От момента, когато процесът на регулиране на ситуацията в Сирия започна пряко да пречи на Съединените щати за свалянето на Башар Асад от президентския пост в страната, стана ясно, че сценарий за пряка силова намеса в Сирия непременно ще бъде разработен. И тук военните анализатори напълно обосновано започнаха да си спомнят за една от най-кървавите и вероломни операции на САЩ и НАТО, а именно въздушните удари срещу Югославия, заради които някога проспериращата и развиваща се страна се превърна в руини.
Остатъци здрав разум
Гръмките изказвания на Държавния департамент за Сирия не са нещо друго, а истинското лице на американската дипломация. Принципът „да сломим на всяка цена“ се проследява абсолютно ясно. Наистина, трябва да отбележим, че до тези изказвания на официалните лица на САЩ им „помогнаха“ да стигнат верните им съюзници в Сирия, от 2011 г. планомерно разклащащи и без това сложната ситуация в страната – когато стана очевидно, че по пътя на уличните погроми и малките терористични актове няма да може да бъде свален Асад, в ход бе задействана тежката артилерия.
Парите и съвременното оръжие, които „случайно“ подхвърлят на привържениците на демокрацията и войната за няколкото години на конфронтацията също не успяха коренно да променят ситуацията – успехите на въоръжената опозиция започнаха да замират. Появата на ИДИЛ в региона и активното противодействие от страна на сирийските власти също не бе от полза за САЩ – след като към борбата срещу терористите по молба на президента на Сирия се включиха руските ВКС, стана ясно, че подчиняването на сирийския народ и разпокъсването на страната няма да се получи.
И тук анализаторите от десетки профилни агенции и ведомства си спомниха за няколко вече на практика забравени в световната история военни операции на САЩ и НАТО. Сред тях е и печално известната операция „Съюзна сила“, проведена от САЩ и НАТО от 24 март до 10 юни 1999 г.
Удряй там, където врагът не може да отговори
Военните експерти неслучайно си спомнят унищожаването на Югославия през март 1999 г. Именно този удар стана първата военна кампания в новата история и бе реализиран по замисъла „удряй там, където противникът не може да отговори“. Стратегията с използване на масиран въздушен удар в случая с Югославия се оправда на сто процента – само през първия ден на операцията силите на НАТО задействаха 277 единици авиотехника и осъществиха първия удар срещу позициите на югославските военни.
Общо, според различни данни, авиацията на 14-те страни в НАТО е задействала близо 1200 самолета от различен тип. Концепцията „за рационално използване на въоръжение за удари отдалеч“ е проверена още по времето на „Пустинна буря“, но именно в хода на въздушните удари с използването на високоточно оръжие този метод за водене на бойни действия е реализиран в пълна степен.
Не разполагайки със средства да отблъсне мащабното нападение, Югославия скоро прие очевидно неизгодните условия. Всичко това се случи без санкции от страна на ООН за принуждаването на Югославия към мир и се превърна в истинска хуманитарна катастрофа. Тук трябва да си припомним и друг резултат от военната намеса: президентът на страната Слободан Милошевич бе осъден и малко по-късно почина в килията си в Хага.
Югославски сценарий за Сирия
За това, че подобен план съществува, не се съмнява никой от специалистите. Не го отричат и в Държавния департамент. Документът, предназначен единствено за вътрешно ползване, внезапно превърнал се в обществено достояние, потвърждава, че сценарий за ограничена военна намеса на САЩ в сирийския конфликт действително съществува. Според експерти това показва, че настроенията в Държавния департамент, ЦРУ и министерството на отбраната на САЩ са противоречиви и съществуващото положение на нещата в Америка изобщо не ги устройва.
Вниманието на анализаторите, подписали скандалния документ, е приковано не само към проблема за борбата с „умерените“ сили срещу ИДИЛ, но и към зверствата, които правителствените сирийски войски продължават да извършват над опозицията, която на практика е невъзможно да се различи от терористите от ИДИЛ. „Особен проблем тук е самият факт за активното противодействие на Асад. Това е и най-тежката и неприятна част от сирийската игра. Според американския план Асад още отдавна трябваше да бъде отстранен от власт или унищожен като Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи.
Намесата на Русия обаче провали всички тези планове. И сега сред американските спецслужби и министерства назрява очевиден конфликт на интереси, от едната страна на който искат ситуацията да се разреши малко или много по мирен път, а от другата – призовават към незабавен удар“, заяви в интервю за телевизия „Звезда“ кандидатът на историческите науки, изтоковедът Евгений Богданов.
Специалистите нарекоха този сценарий Югославски, защото подкрепата на „умерените“ срещу ИДИЛ и поддръжката на същите в борбата срещу Асад трябва и може да се осъществява с помощта на военна намеса и използването на средства за въздушно поразяване. Специалистите отбелязват, че макар да не става дума за сухопътна част от операцията на американските войски на територията на Сирия, освен двата задействани самолетоносача, разположени в близост до неспокойния регион, е възможен и масиран ракетен удар с крилати ракети.
„В случай, че такова решение все пак бъде прието и започне осъществяването на югославския сценарий, ние можем да видим нещо аналогично в работата на Каспийската флотилия на ВМФ, стреляща срещу позициите на ИДИЛ с ракети „Калибър“, констатират специалистите.
Дори наличието на два американски самолетоносача край бреговете на Сирия обаче едва ли може да свидетелства за това, че може да се състои мащабна атака. Въпреки очевидното сходство с неугодните за Запада режими, между Югославия и Сирия съществува една ключова разлика: Сирия се намира под защитата на Русия и Иран и на конфронтация едновременно и с двете държави, разполагащи със съвременни средства за противовъздушна отбрана, САЩ няма да се решат.
Както казват експертите, въпреки цялата невероятност за повтаряне на югославския сценарий, възможността за това не трябва да се отписва. Укрепването на подобна програма за решаване на близкоизточните проблеми на САЩ способства едновременно за няколко фактора, сред които е и очевидната липса на прогрес в работата с „умерените“ срещу ИДИЛ и много повечето проблеми със свалянето на режима на Асад.
Според оценките на специалистите проблеми в разработването на авантюрата могат да добавят и европейските партньори на САЩ и НАТО. Политическата криза в ЕС и постоянните разногласия между страните-участнички в алианса едва ли ще добавят решителност и ще ускорят приемането на решението за военно нахлуване. А военнотехническото сътрудничество на Русия и Иран със Сирия точно обратното, понижава градуса на напрежението, на практика изключва сценария с масираното ракетно-бомбено нападение и постепенно носи стабилност в целия регион.
Анализаторите посочват, че историческият етап, в който САЩ с помощта на натиск върху съюзниците си можеха безнаказано да решават въпросите с всяка държава, дори заобикаляйки резолюциите на ООН, безвъзвратно отминава. Всъщност стремежът на партията на войната да „накаже руснаците, Асад и терористите едновременно“ не е нищо друго, освен празен и изключително рискован опит да се реши въпросът така, както е било прието в продължение на няколко десетилетия.
Дмитрий Юров, http://tvzvezda.ru/