Интервю на председателя на НД „Русофили“ за в. „Златна възраст“
Никой не печели от русофобията, най-вече Европа
Николай Малинов е завършил „История” в Киевския държавен университет. Докторант е по специалността „Международни отношения”. В периода 1988-2008 г. активно се занимава с бизнес в тютюневата и хранително-вкусовата промишленост, търговията, туризма и издателската дейност. Бил е издател на в. „Дума” и списание „Ново време”. През последните две десетилетия е представител за България на 20 руски тв канала, както и на международния проект Russia Beyond. Бил е народен представител от „Коалиция за България” в 40-ото и 42-ото Народно събрание, заемал е редица ръководни постове в БСП, но през 2015 г. напуска партията. От 2009 г. е председател на неправителственото Национално движение „Русофили”. Член е на президиума на Международните славянски комитети, Международната славянска академия, СБЖ. По случай Деня на победата 9 май разговаряме с г-н Малинов за отношенията ни с Русия.
-Г-н Малинов, в днешно време вие, русофилите в България, не се ли чувствате като „бели врани”, днес е модерно да си американофил?
-Неправилен е изобщо опитът за разделение на фили и фоби. Неразбирането на Русия води до озлобяване спрямо Русия. Същото важи и за отношенията в семейството. Само че тук понятието „семейство” е в малко по-широк план, разбирайки го като общност. Ние не говорим само за род, а и за отечество. И самата “филия” в случая придава една критична маса на славянобългарщината като цяло, тъй като нашите братя руси са произлезли от същите тези славянски племена – поляни и древляни, както и нашите тук, на Балканския полуостров. Един от последните ми проекти – Russia Beyond (в превод „Русия отвъд”), се занимава именно с това, да даде едно по-обективно виждане за Русия, отвъд щампата, която се налага за тази страна. Това е сайт, в който не се говори за политика, а за култура, наука и образование. Превеждаме материали основно от английски, френски и китайски източници за Русия и ги пускаме безплатно към медиите да ползват тази информация, опитваме да противодействаме на настроенията и представите за руската страна, които се налагат през последните години. Тази враждебност спрямо можем да се досетим на кого е изгодна, но със сигурност не е изгодна на Европа.
–На кого е изгодна? Може ли да обобщим причините за целенасочената антируска кампания в Европа?
-Изгодна е на Америка, разбира се, конкурентът на Европа и Русия. В Русия имаме, от една страна, огромно количество от невъзобновяемите природни ресурси и тя има голяма изгода, продавайки тези въглища, газ, нефт, да търгува и да се развива. И когато Европа преустанови този обмен, то Русия го компенсира с Америка и с Китай. Това се вижда ясно, ако обърнете внимание на ръста на руско-американската и китайско-руската търговия от момента на санкциите. И отчитайки проблемите с безопасността на Европа, виждаме какво се случва – от 2017 г. към началото на 2019-а има 25% ръст на актовете на вандализъм спрямо християнски светини. В Европа постоянно се палят храмове, разрушават се статуи на Дева Мария и Христос, а ние на тази вандалщина отговаряме с мултикултурализъм.
-Можем ли да се поучим от Русия в това отношение?
-Докато ние отговаряме с мултикултурализъм, Русия казва – трябва да отговорим с традиционните християнски ценности. Който иска да дойде тук, да заповяда, но да живее според нашите норми и закони. Можем ли да си представим, както Саудитска Арабия предлага на Германия да построи 200 джамии на своята територия, ние да им предложим да построят примерно 2 православни храма там? Такова нещо минава ли ни през ум? Ние трябва да правим разлика между това, което е наше, и което не е. В противен случаи ще изчезнем. В този смисъл Русия е пример за света, отстоявайки традиционните ценности и правото на всяка част от него да живее по своите закони чрез идеята за многополюсност на света, както и отстоявайки идеята за силна държава, която е длъжна да се грижи за своите поданици. Тази алтернатива, която предлага Русия, на кого пречи? Само на този, който е установил един световен ред, условно наречен либерален. Но руският принцип за многополюсния свят също е либерален. Затова е русофобията, затова е опитът Русия да бъде спряна.
-Защо и ние в България се поддаваме на тези настроения?
-Имам чувството, че живеем в приказката „Царят е гол”. Все едно сме с торба на главата и не виждаме очевидните неща. Нима не разбираме, че сме българи, защото сме привърженици на едни традиционни ценности – за род, родина, вяра, език, семейство. Нашите предци са се борили за тях, били са измъчвани, убивани. И ние в един момент казваме – сега ще живеем мултикултурно. Но днес Африка е 2 милиарда, след 20 години ще е 4 милиарда, и ако 1-2% от тези хора дойдат при нас, в християнска Европа, ще изчезне като ценности, култура, като духовен и прагматичен модел за подражание в света. Защото Европа е един много красив проект. Но ако той се управлява като акционерно дружество, където по-големият диктува на по-малкия, а не като кооперация, в която всеки има равноправен глас, както е нашата традиция, ние просто ще се затрием в този вихър. Ще ставаме все по-малко, славянобългарският елемент ще става все по-миноритарен. А ние си мислим, че сме богоизбран народ и нищо не правим, за да се запазим… Можем да дадем 2 млрд. за пътища, не можем да дадем 100 млн. за култура? Това не е сериозно. Има неща, които са по-важни – „Не хлебом единым жив человек” пише в светото писание. В нашата славяноправославна цивилизация винаги е било така – когато на руснаците им е било трудно, когато са ги нападали татари или други народи, те са бягали при нас, а когато при нас е било зле, ние сме бягали към тях. Така че този духовен и човешки обмен е много важен, отчитайки нашите общи корени. Взаимнокултурното проникване между Русия и България обогатява и двата народа.
-Забелязваме, че напоследък се гаврят дори с Руско-турската война, благодарение на Русия ние се освобождаваме от петвековното робство.
-Така е! Наскоро излезе един материал в „Дойче веле”, че едва ли не това робство било, цитирам, метафора, че то е една измислица на Русия, за да превземе Босфора. Такъв абсурд! Ние сме загубили 1 милион от населението си само през първия век на Османското робство. Баташкото клане метафора ли е? Борили сме се за вяра, род и отечество, за свобода – ако забравим тези възрожденски ценности, какво оставяме на нашите поколения? Така че ние в това наше „семейство” може да се караме, да спорим, но общия ни път към общата ни култура, към езика и вярата ни – това ние не трябва само да помним, а имаме задачата да пазим и развиваме.
–Откога съществува Национално движение „Русофили” и в какво се изразява вашата дейност? Колко са членовете ви?
-Ние имаме около 35 000 членове, в общо 240 организации в страната. Работим в няколко основни направления. Правим например стотици безплатни концерти по малките населени места, организираме конкурси – за песни, за рисунки, за есета и съчинения… Друго наше важно направление е изучаването на руския език в детските градини. Интересен акцент в нашата работа е съборът на язовир Копринка, който се провежда в началото на септември. Това е своего рода уникално мероприятие, в което един народ се събира, за да покаже на света, че обича един друг народ. Всяка година по традиция там идват 14-15 000 души и това не се прави с държавни пари, нито руски, нито български. На последния събор имаше и делегация от Америка, чули за нас и дошли да видят – как така един народ се събира на поляната и вика: „Да живее Русия!” Те се чудят – за тях това е държава, която „застрашава държавната им сигурност” и от която ги е страх, а нас – не. Нашата работа е да строим мостове между общините, министерствата, парламентите на двете ни държави и чрез тези културно-масови изяви да доведем нашите идеи до умовете и сърцата на хората. Така е при нас, ентусиазмът е повече от професионализма, но в това ни е силата всъщност. Трябва да е ясно, че в отношенията между България и Русия, освен прагматичната съставляваща, където говорим за газ, за нефт, за атомна енергия, винаги ще я има и духовната. След 100 години никой няма да го интересува каква е била цената на газа през 2019 г., обаче всичко, свързано с укрепването на нашата духовна и културна общност, ще бъде важно, това ще остане във вековете. Затова съм се концентрирал върху него и обичам работата си.
–През 2011 г. тогавашният президент на Русия Дмитрий Медведев ви награждава с медал за работата ви по опазването на паметниците на руско-българската дружба в България. Какви по-конкретно са вашите заслуги?
-Едно от направленията в нашата дейност е запазване на паметниците от Руско-турската война – в България те са над 500, ние ги поддържаме, чистим и опазваме. Тази война е дала началото на българската държава и е войната с най-много доброволци през XIX век – почти половината от войниците. След Освобождението княз Дондуков прави в България Академията на науките, флота, армията, събира администрация, изгражда библиотеки, възражда читалища, строи пътища, сгради… Две години след като създават българската държава, руснаците си тръгват, оставяйки ни с конституция да се управляваме сами. Паметниците от Руско-турската война са на тези, които са създали тази българска държава. Може някой да говори, че тази война има доминантно прагматично измерение, но къде отива духовното и културното й измерение? Защо не признаем, че ако не беше тя, днес нямаше да сме самостоятелна държава, а вилает на Турция. Ако ние не разбираме това или се правим, че не го разбираме, значи ни липсват първите 7 години.
–Може би мнозина българи слагат знак на равенство между Русия и Съветския съюз?
-Със съветския период ние имаме проблем и той се вижда при проблемите със съветските паметници. Но Съветският съюз не е Русия. Знаете ли, че след Първата световна война 27 000 белогвардейци идват в България? Тази година например вдигаме паметник на създателите на град Перник – 4500 белогвардейци, които са отишли в това миньорско селище и са създали администрацията там. Не бива да се слага знак на равенство между съветофилство и русофилство. С цялото ми уважение към този период – и баща ми, и дядо ми са си посветили живота на тази идеология, на стената на дядо ми са портретите и на Александър II, и на Сталин. Ако има гавра със съветски паметници у нас, с руските такова нещо няма. Има проблеми с паметника на Съветската армия – да го махаме ли, или не, но не и с Цар Освободител. Руски паметници няма махнати, те никнат всяка година, защото създателите на тези градове са руски офицери и чиновници. Съвременна Русия тръгва в света с триадата: традиционни ценности, многополюсен свят и силна държава. Това не е идеологията на Съветския съюз, но пак виждаме омраза към Русия. Омразата е именно затова, че тя дава алтернатива на света. Когато ние, българите, имаме отношение към вяра, род и отечество, не може да имаме лошо отношение към Русия, защото тя ни е създала като държава през 1878 г. Ти обичаш славянската писменост, културата си, езика и изведнъж не обичаш „сестра” си, която използва същия език, същата култура и ценностна система? Кое те кара да я мразиш?
Интервю на Лидия СПИРИЕВА
В. „Златна възраст“
10 май 2019