145 години от Руско-турската война – Освобождението на Търново

. . . Народът се събра, изглежда, от цяла България. Накъдето и да погледнеш, навсякъде българи, облечени в празнични дрехи. . . Слънцето ярко осветява цялата тази безкрайна върволица от наши войници, покрити в прах и до тях веселите и радостни лица на българите, мъже и жени, от най-старите до най-младите включително. . .

Александър Верешчагин

Сведенията, получени в Предния отряд до 24 юни (6 юли) от кавалерийските бригади, даваха основание да се предполага, че Търново е зает от турците, които строят укрепления край него. Но всички тези сведения не бяха точни, тъй като башибозуците не допускаха нашите разезди до града. Предвид важното значение на Търново като ключ към планинските проходи, командващият Предния отряд генерал Гурко реши да произведе на 25 и 26 юни (7 и 8 юли) усилена рекогносцировка на града…

С приближаването на нашите войски неприятелят напусна града, зае позиция на десния бряг на реката и посрещна нашите войски с артилерийска стрелба. Освен това по пътя за Осман пазар бе забелязана голяма колона, която се движеше в източна посока. Всичко това показваше, че неприятелят се страхува от нас и няма да издържи натиска. Генерал Гурко реши да превърне операцията, която имаше разузнавателна цел, в сериозна настъпление и да заеме незабавно града. За изпълнение на този план конната батарея беше изтеглена на позиция, а четирите драгунски ескадрона се спешиха и се придвижиха напред, за да прикрият двата фланга на батареята. Излизането на батареята на позиция бе крайно затруднено поради това, че цялата местност е засята с лозя и преградена с много каменни стени. Трябваше да се мине по един тесен път , а след това да се свие вляво и да се върви в колона. По този начин десният фланг се излагаше на неприятелския огън . Турската батарея веднага откри огън срещу нашата батарея като много скоро установи прицела и през цялото време стреляше точно. Въпреки крайно неизгодното положение командирът на батареята подполковник Ореус смело изнесе оръдията си на позицията и откри точен огън. Скоро неприятелската батарея прекрати огъня, напусна позицията си и тръгна по пътя към Осман пазар. Тогава нашата батарея започна да стреля по неприятелската пехота, която беше зачестила стрелбата си срещу спешените драгуни и батареята. По всичко изглеждаше , че неприятелят отстъпва , затова беше заповядано на всички войски да тръгнат напред, а една казашка сотня бе изпратена в галоп да заеме града. Тъй като градът беше на десния фланг на неприятелската позиция, то казаците след преминаването на Янтра се оказаха във фланговата линия на неприятеля. Това тяхно движение застави неприятеля незабавно да напусне позицията си и да отстъпи бързо. За преследване на неприятеля бяха изпратени гвардейският полуескадрон, два ескадрона драгуни, две сотни казаци и две оръдия с командир началника на драгунския Казански полк полковник Корево. След като преминаха десния бряг на Янтра, оръдията откриха огън по отстъпващите неприятелски колони. Отстъплението им скоро се превърна в бягство. На пътя бяха изоставени пушки, патрони и амуниции. Отстъплението на турците беше толкова бързо, че цивилният губернатор на Търново Саид паша избяга пеша от града по посока към Елена.

Градът беше зает от сотня казаци, водени от княз Церетелев от Кубанския полк, който познаваше разположението на града от по-рано. Тази сотня зае и мюсюлманския квартал , който не беше още напълно освободен от турците. В тази част на града пръв влезе княз Церетелев. Той показваше пътя на казашката сотня. В наши ръце падна целият турски лагер. Взехме голямо количество боеприпаси и продоволствени запаси, много оръжие и едно знаме…

Иллюстрованная хроника войны, т. 1. с. 196 – 197.

. . . Най-сетне успях да тръгна и ето ме в България. . . Колкото повече навлизаме навътре в страната, толкова по-сърдечно българите посрещат нашите войници. Те масово излизат на края на селата, за да ги посрещнат. Жените отиват при войниците, ръкуват се и им дават хляб, вода, вино, сирене, ябълки, кайсии и сливи, а в Търново мнозина раздават и тютюн. Войната взема оригинален характер. Турците, изглежда, се отказват да се съпротивляват и се оттеглят пред нашия отряд навътре в Балкана, а ние се ограничаваме с ролята на милосърдни сестри, храним гладните турски бегълци, които се обръщат към нас за помощ. Вчера огромна тълпа от такива бегълци с жените и децата се явиха в лагера на стрелковата бригада и молеха да ги нахранят…

М. Федоров, Иллюстрованная хроника войны, т. І, с. 228 – 231.

 

Посрещане на руските войски във Велико Търново. Художник Григор Спиридонов.

Днес бе тържествен ден за Търново. На обед пристигна Великият княз с по-голямата част от 8-и корпус и по този начин градът може да се смята наистина завзет от русите. Походът от Свищов бе по-скоро военна разходка  или триумфално шествие, отколкото усилен марш. Навсякъде народът излизаше, за да ни посрещне, като предлагаше хляб и сол и ни поздравяваше най-приятелски, докато жените и момичетата предлагаха плодове и ни обсипваха с цветя. В много от селата бяха издигнати арки, покрити със зеленина и цветя. Процесии, възглавявани от свещеници, излизаха, за да ни посрещнат с икони, взети от църквите, знамена и хоругви. Имаше заглушаващи възгласи „Ура“ и най-необикновени прояви на радост. Хората настояваха да се ръкуват с нас, биха ни целували ръцете, ако бихме позволили това и понякога те даже плачеха. При влизане в село Завада, което е в началото на дефилето, водещо за Търново, бе построена арка от клони. Всички жители на селото се бяха събрали на пътя близо до арката. Войниците, без да получават за това заповед, сваляха шапките си, като минаваха под нея. Това извънредно много зарадва населението. В същото време голям железен прът бе удрян от дървено чукче и издаваше звук, подобен на камбана, който не се е чувал тук в продължение на четиристотин години. Точно в самата клисура или дефиле има два стари манастира, които са построени от двете страни на стръмните планински склонове. Монасите се спуснаха надолу, за да ни посрещнат с хоругви и икони и една голяма библия, която бе целувана от колкото се може повече войници, които минаваха покрай нея. Хората изкачваха нагоре стари камбани, които са били скрити в основите на манастирите в продължение на четиристотин години, техният звън скоро ще се разнася по планинските клисури и дефилета.

Посрещането в Търново беше великолепно. Градът днес се различава рязко от това, което видях тук през миналото лято. Тогава нито една жена не се виждаше по улиците, нито на прозорците на къщите и мъжете се движеха наоколо, уплашени, което показваше в какво състояние на потисничество и терор бе поставен народът. Заптиетата бяха единствените хора, които не се страхуваха от сянката си. Сега всичко е променено. Улиците са пълни с жени, момичета и деца, които се движат между войниците по най-приятелски и дружески начин. Прозорците са пълни с лица на хубави момичета, с флагове и празнични ленти. Тесните криви улици са препълнени с тълпи от хора, войници, коне и каруци и градът кънти от възбуда и радост. Великият княз пристигна следобед. Той бе посрещнат при мястото, където обикновено се влиза в града, от свещеници в мантии, които пееха молитви на старобългарски език, и от грамадни тълпи народ. Със заглушаващи възгласи „Ура“ той бе съпроводен до църквата, където присъства на служба, след това премина през улиците, където бяха издигнати няколко арки с надписи над тях „Добре дошли“, последван от група момичета, които пееха. Жените и момичетата буквално го затрупаха с цветя, докато Христо Игнатиев с огромните си мустаци беше почти затиснат в каляската под зеленината, цветята и венците, които се изляха върху него. След това Великият княз отиде в квартирата си, приготвена за него.

Народът бе отворил къщите си за русите. Няма никаква трудност за намиране на квартири. Офицерите трябва само да запитат в първата срещната къща и ако тя вече не е заета, те са сигурни, че ще бъдат приети. Намерих си стая в първата къща, където потърсих. Всички хора са усмихнати и поздравяват с думите „Добре дошли“. . .

Macgahan, The War correspondence of the „Daily News“, T. II. Leipzig, 1878, с. 47 – 53.

Търновци на излет по случай освобождението на града, 1939 г.

 Източници:

Репортажи за Освободителната война 1877-1878, издателство на ОФ

https://www.borbabg.com/2020/07/07/

 

error: Съдържанието ни е авторско!