За първи път бактерията „Лактобацилус булгарикус“ е индентифицирана през 1905 г. от българския доктор Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, благодарение на която млякото се съхранява.
Лактобацилус булгарикус е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия бактерията причинява естествена млечнокисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко.
В началото на 20 век известният руски учен нобелист Иля Мечников (1845-1916), работещ в Института Пастьор – Париж, започнал изследвания върху причините за стареенето на човека. Той установява, че при храненето белтъчните вещества от храната се разграждат под действието на гнилостни бактерии в дебелите черва и причиняват отравяне наорганизма и ранна смърт.
Мечников доказва, че единствената храна която може да ограничи развитието на гнилостните бактерии в червата е българското кисело мляко. С това той обяснява обстоятелството, че в България има най- голям брой столетници и то в добро здраве и посочва, че на всеки милион жители в България се падат по 426 души, които са по- стари от 100 години. На второ място по дълголетност идва Турция с 318 столетницина милион жители. След това следват Колумбия с 311, Бразилия с 246, Швеция с 64, Русия с 62, Белгия с 52, Франция и Германия с 2, Англия и Швейцария с 1.
Мечников стига до извода, че това се дължи на консумацията на киселото мляко от българите.
По същото това време, когато Иля Мечников провежда своите биологически изследвания, българинът д-р Стамен Григоров, тогава студент по медицина ІV курс в Женевския университет, предприел изследване върху българското кисело мляко и установил, че причината за подквасването се дължи на един пръчковиден и един кълбовиден бактерии.
Мечников е първият учен създал лечебен препарат на базата на Lactobacillus bulgaricus, наречен ‘Lactobacillin’.