„Историческата наука все още не е оценила истински приноса на Д. К. Сементовски-Курило за развитието на българо-руските отношения“ – Петър Куцаров, политически съветник в Посолството на Република България в Русия. 1998 година.
Дмитрий Константинович Сементовский-Курилло е роден на 16 септември 1859 г. в Санкт Петербург. Умира на 13 януари 1911 в София на 52 години. действителен статски съветник, руски дипломат, заместник-директор и директор на Азиатския (първия) департамент на Министерството на външните работи на Русия, извънреден и пълномощен Посланик на Русия в България.
От 1874 до 1880 г. учи в Александровския лицей, който завършва със сребърен медал през 1880 г.
От 17 май 1880 г. е на държавна служба в Министерството на външните работи на Руската империя с чин девети клас.
От 1882 до 1899 г. – секретар в Азиатския департамент; през 1888 г. – императорски съветник, от 1893 г. – колежски съветник, от 1895 г. – статски съветник. От 1898 г. – служител за специални поръчения от 5-ти клас при Министъра на външните работи.
През 1900—1906 г. е заместник-директор на Първия (Азиатски) отдел на Министерството на външните работи. През 1906 г. е назначен за директор на Първия (Азиатски) отдел. Живее в Санкт-Петербург на Каменния остров.
През 1907 г. правителството на П. А. Столипин решава да предприеме мерки за подобряване на руско-българските отношения.
На 24 март 1907 г. за посланик на Русия в България, дипломатически агент със звание извънреден и пълномощен Министър, е назначен Д. К. Сементовски-Курило, който пристига в София през юли 1907 г.
По време на краткия си престой в София той преживява няколко решаващи момента. Турската революция, обявяването на пълната независимост на България, провъзгласяването на България за царство, приемането на царския титул от княз Фердинанд, пътуването на княза-цар на България в Русия, обединяването на българската железопътна мрежа, откупуването на присъединената част с помощта на Русия – във всичко това Дмитрий Константинович взема пряко участие. Той полага много усилия за поддържането на мирни отношения между България и Турция. Неговите заслуги в тази област ще бъдат оценени впоследствие.
Дипломация по българския въпрос
- Както личи от изпращаните от Ламздорф указания, политиката на Русия по въпроса за българската независимост по време на неговото ръководство на Външното министерство е била насочена към поддържане на статуквото и е намерила израз в следното: да се сдържа стремежа на младата българска държава, да не се противопоставя открито на нейното желание за независимост и да се търсят възможности за използване на националната идея на българите в интерес на Русия. След всяка информация за намеренията на българския княз са следвали инструкции и указания от Центъра към императорския представител в София.
- Д. К. Сементовски-Курило предложил промяна на политиката на Русия спрямо България, като се подкрепи борбата й за провъзгласяване на независимо царство и по този начин „ да се завърши великото дело за освобождаване на еднокръвната и едноверна страна, за което вече са дадени толкова много жертви и усилия“.
- В доклада си до министъра на външните работи А. П. Изволски от 20 февруари 1907 г. по случай 30-годишнината от Санстефанския договор Д. К. Сементовски-Курило пише: „Не е нужно да се вглеждате твърде дълбоко в душата на народа, за да се убедите веднага по най-неумолим начин, че първият сред най-скъпите национални идеали е възстановяване на Отечеството в границите, начертани на 19 февруари 1878 г.“
- През 1907 г. в доклад до министър А. П. Изволски Д. К. Сементовски-Курило предлага програма за развитие на отношенията между двете страни. Той предложил да се използва „създаденият в страната култ към Царя-освободител“, тъй като спомените, свързани с войната 1877—1878г. за „безкористния подвиг на Русия представляват тази жива връзка между освободители и освободени, която не са могли да разрушат нито машинациите на враговете, нито заблудите на българските власти, нито сквернословията на политиците“… Считал, че Русия трябва да се възползва от положението си на Балканския полуостров и от резултатите от многобройните войни с Османската империя за освобождението на славяните.
- През 1907 г. Д. К. Сементовски-Курило пише: „От тази гледна точка България несъмнено заслужава специално внимание, която със своя успех почти надмина всички очаквания и която по силата на вътрешния си импулс, разбира се, стои над съседите си. Това е общото впечатление и особено ярко то се оказа сред ветераните от освободителната война, пристигнали за честванията в България и за които картината, появила се пред очите им, стана за тях откровение“.
Императорът одобрил предложената от него програма за развитие на българо-руското сътрудничество. - През 1907 г. Сементовски-Курило пише своите бележки за личността на княз Фердинанд: „… Още в самото начало на новата си дейност не можах да не забележа, че въпросът за обявяването на България за Царство не напуска ума на княз Фердинанд и че, по всичко личи, напоследък тази мисъл е на дневен ред с известна настойчивост. Ако съдим за характера на местния Владетел по всичките разнообразни отзиви, които старателно се опитвам да събирам откакто пристигнах тук, трябва да се признае, че му е трудно да се счита за удовлетворен от постигнатите резултати и едва ли ще се успокои, преди да постигне така желаната независимост и да се коронова за цар.“
- По мнението на Сементовски-Курило, „самоопределението на България в етнографско отношение е най-важната задача и докато тя не бъде постигната, не бива да се мисли за царство, тъй като обявяването на независимост, дори и да не попречи на това самоопределение от принципна гледна точка, то във всеки случай може да забави неговото развитие“.
- На 4 август 1907 г. на дипломатическия представител на Русия в България е изпратено писмо от Министъра, одобрено от Императора: „За Русия възникването на усложнения на Балканския полуостров би било крайно ненавременно. При цялото ни съчувствие към България и стремежа й към независимост, не можем да одобрим прекалено прибързани решения от нейна страна, още повече, че според нашето разбиране, нейното по-нататъшно развитие и възход са в тясна връзка със съдбата на Македония“.
- На 3 октомври 1907 г. Сементовски-Курило предлага да се премине към решителни действия, като в доклада си пише: „ Ако считаме България за фактор, който може да бъде използван в полза на нашите интереси при решаването на предстоящите задачи на Балканския полуостров, то може би е по-правилно да я закрепим трайно към нас, като по този начин предотвратим възможността тя да излезе от нашата орбита или поне частично да се отклони от нея, което при известни обстоятелства може да се окаже в еднаква степен неизгодно за нас“.
- На него е била изпратена секретна телеграма-инструкция, одобрена от Императора, в която, по-специално, се казвало, че „идеята за провъзгласяване на Царство не може да срещне нашето съчувствие. Общата политическа обстановка не дава увереност, че такъв акт би могъл да бъде извършен без сътресения“.
- На 21 януари 1908 г. на строго секретно съвещание на седемте най-важни министри на руското правителство Министърът на външните работи А. П. Изволски докладва: „Историческите задачи на Русия в Турския Изток и традициите на нашето минало ще я поставят, в случай на такива усложнения, в особено затруднено положение. Оставайки безразлична към тях, тя рискува да загуби наведнъж плодовете на вековните си усилия, да изгуби ролята си на Велика държава и да заеме позицията на държава от второстепенно значение, чийто глас не се чува.“
- През 1908 г. Сементовски-Курило информира Министерството на външните работи, че поради обстоятелствата въпросът за обявяването на независимостта на България става не само приоритетен, но и изисква бързо решение. При това той дори посочва почти точната дата на възможното обявяване на независимостта на страната.
- На 16 септември 1908 г. Сементовски-Курило докладва: „Струва ми се обаче, че сме изправени пред окончателно взети решения и че става въпрос за същата независимост, мисълта за която прозира навсякъде. Предвид изложеното, съм готов да повярвам на слуховете, които са стигнали до мен, че обявяването на независимостта ще се състои в най-близките дни, че в очакване на това правителството е взело мерки за незабавно мобилизиране на още 40 000 резервисти и че едновременно с това в столицата са призовани всички депутати, които ще бъдат тържествено помолени да се изкажат в желания смисъл и след това да представят това изражение на народната воля на княза“.
- На 5 октомври 1908 г. България е обявена за независима царство. Това събитие се случва във Велико Търново, древната столица на българите.
- През 1908-1909 г. Д. К. Сементовски-Курило се стреми да убеди правителството на независима България „ да погледне на делото по-широко и да осъзнае необходимостта балканските държави да се обединят, за да се преборят с опасността, която идва от север“.
- 1908—1911 година — „Руската дипломация, представлявана от Гартвиг – посланик в Белград, и Сементовски-Курило – посланик в София, изиграва важна роля в уреждането на сръбско-българските спорове.“ [Руската армия във Великата война: Военно-исторически сборник. Издание 2. 1919 г. Военни споразумения на Русия с чужди държави преди войната.]
- През 1912 г. между Белград и София е сключен съюз.
Дмитрий Константинович Сементовски-Курило умира на 13 януари 1911г. в София.
„Д. К. Сементовски-Курило — това бе един от най-способните ни дипломати, който, за съжаление, почина преждевременно“ — Юрий Яковлевич Соловьов (1871—1934), руски и съветски дипломат.
Семейство
Втората съпруга – Олга Николаевна Сементовская-Курило е член по назначение на „Петроградския специален комитет на Н.В. Великата княжна Олга Николаевна за оказание на благотворителна помощ на семействата на мобилизираните за войната“ (1914-1917 г.).
Олга Николаевна умира през януари 1942 г. в Ленинград.
Синът от втория брак – Константин Дмитриевич Сементовски-Курило, роден през 1904 г. в Санкт Петербург, умира през декември 1941 г. в Ленинград.
Бащата – Константин Максимович Сементовски-Курило е действителен статски съветник, писател, етнограф.
НЕКРОЛОГ
Дмитрий Константинович Сементовский-Курило.
В Софии скончался русский посланник при болгарском правительстве Дмитрий Константинович Сементовский-Курило. Покойный дипломат родился 16-го сентября 1859 года и умер, едва перейдя пятидесятилетний возраст, в самом расцвете своей деятельности. Покойный посланник вступил в министерство иностранных дел в 1880 году, сейчас же по окончании курса Александровского Лицея.
В течение десяти лет он занимал различные должности в Первом департаменте министерства, достигнув в 1900 году поста вице-директора этого департамента, а высочайшим указом 24-го марта 1907 года Д.К. был назначен дипломатическим агентом в Болгарию, причем ему было дано лично звание чрезвычайного посланника и полномочного министра. По провозглашении полной независимости Болгарии от оттоманского сюзеренитета Д.К. стал русским посланником в Болгарии уже не по личному только званию, а по значению своего поста. Большую часть своей служебной деятельности покойный провел в центральном учреждении министерства иностранных дел. Однако, назначенный сразу на ответственный пост на Балканский полуостров, он проявил, несомненно, выдающиеся дипломатические дарования. Подлинные интересы болгарского народа, домогательства болгарских политических деятелей и воззрения болгарского монарха далеко не всегда совпадали. Представителю России приходилось поэтому держать ровный курс между этими различными течениями болгарской политической жизни. Покойный исполнил свою задачу безупречно. Он был представителем России при братской Болгарии, а не политиком при дворе и правительстве.
За свое короткое пребывание в Софии покойному пришлось пережить несколько решительных моментов. Турецкая революция, объявление полной независимости Болгарии, провозглашение Болгарии царством, принятие князем Фердинандом царского титула, поездка князя-царя болгарского в Россию, объединение болгарской железнодорожной сети, выкуп присоединенной части при помощи России – во всем этом покойный принимал прямое участие. Он потратил не мало усилий для поддержания мирных отношений между Болгарией и Турцией. Его заслуги в этой области будут оценены впоследствии. Теперь же и русские и болгары единодушны в скорби о потере столь много обещавшего деятеля. Король Фердинанд и королева Элеонора относились за все время тяжелой болезни представителя России к нему и семье его с живейшим участием.
( Некролог. Сементовский-Курило Д.К. „Исторический вестник“ 1911 год, № 3, стр. 1172, некролог заимствован из журнала „Новое время“ 1911 год № 12515 )
• 15 януари 1911 г. – Погребението на руския посланик Сементовски-Курило Д.К. е заснето на филмова лента. „Загадките на филма Балканската война”, Петър Кърджилов – 2006.
• В Държавния архив на Руската федерация (ГАРФ) в раздел „ФОНДЫ ЛИЧНОГО ПРОИСХОЖДЕНИЯ”, фонд 1065. „СЕМЕНТОВСКИЙ-КУРИЛЛО ДМИТРИЙ КОНСТАНТИНОВИЧ, ПОСЛАННИК В БОЛГАРИИ”, се съхранява кореспонденцията на Д.К.Сементовски-Курило и неговата съпруга с царя на България Фердинанд и неговата съпруга царица Елеонора. Писма от Д.К.Сементовски-Курило до император Николай II, великия княз Владимир Александрович и др. Писма и телеграми от различни лица до Д.К.Сементовски-Курило.
Източник:
https://asdfghhhjjk.blogspot.com/2012/03/16-1859-13-1911.htmlhttps://baza.vgd.ru/1/28630/10.htm