Как Русия е губила и възвръщала изкушаващия полуостров
Събитията около Крим по удивителен начин съвпадат с печален юбилей – преди 60 години, на 19 февруари 1954 година, полуостровът е бил предаден от юрисдикцията на РСФСР в „собственост“ на УССР. Операцията е била извършена пределно бързо и, съответно, много небрежно.
Историята на Крим от античността до наши дни.
Земята на скитите
Скитски град – Кара-Тобе
Гръцките градове-държави – Херсонес, Пантикапей, Керкинитида и други, са били отначало римски, след това византийски. В Х век Корсун (Херсонес) е станал морска врата за Киевска Рус. Наблизо, на Таманския полуостров, се разположило мощното Тмутараканско княжество. От неговите владетели най-известн е Мстислав Храбрий, който победил княза на косигите Редедю.
В XII век под натиска на номадите, руските дружини напускат приморските градове. Известно време по крайбрежието властват генуезци, по-късно са прогонени от турците.
Османската империя е владеела до Екатерина II. За тези пет века напълно се е сменил етническият състав на населението. И педи всичко на Крим В античните времена са го населявали скитите, след това те се смесват със сарматите, още една арийска народност.
Скитски курган
Именно от скитите гръцките търговци са купували зърно, кото след това са отнасяли в Метрополията. По същество Крим е бил житницата на Елада и източник на продоволствия…
«Най-драгоценната перла в короната „- така нарича Крим императрица Екатерина Велика, когато посещава полуострова през 1787 година. Мъдрата владетелка разбирала икономическото и военното значение на тези земи. И за тяхна защита заповядала да се основе военно-морска база – Севастопол. Като че ли е почуствала: 70 години по-късно Англия и Франция именно тук са отправили съвместен експедиционен корпус. В плановете на завоевателите било отнемане на полуострова и създаване на марионетна протурска държава. Не се получило…
„Триумфът на Екатерина“ – Василий Нестренко
Следват няколко опита за откъсване на Крим и основаване на независима държава…
Съгласно всесъюзното преброяване през 1939 година, населението на Крим е съставено от 49,6% руснаци, 19,4% татари, 13,7% украинци, 5.8 % евреи и 4, 6% немци…
Правото на силата
Есента на 53-година, когато стартирал «кримският проект», Никита Сергеевич Хрушчов решил просто да даде полуострова на Украйна, повдигайки по такъв начин своя авторитет в най-голямата партийна организация в страната.
Но в СССР отсъствал механизъм за обмен на територии между съюзни републики. В действащата тогава конституция не бил предвиден подобен въпрос. Единственият вариант е бил референдум. Но руснаците не биха отстъпили своя Крим, затова законът бил грубо нарушен… При това многократно, по следния начин: Президиумът на Върховния Съвет на РСФСР приел решение да предаде Кримската област в състава на УССР, а местният Президиум на Върховния Съвет се съгласил да я вземе. Първо, двата парламента нямали право да приемат дадените решения. Второ, не са ги приели – това решавали в Президиумите. Трето – и те не са решавали – спешно събрали депутатите, но нямало кворум. „Гласуването“ направили задочно, по телефона. С други думи, всички правни норми били потъпкани
Хрушчов се възползвал от пропуските в законодателството . В конституцията не съществувала система за защита от неправомерни действия – нямало пункт за „отговорност на страните“.
Жителите на Русия и Украйна били поставени пред свършен факт. Планът за териториални преобразувания бил засекретен… Хрушчов спечелил: начело на страната той застанал, благодарение на украинското партийно лоби. Тези хора подкрепяли Хрушчов до самия край… Никой след Хрушчов не се решил да върне Крим обратно на Русия… Брежнев предпочитал с никой да не се кара… Елцин бил по-загрижен как да остане на власт…
На народа днес се налага да поправя грешките на политиците от миналото. Това означава, че в правното пространство се забелязва връщане назад с 60 години. И никой няма да е в състояние да отмени решението на жителите на Крим.
http://portal-kultura.ru/articles/history/29913-otdam-krym-v-khoroshie-ruki/