Измислени бомбена заплаха и епидемия спряха службите в „Св. Пантелеймон“
Шеф на старчески дом провали двоен празник в „Св.Панталеймон“
Чиновник развали празника на руската общност в София, която искаше да чества Бъдни вечер и Рождество в църквата „Св. Пантелеймон“ в Княжево. Измислена грипна епидемия даде повод на директора на дома за хора с деменция Румен Младенов, в чийто двор е храмът, да забрани службите. Това се оплака пред „Стандарт“ архимандрит Филип Василцев, предстоятел на Подворието на Руската православна църква в София. Синият храм в столичния квартал е построен от руски белогвардейци през 1923 година. Той се намира на територията на старческия дом, който е към столична община и в момента е приютил 78 души. Храмът, с ремонтирани наскоро дограми и покрив, се използва от всички миряни. Българите искаха вчера да почетат Богоявление, а руснаците се готвеха за тържествената служба за Рождество, което те посрещат на 7 януари.
От три години в храма служи отец Димитър. Свещи се продават от Людмила Алексеевна, четец е Александър Морозов. Освен от руската общност уютният храм е предпочитан и от много княжевци, които по традиция са свикнали да идват точно тук за празниците.
„Св. Пантелеймон“ обаче бе затворен и на 25 декември за Коледа, пак по настояване на директора Младенов с мотива за бомбена заплаха, припомниха миряни.
Потърсен за коментар, Младенов заяви, че храмът принадлежи изцяло на дома за възрастни с деменция и нито руската църква, нито пък някоя друга институция, имат права върху „Св. Пантелеймон“.
„Аз самият съм вярващ човек и не бих затворил църква, ако нямах основания. В момента е обявена грипна епидемия в София. Затова наредих да няма прииждащи към дома и да не се отваря храмът“, заяви Младенов. Той обаче не пожела да обясни защо е затворил църквата и на 25 декември, както и как е разбрал тогава за бомбена заплаха.
„Стандарт“ потърси за коментар на скандала представител на община „Витоша“, на чиято територия се намират храмът и приютът
„Църквата териториално е в двора на дома, но се управлява изцяло от църковното настоятелство на Руската църква в София“, поясни общинският експерт Кънчо Кънев. Той заяви, че не е бил уведомяван за бомбена заплаха. Отец Димитър, който служи в храма, пък разкри пред „Стандарт“, че два дни преди Коледа директорът Младенов му се обадил с молба да не служи по празниците. Явно чиновникът е търсел повод да затвори храма, коментират миряни.
За да се избегне скандала от митрополията потърсили директора на „Социални дейности“ към Столична община Минка Йовчева с молба да бъде разрешено богослужение в храма навръх Рождество. След нейно обаждане до Младенов той разрешил да отворят храма за кратка литургия, като „акт на добра воля“, твърдейки, че така нарушава заповедта на МВР. Проверка обаче показа, че във вътрешното министерство изобщо не е получавана такава бомбена заплаха.
„Дори и да има постъпил подобен сигнал, след проверка от МВР решението дали да бъде затворен обектът се взима само от стопанисващия го“, поясниха от пресцентъра на ведомството.
По повод на версията за грипната епидемия „Стандарт“ потърси д-р Спиридонова от Столичната регионална здравна инспекция. Тя обясни, че ежедневно събират и актуализират данните, получени от всички лични лекари и засега грипна епидеми в София няма.
В крайна сметка се оказа, че никой не е издавал заповед за затваряне на дома и църквата „Св. Пантелеймон“.
Богомолците тълкуват затварянето на храма и тенденциозното отношение на Румен Младенов като религиозна дискриминация.
„Дори при социализма нямаше такова нещо, да се молиш на управниците да разрешат служба. А сега уж сме демокрация“, недоволстват миряните, често посещаващи именно този храм в Княжево.
Белогвардейци дарили семейни икони на църквата
Канонизираният за светец Серафим Соболев е идвал да служи
Храмът „Св. Пантелеймон“ в Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция. Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието „Кламар“.
Първоначално „Св. Пантелеймон“ е домашна църква към Инвалидния дом в Княжево. По това време председател на Съюза на руските военни инвалиди е Дмитрий Александрович Абрамович – полковник от Императорската армия, кавалер на Георгиевския кръст. Той оставя трогателно описание на руските емигранти – инвалиди: „Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или пробит череп…, но с гордостта на руски офицери, с особени разбирания за чест … а в джоба си нямат нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите…“ , гласи оригиналният текст. Първоначално Инвалидният дом се е помещавал във вили под наем, по-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, за строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации, сред които е Руско-българският комитет под ръководството на митрополит Стефан. От април 1925 г. започнали да постъпват средства от Задграничния съюз на руските военни инвалиди в Париж. Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на белите князе и графове в Княжево лека-полека потръгнал. Църквата била истински духовен център за всички руски емигранти. А за инвалидите тя била жизнено необходима. Енориашите украсявали храма със собствените си ръце. Донесли семейните си икони и библиите, с които не се разделили, докато скитали в търсене на убежище.
Най-почитани в „Св. Пантелеймон“ са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица. В малката руска църквичка са и иконите на св. пророк Илия и на св. благоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от руския скит „Св.пророк Илия“ в Атон. 1893 г.“. Как е попаднала тази икона в храма в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ – можем само да гадаем.
В „Св. Пантелеймон“ идвал да служи архиепископ Серафим Соболев, който преди няколко месеца бе канонизиран за светец. Благодарение на своята активна дейност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на руските инвалиди остава най-мощната и дееспособна руска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя облик и храмът „Св.Пантелеймон“: скромната камбанария била украсена с великолепна камбана, подарена от генерал Сизов през 1937 г. Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени, извършени в България след Втората световна война, храмът „Св.Пантелеймон“ на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него никога не е прекъсвана, макар че броят на енориашите постепенно намалявал.
През май 1952 г. Московската Патриаршия изпратила в България нов благочинен на руските православни енории – протойерей С. В. Казанский, който след месец докладвал, че „енорията в Княжево има свой свещеник и храм в Инвалидния дом, енориашите са 180 инвалиди“.
През 60-те години монахът Николай (Г.Н.Шелехов) нарисувал специално за храма 12 икони, посветени на дванадесетте празника. Църковен настоятел по това време станал Петко Иванов Петков, или както всички го наричат – Пьотър Иванович . Той е жив и до днес, на 94 години е и още бодро служи в храма. През 1977 г., с решение на Светия Синод на Българската Православна Църква, от 30 септември църквата „Св.Пантелеймон“ била придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София – храма „Св. Николай Мирликийски“. През 1993 г. Руската фондация за милосърдие и култура извърши ремонт. По проект на Олег Соболев – руски архитект, живеещ в България е оформена камбанарията. Вратите били укрепени и 13 метални решетки били поставени на всички прозорци. Средствата (хиляда швейцарски франка) дарил барон Едуард Александрович фон Фалц-Фейн, живеещ по това време в Лихтенщейн. Николай Трейман направил прекрасни снимки на всички икони. И съвсем навреме! През нощта на 23 срещу 24 юни 1994 г. храмът бил ограбен. Престъпниците разбили решетката на прозореца и откраднали сребърен напрестолен кръст и 8 икони. Последната обитателка в Дома на руските емигранти от първата вълна – Прасковья Родионовна, e починала през 2012 г. на 90 г. Сега вече там няма нито един представител на руската белоемиграция, идват само техните потомци, каквито сме и аз и синовете ми.