Николай Дмитриев-Оренбургски — професор по батална живопис, знаменит руски жанров и батален художник от XIX век.
Той е рисувал батални сцени така, че дори военните са били шокирани и впечатлени от точността в детайлите, емоциите и предаването на драматизма на битката. Само че, самият художник никога не е участвал в събитията, за които е рисувал картините си.
Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски е роден през 1837 г. в семейството на помещика Дмитрий Дмитриев в Оренбургска губерния. Детството на момчето преминава в родителския дом, след това посещава губернската гимназия в Уфа. След завършване на гимназията родителите завеждат младежа в Санкт Петербург и започват да го подготвят за постъпване в юнкерското училище.
По това време в Петербург е живял известният руски художник Василий Шебуев, който е бил не само велик художник, но и академик, заслужил ректор на Императорската академия за изкуства. Именно Василий Козмич Шебуев настойчиво посъветвал семейство Дмитриеви „ввиду обнаружившегося таланта” да запишат сина в Императорската академия за изкуства.
Николай Дмитриевич постъпил в Академията в класа на академик Федор Бруни.
Ученето от самото начало се отдавало лесно на бъдещия художник – той бързо получил четири малки и един голям сребърни медали, а през 1860 г. – малък златен медал за програмната картина „Олимпийските игри“.
Окрилен от успеха, Николай Дмитриевич решава да нарисува две големи картини: „Стрелецки бунт“ и „София Витовна на сватбата на великия княз Василий Тъмния“. Художникът се надявал да получи за тези картини Голям златен медал и да завърши успешно академията.
Академиците решили да не награждават картините на младия художник, но Николай Дмитриевич, с усилие на волята, се преборил с нараненото си самолюбие и започнал да рисува още една картина за изпита.
Николай Дмитриевич участвал активно в създаването на Санкт-Петербургския артел на художниците (в който членувал до 1871 г.), започнал да се интересува от живота на простите хора и дори „отишъл сред народа“, за да изучава селския бит.
През 1868 г. Дмитриев-Оренбургски представил на академичната изложба своята картина „Удавникът“.
За тази картина художникът Дмитриев получил звание академик. Между другото, именно тогава Николай Дмитриев станал Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски. Новоизбраният академик добавил към фамилията си „Оренбургски“, за да не го бъркат с други художници с фамилия Дмитриев.
Година по-късно художникът е поканен в свитата на великия княз Николай Николаевич Старши, за да увековечи княжеското пътуване из Кавказ и Воронежска губернии.
От пътуването си Дмитриев-Оренбургски донесъл цял албум с моливни рисунки. През 1871 г. е изпратен на държавна стипендия за три години командировка в Европа, за да изучава европейската живопис.
Художникът живее и работи в Дюселдорф. За своите надежди и настроения той пише на художника И.И. Шишкин:
Дюселдорф. 30 януари 1872 г.
„Често си спомнях за Вас, уважаеми Иван Иванович, докато живеех в град Дюселдорф, където някога Вие сте живели. Не знам как е било по Ваше време, но сега Дюселдорф е отличен пазар за картини; много добри художници от Холандия идват тук и живеят тук, за да продават картините си по-изгодно, и наистина цените на нещата, които са поне малко прилични, са много високи.
И колко хора тук са склонни да купуват картини, това е неизчерпаема бездна, особено в сравнение с нашата малка група купувачи от Москва и Санкт Петербург, които купуват картини единствено, за да си изградят име на покровители на изкуството.
Наистина, изглежда, че в Дюселдорф няма нито една стая, нито един ресторант, нито една бирария, където да не красят в позлатени рамки уважаваните от местната публика творби на нашия брат художник; така че, за покровителство на изкуството не може да става и дума; нещата вървят от само себе си…“
След края на командировката Дмитриев-Оренбургски не се връща в Русия, а заминава за Париж.
Следващите десет години от живота си Николай Дмитриевич живее и работи в Париж, активно участва в създаването на „Общество за взаимопомощ и благотворителност за руските художници“, ежегодно излага своите творби в Парижкия салон и само от време на време изпраща картините си в далечния Петербург.
По-голямата част от „парижките” творби на Дмитриев-Оренбургски са останали в Париж и са били продадени, „разтворили” са се в частни колекции, поради което просто няма информация за картините от този период (и не е известно дали картините са се запазили). Интересно е, че според спомените на съвременниците му в Париж Николай Дмитриевич, в по-голямата си част, е рисувал жанрови картини от руския селски живот.
Именно в Париж Дмитриев-Оренбургский се увлича по баталната живопис.
През 1877 г. руската армия предприема Балканската кампания срещу Турция, което предизвикало невероятен прилив на патриотизъм, а просветена Европа симпатизирала на руснаците. И Николай Дмитриевич решил да се пробва като художник-баталист.
По време на Руско-турската война Н. Д. Дмитриев-Оренбургски живее в Париж. След нейния край художникът представя няколко скици, изобразяващи характерни моменти от военните действия на руската армия „на преценката“ на император Александър II. Скиците били одобрени, художникът получил „Височайша поръчка за няколко картини на сюжети от Източната война 1877–1878 г.“
Руският Император Александър II в последните години от живота си (убит на 1 март 1881 г.) решил да попълни Военната галерия на Зимния дворец с картини на сюжети от Руско-турската война от 1877–1878 г., на която бил очевидец. На 17 април 1878 г., в чест на победата на Русия в Руско-турската война, император Александър II учредил медал „В памет на Руско-турската война 1877–1878“
Медалът е учреден с Висшето повеление на император Александър II, обявено от военното ведомство на 17 април 1878 г. В устава са посочени три вида медали по метал: сребърен, от светъл бронз и от тъмен бронз (мед). Сребърният медал е присъждан на всички офицери, които са били в армията, защитавали Шипкинския проход, участвали в щурма на крепостта Карс, както и на тези, които са били в Баязет по време на блокадата. Светло-бронзовият – на всички участници в бойните действия, тъмно-бронзовият – на участниците, които не са взели пряко участие в боевете.
За картините „Боят при свищовските хълмове на конвоя на Александър II“ и „Влизането на император Александър II в град Плоещ на 15 юни 1877 г.“ Академията за изящни изкуства през 1883 г. присъжда на своя бивш студент-бунтар званието професор по живопис.
За да разполага с всички необходими средства и удобства за рисуването на други картини от същата серия, през 1885 г. художникът се завръща да живее постоянно в Санкт Петербург. Трябвало е да изучава документи, да общува с участници в сраженията, да пътува до България, за да посети местата на боевете. Девет години са отнели изучаването на „материала“, бележките, скиците…
Той нарисувал серия от десет картини, запечатали победоносните битки на европейския театър на Руско-турската война. По нареждане на император Александър III цялата серия е разположена в Помпейската галерия на Зимния дворец, в която Н. Д. Дмитриев-Оренбургски, „сухо-фотографски жанрист“, заема лидерска позиция. Неговите картини са получили положителна оценка от скъпия на похвали баталист В.В. Верещагин.
Картината „Представянето на Осман-паша пред император Александър II на 29 ноември 1877 г.“ по онова време е била изобразена във всички илюстрирани руски списания и отпечатана на пощенски картички, а общо художникът е нарисувал над 30 творби, възпроизвеждащи различни епизоди от Руско-турската война.
И ето, след 9 години, баталните картини на Николай Дмитриев-Оренбургски започват да се появяват с голям успех на изложби.
Художникът е рисувал батални картини, периодично си спомнял за своето народничество и рисувал жанрови картини за селския живот, увличал се е по историческата рисунка.
Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургски починал в Санкт Петербург през 1898 година.
През 1902 г. в Москва фотографът К.А. Фишер издава албум, съдържащ 35 картини на руски художници, 10 от които са нарисувани от Н.Д. Дмитриев-Оренбургски.