Уважаеми българи, скъпи приятели Русофили,
На 22.02.2017 г. се навършват 130 години от една паметна дата – 22.02.1887 г. Трагична историческа дата!
В утрото на този ден, на височината над Русе, близо до шосето Русе – Разград, загиват шестима достойни офицери, още толкова подофицери и войници, които дръзнаха да въстанат, за да защитят правата на народа ни.
„Днешният ден ни е събрал тук, да почетем паметта на едни скъпи жертви, дадени преди 46 години, в едни бурни тогава времена и то в началото на Освобождението ни от петвековното турско робство, жертви, дадени за великата идея – единението на българския народ с Освободителката си, Великата Русия. Историята показа и то много по-рано отколкото можеше да се очаква, че идеята, за която сложиха буйните си глави моите другари е била права. Те умряха при пълното съзнание, че изпълниха един отечествен дълг”.
Не, няма грешка в думите които чухте. Това са думи, произнесени при откриването на Паметника, пред който коленичим. Произнася ги кметът на Русе през 1933 г. Васил Кръстев, съратник на героите, за които днес си спомняме, успял да се спаси и, както много други, емигрира в Русия. Той служи в руската армия, получава добро образование и после се завръща в България. През Балканската война 1912 г., от която тази година се навършват точно 105 години, той е окръжен управител на Шумен. 20 години по-късно е избран за кмет на Русе. Нему се пада честта да открие новопостроения паметник, от близките на разстреляните, на 12 ноември 1933 г. с приветствено слово, част от което цитирах по-горе.
Тези думи, скъпи приятели, произнесени от участника в бунта Васил Кръстев, напълно се покриват с онези слова, които младите офицери: поручик Илия Кръстеняков и подпоручик Константин Кожухарски написаха в своите предсмъртни писма – изповеди: Позволете ми да цитирам части от тях: „ Драги ми тате, мале, братя и всички роднини! На последний час от живота си ида да се опростя с вас и да ви съобщя, че синът Ви, брат Ви и роднината Ви Илия умира от застрелване от братска ръка за правдата, честта и идеята на славянството. Умирам и казвам, че съм бил честен, че съм искал правдата и че съм встъпил в едно с майор Узунов, храбрий защитник на Видин и другу мои другари, да протестирам пред правителството за тез неправди и зли постъпки на силните на деня. Не съм бил нечестен до деня на присъдата, няма да бъда и във време на умъртвяването ми. Работих за общата идея – славното славянство, умирам за него, за България и за Вас”.
А подпоручик Константин Кожухарски, след като се разпорежда с войнишките си вещи пише: „ Огнестрелното ми оръжие предай в полковия склад и кажи, че умирам като честен българин и офицерин. Сбогом, Българийо! Сбогом, родна моя Македонио и ти славянска мисъл. Винаги съм бил за правдата , за нея и умирам”.
Всички герои на бунта застават пред дулата на пушките в оная мрачна нощ с дръзкото убеждение, че умират за по-доброто бъдеще на България, за единението на славянските народи. Те са вярвали, че отново Русия ще подкрепи младата държава България за освобождаване и присъединяване на останалите под турско робство Македония и Южни Родопи.
Ние, ПАТРИОТИТЕ – РУСОФИЛИ искаме да напомним на поколението, което днес расте и ни следва, че е имало достойни български офицери и войници, които са отстоявали с живота си любовта и уважението към руския славянски народ. И тяхното нещастие е в това, че точно когато България изживява кризата на съединението си, точно тогава и Дворецът в Петербург преживява криза. Твърде много и сложни са били интересите както на Руската империя, така и на западноевропейската дипломация.
Не е времето, когато трябва да съдим загиналите за техния порив. Като достойни наследници на героите, ако споделяме техните чувства към Братска Русия, трябва да кажем:
„Българийо, за тебе те умряха!
Една бе ти достойна зарад тях….
И те за теб, достойни, майко бяха.”
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ.
На 22.02.2017г в 11:00 часа ЩЕ СЕ ПОКЛОНИМ пред Паметника на загиналите млади герои и ще си спомним техните имена.
КАНИМ ВСИЧКИ РУСЕНСКИ ПАТРИОТИ ДА ПРИСЪСТВАТ НА ПОКЛОНЕНИЕТО.
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ на
НД РУСОФИЛИ – РУСЕ