10 факта за Зимния дворец, главната резиденция на руските царе

10 факта за Зимния дворец, главната резиденция на руските царе

Публикувано от:
В най-разкошното бароково здание на Санкт Петербург се намира Ермитажът, но историята на този архитектурен шедьовър е много по-интересна и богата. Тук не се пазят само артистични шедьоври.

Зимният дворец се смята за сърцето на Санкт Петербург, това е най-разпознаваемата сграда в града. В негова чест са кръстени главният Дворцов площад, парадната Дворцова крайбрежна, Дворцовият мост, всички тези места са визитни картички на града. Именно от Зимния дворец започва и главната улица – Невски проспект.

Дворцовая площадь

1. Това е петият зимен дворец

През XVIII век са построени няколко “зимни” двореца, сегашният е петият по реда си. Два “зимни” двореца са съградени при Петър I. Първият е временен, построен от дърво, а вторият – каменен, в който живее царят до смъртта си. Дълго време се счита за изгубен, но през 1970-80-те години са намерени фрагменти от стаи под Ермитажния театър – сега няколко от тях са възстановени и достъпни за посещение.

Резиденцията на императрица Анна Ивановна е прието да се счита за третия дворец. Племенницата на Петър всъщност възстановява двореца му. Дъщерята на руския император – Елисавета Петровна, иска още по-разкошен и голям дворец, така за нея е построен четвъртият, временен палат… но след това и той е преправен, за да се получи окончателният вариант, съществуващ и днес.

2. Построен от италианец

Финалният проект на помпозния дворец в бароков стил принадлежи на главния архитект на Елисавета Петровна, италианеца Бартоломео Растрели. За нея той построил не един палат, но този трябвало да е най-разкошният. Строежът му продължава осем години – императрицата така и не успява да види завършването на проекта.

След краткото управление на Петър III, след дворцов преврат, се издига неговата жена Екатерина II. Тя също решава да преобрази двореца по свой вкус. В средата на 1760 г. разпорежда да се премахнат излишните барокови пердета в декора, така се постига по-строг вид на зданието. Екатерина престроява няколко зали, за да премести покоите си по-близо до тези на фаворита си Григорий Орлов.

3. 150 години е главна резиденция на императорите

Не случайно той се нарича “Зимен” дворец. През лятото императорите предпочитат да се преместят извън града – всеки има своя разкошна резиденция – Петерхоф, Царско село, Павловск. Резиденциите имат пищни паркове, в тях се провеждат и многочислени увеселителни мероприятия.

През зимата всички царе от рода Романови, започвайки от Екатерина II, непременно живеят в Зимния дворец. (В палата има повече от 400 печки, които да отопляват огромното пространство). Това е главният императорски дворец на Русия, който притежава парадна резиденция с тронна зала.

През 1905 г. избухва първата руска революция. Цар Николай II повече не желае да живее в центъра на Петербург. Той пренася официалната царска резиденция в Александровския дворец в Царско село, където живее със семейството си още 12 години.

4. Има повече от 1000 стаи

Зимният дворец е построен на три етажа във формата на каре (правоъгълник с вътрешен двор). Дворецът има четири фасади (които малко се различават по композицията си). Южната фасада е обърната към площада, счита се за парадна – тук е парадният вход с три арки. Северната фасада е обърната към река Нева.

Зданието е украсено с два реда безчетни колони. На покрива са сложени скулптури и вази.

Дължината на двореца от страната на Нева е 210 метра, висок е 23,5 метра. С царски указ от 1844 г. в Петербург е забранено да се издигат по-високи жилищни сгради от Зимния дворец.

В Зимния дворец има 1084 стаи. Парадните зали, стаите за гости и будоарите са сами по себе си произведение на изкуството. За всяка царска особа, живееща в двореца, се предоставят повече от 10 стаи. За жените на императори (след Екатерина II страната управляват само мъже) се дават отделни апартаменти. В двореца живеят и децата, след женитбата си те най-често се местят в отделни дворци.

Понякога покоите на високопоставените особи заемат няколко зали. Гости, които не са свързани с царското семейство, могат да живеят в двореца само след покана от императора. В двореца живеят прислужниците и придворните дами. За дамите се отделят до три стаи.

5. През Първата световна война става болница

Опустелите зали, след преместването на царското семейство, са дадени за нуждите на армията през Първата световна война. През 1915 г. тук се открива военна болница под името на престолонаследника Алексей Николаевич. Шест зали на царския дворец се напълват с легла за ранените, обособена е и отделна операционна. Императрицата и дъщерите ѝ стават сестри на милосърдието. Те превързват ранените войници.

6. Става символ на революцията от 1917 година

Ключево събитие за Октомврийската революция от 1917 г., когато властта преминава у болшевиките, е щурмът на Зимния дворец. Знаменитите кадри от кинохрониката, които показват бягащи към двореца войници, са театрална постановка. Зимният дворец е “превзет” почти мирно – изстрелите от оръдията успяват да увредят няколко дворцови корниза, крайцерът “Аврора” произвежда само един изстрел. Временното правителство, което се намира в Зимния дворец, е охранявано много слабо, а задните врати въобще не са затваряни, точно това помага на щурмоваците да влязат в двореца и безкръвно да арестуват правителството.

7. През Втората световна война е бомбоубежище

На 22 юни 1941 г. работниците от музея започват подготовката за бързата евакуация на колекцията. За един месец те успяват да опаковат и изнесат повече от 1 милион произведения на изкуството. Това не е всичко, което се съхранява в музея. През септември 1941 г. започва блокадата на Ленинград.

Залите и подземията на двореца стават бомбоубежища. Всяко от тях може да побере до 2000 души. Много работници в музея, заедно със семействата си, живели постоянно в двореца. Те продължават работата си в защита на останалите експонати. Зимният дворец е бомбардиран нееднократно, силно са увредени няколко зали и парадното стълбище, снаряд попада в царските каретни хранилища.

След падането на блокадата, още през 1944 г., Зимният дворец отваря врати за посетители, но работата по реставрацията и възстановяването му продължава дълго.

8. Става зелен едва през XX век

При Екатерина II дворецът е боядисан с пясъчна боя, подобно на резиденциите на френските крале и австрийските императори. През средата на XIX век Николай I решава да пребоядиса двореца в кирпично-червен цвят – точно така палатът посреща революцията.

Шамфъстъково зелен с бели колони той става при съветската власт през 1946 г. – това е решение на следвоенните реставратори.

9. Сега в Зимния дворец се намира Ермитажът

Зимният дворец е основното здание на главния художествен музей в страната – Ермитажа. Счита се, че датата на основаване на Ермитажа е 1764 година, тогава Екатерина II се сдобива с огромна колекция от картини. Специално за тях е създадено крило под името “Малък Ермитаж” (място за уединение).

Крилото се запълва бързо, което води до построяването на “Големия Ермитаж”, намиращ се под музея. Зимният дворец става музей след революцията и тук се донасят част от колекциите, така се съединяват помещенията и различните стопански постройки. Ермитажът е най-големият и най-посещаваният музей в страната. Тук се съхраняват безценни предмети на западното и руското изкуство.

10. В Зимния дворец живеят котки

Котките на Ермитажа са неофициален символ на музея. Първите котки се появяват още в “предишните версии” на Зимния дворец през 1745 г. Те са доставени от Казан за борба с мишките и плъховете. Котките се справят с охраната на царските покои по-добре от отровите. По времето на блокадата на Ленинград много котки загиват. Точно тогава сибиряците подаряват на Ермитажа около 5000 котки. Директорът на музея Михаил Пиотровски активно поддържа котешкото присъствие, назовавайки ги “легенди” на Ермитажа и “неотменна част” от живота на музея.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/history/338282-10-fakta-za-zimnia-dvorec