Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Генерал Николай Столетов – генералът на българите!
Полковник от запаса д-р Петър Ненков, военен историк
Генералът от пехотата Николай Григориевич Столетов е роден на 13 ноември 1834 г. в градВладимир в семейство на местен търговец. През1854 г. завършва Физико-математическия факултет наМосковския университет. По това време се води Кримската война . Вместо да избере бляскавата кариера на млад и перспективен учен , той решава да се запише доброволец в руската армия и заминава за Крим. Проявява се, като храбрец в боевете с англо-френците при обраната на Севастополската крепост и Инкерман и е произведен в първи офицерски чин.
След Кримската война Николай Столетов остава в армията, завършва Генералщабна академия през 1859 г. и е изпратен в Кавказ. Там той служи под командването на бъдещия военен министър, граф генерал Дмитрий Милютин, с когото завързват близки, приятелски отношения. През 1865 г. Столетов е прехвърлен в Ташкент и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. През 1869 г. участва в основаването на град Красноводск край Каспийско море . Заема различни командни длъжности. Ръководи и една научна експедиция по старото корито на река Амударя.
В навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. генерал Николай Столетов е назначен за командващ новосформираното Българско опълчение. Отначало опълчението било наричано Почетен пеши конвой на главнокомандващия на руската Дунавска армия и не било предвидено да участва в бойни действия, а само да извършва охранителна и конвойна дейност. Благодарение на усилията на генерал Столетов, обаче Опълчение- то се включва в Предния отряд на руската армия, командван от генерал Йосиф Гурко и проявява чудеса от храброст в боеве с войските на Сюлейман паша при Стара Загора и Шипка .
На 31 юли 1877г. българското Опълчение получава своето бойно кръще- ние в боя при Стара Загора . Под напора на превъзхождащия ги враг, руските воини и българските опълченци защитаващи града, са принудени да отстъпят към Казанлък и старопланинските проходи. Командващият на Централната турска армия, Сюлейман паша изгаря до основи Стара Загора. Междувременно Предният отряд е разформирован и отбраната на старо- планинските проходи е възложена на корпуса на генерал Фьодор Радецки, който назначава за началник на отбраната на Шипченския проход генерал Столетов.
Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около село Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда баши- бозук и 8 батареи – общо към 27 000 човека с 48 оръдия. Срещу тях генерал Столетов противопоставя 36-ти пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо около 6000 човека и 27 оръдия и четири сотни казаци. Отбранителната позиция около връх Свети Никола се командва от полковник, граф Толстой, който е командир на 3-та опълченска бригада. Левият фланг на отбраната, където основно са българите се командва от полковник, княз Вяземски – командир на 1-ва опълченска бригада, а позициите от север се командват от полковник Депрерадович.
Турците налитат като бесни , защото знаят , че боят за Шипка може да реши изхода на войната и да спасят от разгром обсадената армия на Осман паша в Плевен. Най- яростните боеве се водят през дните 23, 24 и 25 август. Падането на върха виси на косъм. Българо-руският отряд е обхванат от три страни от настъпващия аскер и башибозук .
На 24 август 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та опълченски дружини, които за четиридневните боеве са изгубили 40 % от офицерския и 26% от войнишкия си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово, а 5-та опълченска дружина остава на позициите до 31 август. На 25 август боевете се разгарят с нова сила. В решителния момент пристига подкрепление от корпуса на генерал Фьодор Радецки . От Габрово, качени по двама на коне пристигат 200 стрелци и веднага се хвърлят в боя. Шипка е спасена ! На 26 август по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за овладяването на Шипченската позиция и двете войски преминават към позиционна борба.
Започва прословутото „стоене на Шипка”, при което ще изгубят живота си стотици руски войници, загинали от свирепите зимни виелици и изненадващите турски атаки. Но всеки ден към главната квартира на руската армия, полевият телеграф ще съобщава от върха : “ На Шипка всичко е спокойно !”
Генерал Николай Столетов остава със своите опълченци до края на войната, като ги ръководи и в решителната битка над Централната турска армия на Вейсел паша в укрепения лагер при Шейново, през януари 1878 г.
След края на Руско-турската война, генерал Столетов е изпратен с дипломатическа мисия вАфганистан. По същество той се явява първия руски посланик в тази размирна азиатска страна до която се домогват и англичаните . Генерал Столетов е посрещнат с почести от емира в Кабул. Той постига дипломатически успех, като спечелва неговото приятелство и провокира избухването на Втората англо-афганистанска война. През 1898 г. генерал Столетов е повишен в генерал от пехотата, а през 1899 г. става член на Държавния съвет.
Когато през 1902г.е построен храм-паметникът “Рождество Христово” край село Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г., на откриването е поканен генерал Столетов. Храмът е построен по инициатива на Граждански комитет, начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна -майката на генерал Михаил Скобелев и официално е открит на 28 септември 1902 година. Освен генерал Столетов на откриването на храма – паметник , от Русия идва цяла делегация от участници във войната начело с граф Николай Павлович Игнатиев и генерали Михаил Драгомиров, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой и други знатни руски пълководци, които са посрещнати възторжено от местното неселение.. На тържеството по откриването на храма, присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна.
Генералът от пехотата Николай Столетов умира на 10 юли 1912 г.в Царское село, но остава завинаги в сърцата на признателния български народ, като един от най-обичаните руски генерали от Освободителната война 1877-1878 г. , наричан от него с любов „генералът на българите!”
http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_6921
Паметник на ген.Столетов в Столетово (Област Пловдив)