Предстой смяна на парадигмата, отбеляза президентът на Eurasia Group професор Ян Бремър
Такова мнение изказва президентът на Eurasia Group професор Ян Бремър от Университета на Ню Йорк в доклада си „Отброяване от нулата. Преодоляване на разделянето“. Докладът му е представен на сайта на Международния валутен фонд (МВФ), като в пояснението си фондът уточнява, че докладът изразява мнението на автора, а не на самата финансова институция.
Ян Бремър е американски политолог, специализирал се по външната политика и глобалните политически рискове. Той е основател на Eurasia Group и под негово ръководство работят 40 аналитици и мениджъри по продажбите в Ню Йок, както и 480 щатни и нещатни изследователи в 65 държави. Сред неговите клиенти са ExxonMobil, Morgan Stanley и хедж фонда Caxton.
Световният ред, който преобладаваше от края на Втората световна война, се разрушава. Дисбалансът изби в разклатеното равновесие вътре в страните, регионите и на международната политическа сцена. Резултатът е един свят на нулево ниво, характерен с нарастващия вакуум в глобалното управление. Но това не може да продължава вечно. Рано или късно нулевото ниво ще отстъпи място на новия светове ред“, убеден е Бремер.
Според него немалка роля в разрушаването на тази парадигма играе твърде явното лидерство на САЩ, които последните години изповядват принципите на „военната икономика“ и политика на санкциите. Експертът по-специално привежда думите на финансовия министър на САЩ Джейкъб Лю, който признаваше, че „ако (американските санкции) се намесват прекомерно в паричните потоци в целия свят, финансовите операции ще може да се изместят от САЩ, които може да застраши централната роля на САЩ“.
Преките загуби и разходи в търсене на алтернативни пътища, които компаниите понасят заради политическите рискове, вече всекидневно вредят на световната икономика, сериозно страда доверието във финансовата система, ръководена от САЩ и тройката най-големи в света рейтингови агенции (Fitch, Moody’s, S&P).
В резултат държавите образуват нови алианси, създават алтернативни финансови институции и рейтингови агенции. Например, Китай пое инициативата за създаването на „Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции“, с която вече е готов да сътрудничи МВФ, а и към нея се присъединиха много държави, припомня експертът.
Той добавя, че политизирането на икономика вече поражда недоволство в Европа, на която искат да натрапят „икономическо НАТО“ с Трансатлантическото споразумение за партньорство в сферата на търговията и инвестициите (TTIP). И първата лястовица на недоволството е решението на Великобритания да напусне ЕС.
Споменавайки НАТО експертът отбелязва, че алиансът преживява трудни времена и „разкриването на очевидните уязвимости във всеки подразделение на алианса би вдъхнало в него повече живот, отколкото кризата в Украйна“.
За характеристиката на другия американски проект – Транстихоокеанското партньорство (ТТП) – Бремър използва формулировката на Китай: това е опит „да се напишат правилата за търговия“, за да не се зачита Световната търговска организация (СТО).
“Крахът на СССР, с който бе сложен край на 40-годишното идеологическо сражение, вдигна залозите на Бретън-Уудския ред“, пише Бремър.
„На фона на вялото следкризисно възстановяване и паралелното повишаване на геополитическата и икономическа роля на Китай скъпоструващите намеси на американците в Близкия изток за разширяване на влиянието отслабиха влиянието на Вашингтон“, пише експертът.
Той отбелязва, че такива засилващи се пазари като „Индия и Бразилия едва ли ще искат да живеят в свят, където биха командвали Китай или Русия, но Делхи и Бразилия са готови да сътрудничат с всеки, който ще им помогне да намалят американското господство“. И добавя, че дори европейските привърженици вече не са толкова солидарни, но „когато САЩ ги дърпат на своя страна, те със съжаление разбират, че Вашингтон не търпи алтернативно мнение“.
„Резултатът е започнало от нулата броене на новия световен ред, в която никой не управлява. Това не е повече светът на Америка, но не и на който и да е друг. Ние живее в сложна геополитическа неутрална зона, в която еднополярността приключи, но остава неясно кой ще замени“, резюмира политологът.
Източник: novinite.bg