Отминаващия септември e не само традиционно „български“ месец, в световното информационно пространство той е отбелязан със скръб. Да, всички скърбяхме заради разпостранената в интернет снимка на удавеното дете, по-малко скръб бе измерена, когато наша престъпна група спретна в австрийската трагедия с десетки имигранти, които се задушиха в „скотобойната“ на камиона. Участието на български престъпници в тази история тип „Освиенцим” е на такова организационно ниво, че едно прилично правителство от срам щеше да вземе и да си подаде оставката.
Изключително ни е жал за детето, което се е удавило! А за всички имигранти като цяло? Тук е ножът с две остриета. В Будапеща футболни фенове и други местни жители са хвърляли в лагера на имигрантите, разположен в близост до жп гарата димни гранати, а те са отговорили симетрично. Подобни „поздрави“ ги има в почти цяла Европа, с изключение, може би на Германия и Испания, (в последната, обаче, имигрантите вече почти и не влизат. Както и там, където е малко по-добре, отколкото в Дамаск: например, в Киев).
А такива събития стават поради факта, че сега е дошъл нов етап на хилядолетните отношения „европейци – преселници“. Това се разкрива трояко: в броя имигранти; в качеството на тяхното „настъпление“; в явни и особено скрити причини за невиждания, епохален поток и общ социополитически процес, който го съвпътства.
Броят на всички избягали днес сирийци и на всички други, които се маскират като такива, предимно мюсюлмани, надвишава всякаква мярка.
През юли само в мазохистски-гостоприемна Германия пристигнаха 80 хиляди бежанци – това не е било никога. Забавни са обясненията за гостоприемство, озвучени от г-жа Меркел. От тях най-трогателните са, че в Германия се раждат най-малко деца в света… Утешат ли те някого с този аргумент, ако в Германия се повторят терористични атаки тип последните „френски” и „датски”, свързани с „мирни имигранти“.
Серджиу Грималски, авторитетен берлинският специалист по въпросите на имигрантите, вижда една от причините за „абсолютна ксенофилия“ в това, че около половината от жителите на страната имат миграционното минало. Но и това предполага избледняване на еуфорията на гостоприемството. Това е разбираемо: ако навсякъде при съседите, от Дания до Франция, сред преселниците се откриват терористи, това няма да застрахова Германия от ниска раждаемост…
Швеция се опомни по-бързо от Германия и при надвишаване цифрата на приемане – 4469 емигранти се превърна от държава-общежитие в транзитен коридор за тези, които желаят да влязат в Финландия.
Общо взето, в сегашния момент, стартират 20 милиона преселници от близкия изток.
А качеството на потока е още по-опасно, отколкото количеството. Той е прекалено мьтен и неразбираем. И не напразно експерти на толкова хуманна организации, като „Амнести Интернешънъл“, наричат тази миграция – буря. Иде бурен поток! На тях искам да вярвам, защото през декември 2014-та те точно са изчислили, колко души са избягали от Сирия: 2,3 милиона, до Европа тогава са стигнали 5 хиляди и били приети 12 хиляди. Сега тези показатели са в пъти по-високи.
Специалистите вярно и в крайна сметка, единодушно отбелязват, че в това „наводнение” е невъзможно да се различат „чистите води” от „смъртоносните”. Как ще отличим реален или потенциален терорист -уахабит от обикновен човек? Да, няма начин. Прекалено голям наплив, а съизмерими с него инструменти и методика за разпознаване няма. И сега изобщо не е този случай,при който е по-добре да пропуснеш потенциално виновен, но да избегнеш да подозираш и ограничаваш невинния…
Почти единодушно специалистите-анализатори посочват и двойствената позиция на САЩ в това голямо преместване. От една страна на думи американското ръководство е срещу ИДИЛ. А от другата страна? Нито рязкото увеличаване на ИДИЛ, нито несметните потоци на имигрантите, биха били възможни без финансови инвестиции. А последните явно и тайно, идват от САЩ и техните съюзници. Не напразно всички опити за реално свързване на ефективни сили в борбата срещу ИДИЛ се натъкват на строги мерки за противодействие на Вашингтон…
Причината тук е не само в застаряла омраза към династията на Асад, , която между другото преди известно време заедно със САЩ се бореше срещу режима на Саддам Хусейн, но не позволи на американците да се распореждат в Сирия.
Защо й е на Америка да „наводнява” Европа неизвестно с кого?
Вие сигурно сте се досетили, читателю: за по-ефективно управление. В Латинска Америка и други региони отдавна работи вашингтонската схема: първо се разклаща системата, стабилността на една или друга страна, едновременно се обръща общественото мнение на полза на своята страна; и след това – рязко се разширява влиянието. Ирак – един много добър пример, Косово също, въпреки че с него по-трудно…
В случая с мюсюлманския поток в Европа ситуацията се допълва и от вече традиционната намеса в Северен Кавказ. Целта е – радикализирането на исляма – салафизм, и, в крайна сметка, – разделение между региона и останалата част на Русия. В този контекст екстремистки настроения се насаждат в етнически диаспори – така безпрецедентни ракови тумори продължават да покриват едва ли не цялата планета.
И какво – да се примирим с тази участ, и да се възстановим едва след десетилетия – както днес почти цялата Южна Америка?
А струва ли си да чакаме толкова дълго. Срещу тоталните планове може да бъде ефективна колективната сигурност. В този случай – истинско единство на позиции по отношение на ИДИЛ и имигрантската буря. Един по един няма да се справим – значи, трябва да се обединят сили срещу покровителите на ИДИЛ, спонсори на кримииногенната имиграция.
Как смята Надим Шехади, експерт по Близкия Изток от британския аналитичен център „Chatham House“, за ефективно общо противодействие трябват икономически ресурси. Москвчанин Алексей Привалов от международния център „Експерт“ твърди: международната общност не може по отношение на Сирия да постави други приоритети, освен обединяване на силите срещу ИДИЛ.
И няма какво да се надценяват възможностите на Русия или на Китай, при цялото ми уважение към тях. Те не са застраховани от своите компромиси. Така, двойствено отношение предизвикват съвсем неотдавнашното засилване на руския гарнизон на базата в сириския Тартус, за който сдържано се отзовават много специалисти, като, например, главен редактор на списание „Арсенал Отечество“, международният военен експерт Виктор Мураховский. От една страна, това разширение засилва позицията на Русия. От друга страна – тук най-малко се вижда мълчаливо съгласие на САЩ (ако те бяха против, ситуацията щеше да се развива по съвсем друг начин). А да се смята това за първо уведомяване на силна анти ИДИЛовска коалиция – според експертите, е преждевременно или напълно погрешно.
Във взаимни усилия трябва да участва всеки, включително, български народ. Още повече, че българи – уви – умират от двете страни на ИДИЛфронта…
Говорейки за причините за космически голям наплив на имигрантите, не трябва да забравяме и за финансовата му основа. Трансфера на бежанци е голям мафиотски бизнес, отбелязват експерти. Например, сирийски експерт и публицист Адам Хана именно поради тази причина призовава да се обединят срещу ИДИЛ: в противен случай комерсиализирането на имиграцията ще доведе до това, че Сирия ще остане без населението си. Между другото, по най-скромни експертни оценки, да станеш бежанец в Сирия струва от 3 до 4 хиляди евро на човек.
И този бизнес носи международен характер; в него, например, забелязани киевски „предприемачи“.