100 години от смъртта на генерал Александър Александрович Пушкин

100 години от смъртта на генерал Александър Александрович Пушкин

Публикувано от:

“Кавалеристи, погледнете, пред вас е България, свещена слaвянска земя! Там гинат наши сестри и братя! Те чакат нашата помощ!”

С тези думи се обръща към своите хусари полковник Aлександър Александрович Пушкин на 28 юни 1877г.,  когато полкът спира в румънския град Зимнич, преди да се прехвърлят на другия бряг на Дунав.

 

Достоен син на великия баща

В нощта на 29 януари 1837 година разбудили Саша, и го завели в стаята, където на дивана лежал умиращият Пушкин; той погледнал приближаващия син, сложил ръка на главичката му, прекръстил го и с движение на ръката го отпратил. След една седмица Саша ставал на 4 години – 6 юли 1833година. С детското си сърце той усещал, че никога вече няма да види своя баща и това прощаване той ще помни до края на своите дни. Александър Александрович – Сашка – е най-големият син и любимец на Пушкин.
В едно от писмата си от 20 април 1834 година Пушкин пише: „…Да не дава господ да върви по моя път, да пише стихове и да се кара с царете!…“ Неговият любимец действително не тръгнал по стъпките на бащата. Но животът и делата на Александър Александрович Пушкин са белязани с чистота и благородство, достойни за паметта на великия родител.

Вдовицата на Александър Сергеевич Пушкин – Наталия Николаевна се омъжва повторно за командира на Конногвардейския полк Пьотър Петрович Ланской, умен и порядъчен човек. Към децата на Пушкин той се отнася много внимателно и тактично, проявява за тях грижа като за собствени деца, следи за тяхното възпитание и образование.

   nachalo186_2747110_2783742Ланской_Пётр_Петрович

Както и много дворянски деца по това време, А. А. Пушкин получава не лошо домашно образование. От дете свободно владее френски и немски език, знае добре руската история и литература. След това учи във Втора петербургска гимназия, а от 1848 г., по разпореждане на Николай I, постъпва в Пажеския корпус, който завършва през 1851 г. като един от най-добрите и започва своята служба като офицер в лейб-гвардията на Конногвардейския полк, който се командва от неговия втори бащаПьотър Петрович Ланский.

През 1860 година Александър Александрович по семейни обстоятелства напуска армията. Русия е в навечерието на отмяната на крепостното право. Учредява се Института на мировите посредници за разглеждане на жалбите на селяните срещу помешчиците. Александър Александрович Пушкин приема длъжността мирови посредник. Той се справя успешно с делата на селяните и е награден със специални знаци…Получава и много лични благодарности от селяните. През 1867 година той се завръща в Армията. През 1870 година е назначен за командир на 13-и Нарвски кавалерийски полк. Тази войнска част е сформирана по времето на Петър I и съхранява славните бойни традиции. Неговото назначение предизвиква най-благоприятни отзвуци, тъй като полковник А. А. Пуш­кин се ползвал с репутацията на човек умен, строг, но справедлив. Летописецът на полка А. Н. Тихановский пише: „Назначаването на полковник Александър Александрович Пушкин за команадир допълва един от най-щастливите периоди от живота на полка. Син на известния поет, с когото се гордее Русия, полковник Пушкин е идеал за командир- джентълмен, стоящ начело на най-стария хусарски полк“. Действително А. А. Пушкин не само се ползва с неоспорим авторитет сред личния състав на нарвците, но и винаги проявява към тях бащински грижи.

На 12 април 1877 г. Русия влиза във война с Турция. В състава на 13-та кавалерийска дивизия във войната участва и Нарвският хусарски полк…

Александър Александрович Пушкин проявява не само умение спокойно и точно да ръководи в най-горещите и опасни минути, но и лична храброст. Няколко хусарски атаки той възглавява сам. Благодарение на това голям отряд турска кавалерия е напълно разбит. На нарвците се падат богати трофеи, взети са много пленници. За отличното изпълнение на сложна операция, която довежда до завземането на важни опорни пунктове на турците, командирът на Нарвския полк е награден със златна сабя с надпис “За храбрость”.

На 17 април 1878 г. 13-ти Нарвският хусарски полк със специален царски указ получава наградата на честта – специален знак на шапката с надпис: “За отличие в Турецкую войну 1877-1878 г.”. А. А. Пушкин командва още две години този полк. През 1880 г. го напуска, тъй като е произведен в чин генерал-майор, а през 1890 г. – в чин генерал-лейтенант. През същата година той окончателно напуска военната служба, излизайки в оставка…

Най-главната и благородна цел, която Александър Александрович Пушкин си поставя е събиране, опазване и предаване на обществеността колкото е възможно повече автографски материали на неговия баща. Тази цел е била постигната в голяма степен.

За да се допълни портретът на Александър Александрович, трябва да се отбележи, че той е бил убеден привърженик на женското образование. В продължение на 15 години с присъщата му добросъвестност и благожелателност е изпълнявал задълженията на член на Съвета по учебната част на Екатерининския и Александровския женски институти. За завършващите девойки е било огромна радост да получат портрета на Александър Александрович Пушкин с неговия автограф.

10

В края на своя живот Александър Александрович е кавалер на почти всички руски и на много чуждестранни ордени, включително орден Александър Невски, украсен с брилянти. Родината по достойнство е оценила дейността на големия син и любимеца на великия поет. Сред наградите липсва само една, която не е съществувала по това време: Александър Александрович забележимо е увеличил рода Пушкин – той имал 13 деца.

Александър Александрович умира на възраст 81 години в деня, когато започва войната на Русия с Германия /Първата световна война/ – 19 юли 1914 г.