Автор: Валери Найденов
Не е ясно само кой е врагът
Има хипотеза, че преди много милиони години Земята си е разменяла полюсите и скоро пак ще ги размени – било поради някакви тектонични катаклизми, било заради мистериозната планета Нибуру, която дебне някъде в Слънчевата система. А можело и американците нарочно да обърнат земната ос с помощта на технологии от типа на ХАРП заради някакви техни си съображения.
За Земята не знам, но в световната политика полюсите и осите бързо и почти неочаквано се извъртяха по начин, който не се помни поне от 70 години. А може би и повече. Европейските държави се пренареждат в конфигурация, която много напомня позата им преди двете световни войни. А именно – англосаксонците недоволстват от германците, а
Русия е на път да им стане съюзник по неволя. Британската премиерка Тереза Мей се зае да възстановява “специалните отношения” със САЩ, вървейки по стъпките на Чърчил. През 2017 г. Островът ще се откъсне от прегръдката на Германия и Меркел, а след изборите и Франция може да тръгне по този път. Фрекзитът чука на вратата.
Русия все още се води неприятел на САЩ, но според Тръмп тя може да бъде съюзник срещу общия враг, който и да е той. Това вече се е случвало. След Първата световна война СССР се води неприятел на англосаксонците, но след 22 юни 1941 г. изведнъж става съюзник.
При всички сериозни войни Русия и САЩ са били на една страна на барикадата. Например по време на американската гражданска война Великобритания помага на Юга и за малко да обяви война на Севера, докато Русия изпраща флота си в пристанището на Ню Йорк на разположение на Линкълн. Тогава Лондон е враг, а Русия е единственият приятел на САЩ сред великите сили. В края на века обаче тя пак е враг, в първата половина на световната война е приятел, после враг, при Франклин Рузвелт е приятел, след това става враг до времената на Елцин, когато отново става приятел.
Сега основанията за подновяването на дружбата са две. Първо, САЩ все повече обтягат отношенията си с Китай, а да си скаран едновременно и с Китай, и с Русия, не е добра геополитика. Единият от двамата задължително трябва да е приятел.
Второ, руските природни ресурси са твърде примамливи. През 90-те години американските компании ги получиха буквално като подарък и доста се разглезиха. Путин обаче спря авантата. Отначало Белият дом се опита да го свали с обичайните си методи. След като не успя с лошо, сега дойде времето да опита с добро, тъй като загубите на някои компании са огромни.
Както знаете, новият държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън е бившият шеф на световната компания “Ексон”. Тя има подписан договор с Москва за проучване и добив на нефт за 500 милиарда долара. Сега тази сделка е замразена заради санкциите и загубите на “Ексон” са огромни.
Бизнесът не може да чака Путин да падне. Ами ако е на върха още 10 години? А още 20? Не, разбирателството е за предпочитане.
Да вземем санкциите срещу Русия. Предишният американски президент ги наложи заради присъединяването на Крим. Онзи ден Тръмп каза, че ще ги отмени, ако Русия съкрати ядрения си арсенал.
А къде отиде Крим? В същото време западноевропейските лидери започнаха да се еманципират от Белия дом. А довчера му козируваха чинопоклонно. На Обама дори уредиха Нобелова награда още преди да е свършил каквото и да било.
Къде обаче е предварителната Нобелова награда на Тръмп? Никога досега Европа не е посрещала новия американски президент толкова хладно. Водени от Меркел, западноевропейските лидери критикуват Доналд Тръмп за кажи-речи всичко – за спирането на пътуващите от 7 мюсюлмански държави, за отмяната на търговските споразумения, за новите претенции към НАТО, за отказа от екологичната политика и борбата срещу глобалното затопляне.
Какви точно са плановете на Тръмп за НАТО, още не е ясно. Разбра се само, че ще настоява съюзниците да плащат повече за отбрана. А това явно не се посреща с ентусиазъм от богатата Европа.
Председателят на европарламента Донлад Туск разпрати писмо до европейските лидери и в него предупреди, че сред заплахите пред ЕС са Китай, Русия, радикалният ислям и… новата политика на САЩ!
САЩ – заплаха за Европа? И това го твърди европейската Цецка Цачева? Наистина, май световните полюси са се обърнали.
Ето и още една странна инверсия – докато капиталистът Тръмп е на път да въведе протекционизъм и да върне назад глобализацията, лидерът на китайските комунисти Си Дзинпин дръпна в Давос едночасова реч за ползата от глобализацията и свободната търговия.
Карл Маркс сигурно се е обърнал в гроба си. Век и половина в американската външна политика има приемственост, нямаше голямо значение дали управляват републиканци или демократи. Сега обаче скандалът във вътрешната политика се проектира и във външната. И обратното – външнополитическите инструменти за клатене на лошите режими по света се обръщат навътре.
Близките до Сорос организации се опитват да правят цветна революция в САЩ. На тяхна страна са лидерите на Западна Европа, докато Вишеградската четворка клони към Тръмп. В източноевропейските страни клоновете на “Отворено общество” са в тревожен хаос, объркани дали Белият дом им е господар, или противник, дали ще получат нови опорни точки, или ще карат по старите.
Меркел бе любимата ученичка на Сорос в дисциплината “мултикултурализъм”. Сега обаче световният благодетел се обърна срещу нея: “Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война – пише той в статия по Нова година – с поведението на Германия след краха от 2008 година. САЩ приеха плана “Маршал”, който доведе до развитието на ЕС, докато сега Германия наложи програма за остеритет, която обслужи тесния себичен интерес.”
Много интересно е, че Сорос поставя ЕС и СССР в една категория:
“При забавения икономически растеж и безконтролна криза с бежанците ЕС е на ръба на разпада, и ще преживее нещо подобно на СССР в началото на 90-те години.”
Това е малко пресилено от страна на Сорос, тъй като никой не може да се разпадне както СССР. Близкият до републиканците “Уолстрийт джърнал” също се заяжда с Меркел, но от друг ракурс. Според коментатора Нолмън Дженкинс-джуниър желязната фрау е, меко казано, некомпетентна. Нейните “зле обмислени политически спазми” включват: Първо, решението да спре 17-те германски атомни централи след аварията във Фукушима, която бе предизвикана от земетресение и цунами. Спирайки централите, тя заложи на възобновяемите енергийни източници, които се оказаха неадекватни и трябва да се дублират с централи на въглища. В резултат днес емисиите на въглероден двуокис са по-големи, отколкото преди Меркел да дойде на власт.
Второ, Меркел отвори вратите на ЕС за близкоизточните и африканските мигранти, което пряко доведе до брекзита, възхода на антиевропейските партии в Стария континент и дори до победата на антинатовската и антиевропейска администрация на Доналд Тръмп.
Трето, тя прие тактиката на “протакане и преструване” за европейската дългова криза, печелейки време за германските банки, но изоставяйки задлъжнелите страни да се борят със стагнацията, което застрашава общия пазар и валутната система.”
Меркел е канцлер вече 12 години и явно смята да продължи да бъде, ако дясната коалиция спечели изборите в Германия тази година. Това също е признак, че полюсите на света се обръщат. Доскоро не бе прието лидерите на демокрациите да карат по 3-4-5 мандата. Намерението на Путин да стане президент за трети път бе посрещнато от Запада с огромно неодобрение, всъщност оттам тръгна скандалът. Обаче Меркел явно е решила да стои на поста колкото Тодор Живков, Фидел Кастро или поне Тито. След кайзер Вилхелм Втори никой не е управлявал Германия толкова дълго. Явно тя е станала незаменима като Лукашенко.
И цялата тази световна промяна е резултат от първите 10 дни на Тръмп. Какво ли ще стане след първите 100?
Източник: 168chasa.bg