Шипченската епопея – на 21 август започва героичната борба за Шипченския проход.

На 21 август започва най-тежката битка за българското опълчение и руските войски.

След боевете при гр. Стара Загора, гр.Нова Загора и с. Джуранли (дн. Калитиново), Централната османска армия с командир Сюлейман паша, общо 27 000 войници се насочва към преминаване на Стара планина през Шипченския проход. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд,  с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия, сред тях са част от Габровския отряд на генерал Дерожински, Българското опълчение и тридесет и пети пехотен брянски полк.

„… На 7 (19) август срещу с. Шипка на североизток от Казанлък се събраха повече от 40 табора от армията на Сюлейман паша, без да се смята многобройната кавалрия, която беше разположена около селото и ознаменува появата си тук, като в 3 часа следобед без причина подпали това селище. По сведения на наши разузнавачи и на българи, избягали от опожарените околности, шест авангардни табори бяха съсредоточени на 4 версти зад с. Шипка, а на осем версти зад тях бяха настанени главните сили на пехотата и артилерията на противника. На следващия ден малочислените защитници на прохода прекараха в напрегнато, но напразно очакване на атака. Изглежда, Сюлейман изчакваше още някакви подкрепления. Действително, сведенията донесоха, че срещу Шипка през последните дни се беше съсредоточила не само цялата армия на Сюлейман и Реуф, но и всички сили, каквито бяха успели да съберат от близки и далечни места. Така че, общата цифра на силите им достигна до 100 табора пехота със съответно число планински оръдия. Има още едно сведение, което се нуждае от потвърждение, че Сюлейман е привлякъл през Троян и Калофер голяма част от Ловчанския гарнизон. 

На 9 (21) август турците започнаха първата си атака срещу нашата позиция. Отблъснати, те незабавно възобновиха нападенията си с нови сили. В този ден имаше десет такива атаки и при всяка от тях на мястото на отблъснатите части се появяваха нови батальони. Удивителна е енергията, упоритостта и настойчивостта на турците. Срещу някои от атакуващите колони бяха изпозвани фугаси, заредени с динамит. Както разправят, първата фугасна граната не избухнала сполучливо, т.е.малко преждевременно и не причинила съществена вреда на колоната. Но моралният ефект постигнал целта си. Мигновено колоната отстъпила назад и побягнала в голяма паника. Незабавно я сменила нова. Обаче следващите фугаси, по думите на очевидци, избухнали в самия център на атакуващите колони и хвърлили във въздуха заедно с камъните и пръстта  цели батальони. Потресаващо впечатление произвеждали тези взривове вечер, когато ставало съвсем тъмно… И въпреки това страшно оръжие нови и нови сили атакували, като рискували да хвръкнат във въздуха, както техните другари. Боят продължил не само през деня, но също така упорито и през нощта… Нашите войски оставяли противника да се приближи и тогава го обсипвали с куршуми. Загубите на турците не са по-малко от 5000 души, вследствие действието на фугасите, които унищожават за миг цели батальони. Нашите загуби се ограничават приблизително с около двеста убити…“

 

Вс. Крестовский, Битва на Шипке, Правительственный вестник, бр. 191, 1(13) IX.

https://uchiteli.bg/interesting/opylchencite-na-shipka/2588

 

 

 

 

error: Съдържанието ни е авторско!