бригада. „За Бога, по-бързо! Бързайте, турците проникват в нашите позиции, турците нахлуват вече!” – говореха ординарците на стрелците.И те напрягаха силите си, задъхваха се от тежкия път и тичаха към върха. Казаците, които спешени се биеха зад укрепленията, изпратиха войници с коне да посрещнат стрелците. Това ускори тяхното пристигане. Стрелците, с пушки, прикрепени на пагонния ремък, се изкачваха по стръмнината по двама и по трима на казашките кончета: единият на седлото, а другият – зад него, или двама от двете страни, с крак в стремето, като се държаха за водачан на коня. И така пристигнаха в галоп на позицията, където отвсякъде свиреха куршуми и се взривяваха снаряди.

Турците действителнобяха нахлули в нашите позиции. На барикадите кипеше ожесточен бой. От страна на противника се носеха вече победни, тъжествуващи викове, когато нашите стрелци, скачайки от конете, с викове „Ура” стремително полетяха в атака, отблъснаха турците от укрепленията и ги преследваха. . . Този неочакван обрат на нещата вля енергия у нашите войски. Житомирският и Подолският полк също тръгнаха след стрелците, за да заемат неприятелските окопи. Очевидци разправят, че тук и от двете страни бяха показани чудеса от храброст…

/В. С. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственный Вестник, бр. 191, 1(13) IX/

Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Александър Липински с 20 войника спира отстъплението в района на Кръглата батарея, полковник Фьодор Де-Прерадович задържа състава на Кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабскапитан Поликарпов задържа прислугата на Централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 ч. на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от 16-и стрелкови батальон на 4-та стрелкова бригада с командир генерал-майор Адам Цвецински. До 18 ч. батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от 36-и орловски и 35-и брянски пехотен полк и превзема връх Кючук Йешилтепе. Пристига и 2-ра бригада от 14-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22 ч. и решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

„ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. “

Оценявайки бойните качества, проявени на 11 (23) август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:

Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.

След няколко дни настоява:

Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.

В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:

Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.”

Източник:

Репортажи за Oсвободителната война 1877 – 1878

https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_(%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_1877)