Предпоставка за изключителната дълбочина в музиката на Скрябин е използването на т.нар Мистичен или Прометеев акорд. Мистичният акорд е сложен шестнотен акорд или скала, която служи като хармонична и мелодична основа за произведенията на Скрябин, като характерното при него е, че композиторът не се възползва от акордите пряко, а е създал собствен подход към тях. В своите търсения на съвършена музика Скрябин попада на философията на Хазрат Инаят Хан – най-големия суфист на времето си, който в „Мистицизмът на звука” твърди, че „звукът има собствена, автономна, пречистваща сила“.
За първи път Скрябин въвежда в музикалната практика специална партия за светлината („Прометей”), което се свързва с използването на т.нар. „цветен слух“ – тоналностите имат цветове според него. Има запазени скици за специален клавирен инструмент, чрез натиска на чиито клавиши се прожектират цветове на екран. Тези идеи до известна степен са начало на електронната музика и светлинните ефекти (основателят на съвременната електронна музика – Жан-Мишел Жар, се е вдъхновявал от идеите на Скрябин).
Александър Скрябин е композиторът, който съчетава постромантичните традиции (въплътени в образите на идеалната мечта, избухливия, несдържан характер на изказване в предпочитаните форми – поеми и прелюдии), със звуковия колорит на импресионизма и символизма (образи символи са темите за „волята”, „самоутвърждаването”, „борбата” и „мечтите”) и не на последно място, и експресионизма.
Неговото творчество е представено предимно от клавирни и симфонични жанрове. Автор е на десет клавирни сонати, мазурки, етюди, прелюдии и особено интересните клавирни поеми „Трагическа”, „Сатанинска” и „Към пламъка“, както и Концерт за пиано и оркестър, който предлагам да чуете в изпълнение на Анатол Угорски и Пиер Булез с прекрасния Чикагски симфоничен оркестър.
В първия етап от творчеството си Скрябин пише много миниатюри – валсове, мазурки, прелюдии, повлиян от Шопен и Лист. Пише също I , II соната„Фантазия“ и III соната за пиано. Във вторият етап от творческия си път (1897–1905 г.), пише I симфония в 6 части със солисти и хор, II симфония и IIIсимфония – „Божествена поема”. Чуйте фрагмент от нея с Берлинската филхармония и Дмитрий Китаенко:
В третия етап от творчеството си (1905–1910 г.) Скрябин създава най-стойностните си и новаторски произведения – „Поема на екстаза” и „Поема на огъня” – „Прометей” – фактически той остава в историята на музиката именно с тези две творби. В „Поема на екстаза” се сливат много форми. Първоначално е замислена като IV симфония, но Скрябин по-късно я оформя като симфонична поема, но така или иначе прилича на първа част от симфония. В нея има резки контрасти и огромна звукова мощ. Въпреки привидната импровизация. Скрябин всичко изчислява предварително до най-малкия детайл. Предлагам да чуете едно страхотно изпълнение на „Поема на екстаза“ преди 5 години – на британския оркестър „Филхармония“ с Еса-Пека Салонен:
„Поема на огъня” – „Прометей”, е изградена на гореспоменатото 6-звучие. Особеност в партитурата е, че авторът поставя „светлината” като първи инструмент, която диригентите интерпретират по желание. В поемата има елементи на серийна техника и додекафония (неслучайно някои анализатори сближават Скрябин към Нововиенската школа в нейния атонален стадий). Във финала има и хор. Не по-малко шеметна е видеопродукцията от Берлин с Марта Аргерич и Клаудио Абадо на „Прометей“ – със светлинни ефекти в началото:
Произведенията на Скрябин, въплъщаващи идеята за екстаза и дръзновението, насочено към „неведомите космически сили на изкуството“ (венецът на такива творения според Скрябин трябва да бъде „Мистерията”, в която се обединяват всички видове изкуства – музика, поезия, танц, архитектура, също така светлина), се отличават с голяма степен на художествено проникновение и сила на емоционално въздействие.
Тази година Санкт Петербург, Париж, Лондон, Берлин и Ню Йорк ще отбележат 100 години от смъртта на великия руски композитор с концерти от негови произведения.
За финал чуйте нещо любопитно – как Скрябин свири собственият си етюд op. 8 №12 през 1910 г. в Санкт Петербург:
Автор: Томи Вичев