Тези храмове са построени в различни части на Русия, по различно време и от различни архитекти. Архитектурата им е уникална, а историята на всяка сграда е богата на удивителни факти. Хората идват тук независимо от религиозните си убеждения.
Църквата Преображение Господне
Недалеч от курорта Ялта, в едно от най-красивите кътчета на Крим – в Никитската ботаническа градина, се намира удивително красивата църква Преображение Господне. Фасадата на базиликата е украсена с елементи от византийския стил, кръстове и малки фрески. Църквата е проектирана да побира до 200 души. В същата сграда е имало болница с шест легла и апартамент за свещеника с три стаи. Строителството на сградата започва веднага след полагането на основите през 1884 г.
Историята на храма е пряко свързана с Никитската ботаническа градина, основана през 1812 г. Около градината и на нейната територия са живели учени, градинари и служители на научния център. Именно за тях, по молба на директора Александър Иванович Базаров, встъпил в длъжност през 1881 г., са проектирани болницата и църквата.
Църквата „Знамение на Пресвета Богородица“
Един от най-известните храмове в Московска област, визитната картичка на имението Дубровици, е църквата „Знамение на Пресвета Богородица“, построена в края на XVII-XVIII век от княз Борис Алексеевич Голицин. Вътрешността на църквата също е богато украсена и изобилства от скулптурни композиции и релефи на библейски и евангелски теми. Стилът, в който е изпълнена църквата, се нарича „голицински барок“.
Храмът е издигнат от княз Борис Алексеевич Голицин, наставник на Петър Велики, в знак на помирение с Царя. През 1689 г. пр.н.е. Голицин е наклеветен пред царя и се оттегля в селото си, но още през 1690 г. Борис Алексеевич е повикан обратно в Москва, като по същото време започва да строи нов храм, на чието полагане присъства Царят.
Църквата „Бялата Троица“
Църквата „Бялата Троица“ е най-старата действаща църква в Твер. Построена е през 1564 г. със средства на московския търговец Гаврил Андреевич Тушински. Между главите и сводовете на храма имало скривалище, до което можело да се стигне само през дупка в покрива. Скривалището било предназначено да пази църковните ценности в случай на вражеско нападение. Днес в църквата „Бялата Троица“ се съхранява една от реликвите на Тверската земя – ковчеже с мощите на монаха Макарий Калязинский.
Руският историк и изследовател на руската архитектурна древност Юрий Иванович Шамурин пише: „… изучавайки древността на Твер, човек не може да пренебрегне Бялата Троица. Тя принадлежи към най-интересната епоха на руската архитектура, според мнозина – към златния век на руското творчество в средата на XVI в. Каменните паметници от това време са сравнително малко и много малко от тях са оцелели до нас в добра консервация. Към Бялата Троица е добавено много, но малко е нарушено; това я прави особено ценен паметник“. Авторът отбелязва още, че църквата е запазила много от битовите особености на XVI век.
Катедралният събор „Света Екатерина“
е един от най-големите Храмове в Русия. Историята на събора започва на 17 октомври 1889 г., когато царският влак катастрофира край гара Борки, близо до Харков. Император Александър III се връща в Санкт Петербург със семейството си от пътуване в южната част на Русия. Железопътната катастрофа е ужасна, но никой от царското семейство не е сериозно ранен. Фактът, че Императорът е успял да оцелее, се възприема от народа като чудо. Малко преди инцидента, по време на същото пътуване, Александър III посещава Екатеринодар (днешен Краснодар). В чест на избавлението от смъртта на Императора местната градска Дума решава да издигне Храм със седем престола.
Решено било главният престол да бъде посветен на Великомъченица Екатерина, а останалите шест били наречени в чест на небесните покровители на членовете на императорското семейство: Мария, Николай, Георги, Михаил, Ксения и Олга. Съборът е главният Храм на Екатеринодарската и Кубанската епархия и един от най-големите Храмове в Русия.
Църквата Сурб Хач (Светият кръст),
построена през 1792 г., е една от най-красивите и древни постройки в Ростов на Дон. Историята на църквата е тясно свързана с появата на голяма арменска диаспора на Дон през 80-те години на XIX век.
Сурб-Хач е построена в стила на класицизма от 1786 до 1792 г. по проект на известния руски архитект Иван Старов, създател на Троицкия събор на Александро-Невската лавра в Санкт Петербург и Таврическия дворец. Стените на църквата са украсени с 13 хачкара (буквално „кръст-камък“), датирани от XV, XVI и първата четвърт на XVIII в., взети от арменските църкви в Крим и донесени в манастира на брега на река Темерник. Твърди се, че в манастира имало и хачкар от VI в., който според легендата бил взет от древната арменска столица Ани.
Новочеркаският катедрален събор „Свето Възнесение Господне“
е главният храм на Донското казашко войнство. Открит и осветен е през 1905 г. Височината на камбанарията му достига 74,7 м, а по височина на купола се нарежда на седмо място в Русия. Кръстът, който увенчава главния купол, е инкрустиран с 80 монолита от планински кристал с диамантени фасети. Пречупвайки се върху тях, светлината блести толкова ярко, че съборът е наречен „второто слънце на Дон“.
Тук са положени тленните останки на донските атамани М. И. Платов, В. В. Орлов-Денисов, И. Е. Ефремов, Ю. П. Бакланов.
Църквата „Покров на Нерли“
край Владимир е един от най-известните паметници на древноруската архитектура. „Храмът – лебед“ – така наричат това чудо, съхранило се от XII в. Църквата „Покров на Нерли“ е шедьовър на архитектурата, признат в целия свят.
Църквата „Покров Богородичен“ на река Нерл е признат шедьовър на владимиро-суздалската белокаменна архитектура, разположена недалеч от Боголюбов, резиденцията на княз Андрей Боголюбски. Храмът „Покров Богородичен“, отличаващ се със стройните си пропорции, е построен през 1165 г., в памет на починалия син на Андрей Боголюбски – Изяслав Андреевич.
От 1992 г., в състава на белокаменните паметници на Владимир и Суздал, Храмът е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Храмът „Рождество на Пресвета Богородица“
във Владикавказ започва с четириъгълна дървена постройка, издигната по заповед на Осетинската църковна консистория (по-късно църквата ще се нарича „Осетинска“) през 1814-1815 г. Днес Осетинската църква е единствената оцеляла сграда от тези, които се намират на територията на Владикавказката крепост, и е паметник на културата от федерално значение. В църквата се съхранява Моздокската икона на Божията майка – почитана православна светиня. В продължение на 50 години там идват на поклонение всички православни жители на Владикавказ.
През 1823 г. дървената постройка е заменена с каменна сграда под формата на кръст в традициите на православната архитектура. На 24 март 1824 г. сградата е тържествено осветена. През 1862 г. в църквата е открито женско училище от Аксо Колиев, осетински просветител и общественик, свещеник на Руската православна църква. През 1890 г. на територията на осетинската църква е построено едноетажно енорийско училище.
Църквата „Възнесение Господне“
е уникален архитектурен паметник в Коломенское – първият каменен шатров храм в Русия, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Съществува легенда, според която под църквата „Възнесение Господне“ се е съхранявала библиотеката на Иван Грозни. Сега се смята, че библиотеката е изчезнала безследно.
Архитектът (вероятно италианецът Петрок Малкия) не се поколебава да отхвърли каноните на византийския монументализъм и се обръща към изящната естетика на Ренесанса. Всичко в църквата е ново. Липсват архитектурни елементи, традиционни за руските църкви от по-ранния период, интериорът е скромен по размери, само 100 квадратни метра. Вместо традиционния купол, сградата е увенчана с многостенник. Опирайки се на традициите на родната си страна, архитектът все пак уважава опита на ранната староруска архитектура и използва елементи от дървените шатрови църкви.
Църквата „Димитрий на Крови“
На мястото на смъртта на царевич Димитрий през 1692 г. е построена църква, която е оцеляла до наши дни. На мястото на порутения дървен параклис е построен каменен Храм в празничен и светъл „московски“ стил. Църквата „Димитрий на Крови“ е част от архитектурния ансамбъл на Угличкия Кремъл. Храмът на царевич Димитрий има статут на паметник от самото си създаване. Църквата е построена в декоративния и богато украсен стил от края на XVII век. Върху червената тухлена повърхност на стените се открояват бели плочи, полуколони, корнизи. Прочутият Храм се споменава във всички пътеводители за Волга и Златния пръстен.
В църквата са запазени стенописи от втората половина на XVIII в., които изобразяват смъртта на царевич Дмитрий и избиването на убийците от тълпата. Възможно е картините да са дело на московския майстор Сапожников.
Картините в трапезарията са посветени на библейската история за сътворението на света, Адам и Ева, тяхното грехопадение и изгонването им от рая. Те са изпълнени от майстор Хлебников от Борисоглебските слободи през 1788 г. и са силно повлияни от европейския реалистичен маниер
Източник:
https://www.culture.ru/themes/393/10-khramov-rossii-neveroyatnoi-krasoty-i-s-interesneishei-istoriei