8 октомври е рожденият ден на знаменитата поетеса Марина Цветаева.
За руската литература тя е истински феномен, отделна епоха. Нейните стихове винаги са звучали искрено – в тях тя е истинска, пише за своите най-лични чувства и преживявания.
И всяко събитие в нейния живот е намерило отражение в гениални стихове.
«Когато ме обичат – съм изненадана, когато не ме обичат – съм изненадана, но най-съм изненадана когато към мен са равнодушни » – така пише тя за себе си.
Към гениалната личност и гениалното творчество на Цветаева наистина не е възможно да бъдеш равнодушен.
Мне нравится, что вы больны не мной, Мне нравится, что я больна не вами, Что никогда тяжелый шар земной Не уплывет под нашими ногами. Мне нравится, что можно быть смешной – Распущенной – и не играть словами, И не краснеть удушливой волной, Слегка соприкоснувшись рукавами.Мне нравится, что вы больны не мной Мне нравится еще, что вы при мне Спасибо вам и сердцем и рукой 1915 |
Харесва ми, че не от мен сте болен, харесва ми, че не от вас съм болна, че няма да въртим кълбото земно под стъпките си във нощта спокойна. Харесва ми, че мога да съм смешна — разпусната — без с думи да играя, и да не се червя, че по погрешка докосваме се с дрехите накрая. А също ми харесва, че пред мене прегръщате спокойно друга, че огън адов няма да ме вземе, когато аз не Вас целувам. Че името ми нежно, нежни мой, от вас напразно няма да го чуя,че никога в църковния покой над нас не ще изпеят: „Алилуя“. С ръцете и сърцето Ви благодаря, че ме обичате без сам да знаете — за редки срещи в залезна заря, за нощното спокойствие, за дланите, които са далече в слънчевия ден, за наште не разходки в лунен час — че болен сте — уви, но не от мен, че болна съм — уви — но не от Вас. . Превод: Георги Динински
|
Два дерева хотят друг к другу.
Два дерева. Напротив дом мой.Деревья старые. Дом старый.Я молода, а то б, пожалуй,Чужих деревьев не жалела. То, что поменьше, тянет руки,Как женщина, из жил последнихВытянулось, — смотреть жестоко,Как тянется — к тому, другому,Что старше, стойче и — кто знает? —Еще несчастнее, быть может. Два дерева: в пылу закатаИ под дождем — еще под снегом —Всегда, всегда: одно к другому,Таков закон: одно к другому,Закон один: одно к другому. Август 1919
|
Пред мойта къща две дървета едно към друго се протягат. Дървета стари. Стара къща. А аз съм млада, инак няма да жаля чуждите дървета. По-ниското ръце издига като жена, с последни сили, жестоко е дори да гледаш как търси другото, което по-силно е и по-голямо, а може би и по-нещастно. Дървета в залеза — под струи на дъжд, под зимни снегопади – протягат се: едно към друго, по стар закон: едно към друго, могъщ закон: едно към друго.
Превод: Иван Николов |
Я тебя отвоюю у всех земель, у всех небес, Оттого что лес — моя колыбель, и могила — лес, Оттого что я на земле стою — лишь одной ногой, Оттого что я тебе спою — как никто другой. Я тебя отвоюю у всех времён, у всех ночей, Я тебя отвоюю у всех других — у той, одной, Но пока тебе не скрещу на груди персты — 15 августа 1916 |
Ще те отвоювам от всички земи, от всички небеса, защото лесът е люлката ми, а гробът ми е леса, защото на земята стоя само на една пета, защото мога да ти пея както никоя на света.
Ще те отвоювам от всички времена и от нощите — непрогледни от всички златни знамена и от мечовете — победни. Пред вратата ти песове ще прогоня, захвърляйки ключа, защото във земните нощи по-вярна съм и от куче. Ще те отвоювам от всичките други и от нея, която е ЕДНА, няма да бъдеш ничий съпруг, аз — ничия жена. В последния спор ще те взема (мълчи — това е съдба) и от тази, с която Яков е стоял в нощта. Но докато не скръстя ръце ти на гърди — О, проклятие! — Все си оставаш — ти: С криле, устремени в небесния хлад — защото светът ти е люлка, а гробът ти — свят! Превод: Георги Динински |
Остави коментар