Александър Беляев е роден на 16 март 1884 г. в гр. Смоленск, Русия, в семейството на свещеник. През 1901 г. завършва Смоленската духовна семинария. Но тъй като не иска да стане свещеник, после постъпва в Демидовския лицей в гр. Ярославл. След смъртта на баща си е принуден да изкарва прехраната си с рисуване, свирене на цигулка и частни уроци.
След като завършва лицея, той става добър юрист, създава си клиентела. Кариерата му се развива успешно, често пътува в чужбина. Но през 1914 г. зарязва всичко и се посвещава на писателството.
Когато е на 35 години Александър Беляев се разболява тежко от туберкулоза на гръбначния стълб. Шест години прекарва прикован на леглото, три от тях – с гипс. Но успява да се излекува и да се върне към пълноценния живот.
Установява се в Ялта, започва да работи като възпитател, после инспектор в сектор „Издирване”. В един момент заминава за Москва и се връща към правото, като не спира да пише. През 20-те години на 20 век из-под перото му излизат такива известни романи като „Островът на потъналите кораби” и „Човекът амфибия”.
През 1928 г. отново се премества – този път в Ленинград, вече изцяло потопен в литературната дейност. Заинтересуван от проблемите на функционирането на човешката психика, той създава романите „Главата на професор Доуел”, „Владетелят на света”, „Човекът, загубил лицето си”.
Александър Беляев създава общо над двайсет повести и романи, няколко десетки разкази, множество есета, очерци, рецензии, критически статии, пиеси, публицистични произведения.
Когато започва Великата Отечествена война, писателят отказва да се евакуира при блокадата на Ленинград. Умира на 6 януари 1942 г. Местонахождението на гроба му не е известно.
calend.ru