„Шоуто” във Върховната рада може да доведе до трагични последствия за „Десния сектор”споделя експерт-политологът Григорий Трофимчук.
Последното предупреждение към Върховната рада от страна на „Десния сектор” може да доведе до трагични последствия за движението. Блокадата на украинския парламент може да се сравни, ако ленинската РСДРП да бе излязла вечерта на 25 октомври пред Зимния дворец, само за да разбие с палки прозорците, а после да се разотиде.
Разликата на ленинската организация със „сектора” е не само в това, че социал-демократите имаха лидер, а тук практически отсъства, но и в изкуството за оценка на политическия момент. Ленин никого не е предупреждавал. Той просто веднъж обяви на своите съратници, че моментът е уникален: днес било рано, утре вече ще бъде късно, тази нощ трябвало да се реши всичко. Ако ленинци бяха излязли пред Зимния дворец, само за да сплашат някого, те нямаше да стигнат далеч.
Голям късмет за Русия е, че няма нито украинския „Ленин”, нито „Хитлер”, с които сравняваха Ярош. В противен случай, техните местни аналози биха завзели Върховната рада и останалите администартивни центрове през нощта на 27 срещу 28 март, когато никой не би им попречил. И тогава, сутринта на 28 март в Киев би била новата власт, начертала линия под Тимошенко, Яценюк, Тягнибок и останалите. Впрочем, с Ярош начело на Украйна, докато още не е станал президент, федерализацията на регионите, към която призовава Янукович, щеше да тръгне по-добре, защото в очите на страхуващите се от собствената си сянка ръководители на украинските области и големи градове, Ярош, в сравнение с Турчинов и Яценюк, е никой. Което е интересното, именно от такива чиновниците не се страхуват.
Ярош за пръв път се изправи срещу вчерашните си съюзници, но не доведе делото до края, с което даде на своите опоненти законен повод за собственото си унищожение, при това демонстрирайки слабост при приемането на окончателни решения. Техническата оставка на Аваков, дори и да се случи, в така получения сценарии за Ярош, не решава нищо.
Ярош и неговите отряди ги спасява единствено това, че Вашингтон не може да се произнесе по отношение на „Десния сектор”. В противен случай, те биха се слели още на сутринта след акцията пред Върховната рада. От една страна, Вашингтон разбира, че е време да се приключи с това неконтролируемо явление (за разоръжаването е нужен ЕС); от друга страна носи мечтата за повторно насочване на тези отряди към партизанска война с Русия, включвайки и обсада на Крим. Други „талибани” от Запада в Украйна няма, разпалване на втори „Афганистан” няма да се удаде нито на Тимошенко, нито на останалата част от известната политическа сган.
Бойци от „Десния сектор“ пред сградата на украинската Върховна рада