Първите сведения за дивия чай са от района между западен Китай, Тибет и Северна Индия, от преди 4500 години, както гласи легендата. Китайският император запалил огън и сложил съд с вода под див чаен храст и вятърът случайно донесъл няколко листа във водата, а когато отпил от сместа бил изумен от качеството на вкуса и аромата на този вълшебен елексир.
В Русия чаят станал една от главните традиции, която не е минавала, без самовар. Самата дума „самовар“ означава съд за кипване на водата. В Китай също има такъв съд, но той се отличава от руския и по конструкция, и по целите на използването му. Самоварът се е създавал и се е усъвършенствал само с една-единствена цел – нагряване на вода за приготвяне на чай. Той винаги стои в средата на масата по време на пиенето на чай. Освен него на масата винаги има още един чайник – за чаена заварка. В него е прието да се заварява много силен чай. Всеки гост може да налее в своята чашка нужното количество силна заварка, а след това да го разреди с вряла вода от другия чайник.
Към чая се поднася захар: в наши дни обикновено я добавят в чашката, а първоначално неголеми парченца захар са слагали в устата и цедели горещата напитка през парченцата захар в устата. Този обичай е дошъл от Сибир. Нито китайците, нито англичаните – две нации, които се славят със своята любов към чая не правят така, това е само руски обичай. Освен традицията да се пие сладък чай, в Русия към чая се поднася тънко нарязан лимон, мед, орехи, сладко от ягоди или малини, бонбони, бисквити.
Богат на витамини С, А, В, В1, В2, В15, зеленият чай е и прекрасно средство срещу авитаминоза, типична особено за зимата. А съдържащият се в него витамин Р способства за устойчивостта на организма към инфекциозните заболявания.
Черният чай е полезен при ниско кръвно, защото съдържащият се в него кофеин заставя сърцето да работи по-силно, а съдовата слабост отминава. Той е и проверено средство, помагащо при гадене – благодарение на голямото количество дъбилни вещества, които успокояват лигавицата на стомаха.