Композиторите от Русия завинаги влязоха в историята на световната класическа музика. Едни от тях поставяха основите, други страстно ги рушаха, един съхраняваха в произведенията си звучния руски фолклор, други преосмисляха средновековната музика, трети търсеха звука на бъдещето.
Михаил Глинка (1804-1857)
Глинка заема особено място сред руските композитори: той се смята за родоначалник на руската класическа музика. Той започва да се занимава с музика на 10 години, да композира – на 18. Славата на композитора идва след 30-та година.
Съвременниците помнят, че Михаил бил високомерен и от композиторите признавал само себе си, Глюк и Шопен. Негов приятел бил Александър Пушкин и на основата на неговата поема „Руслан и Людмила” Глинка създал знаменитата си едноименна опера, която била осъдена от руските критици, но била оценена от европейските. Този шедьовър продължава да вълнува умовете на оперните режисьори: така през 2011 година скандалната постановка тъкмо на тази опера стана първата премиера на обновената сцена на Болшой театър. След разпадането на СССР и до 2000 година химн на Русия била „Патриотична песен” от Глинка, написана през 1833 година.
Пьотр Чайковски (1840-1893)
Един от най-великите и известни световни композитори, чиито шедьоври не могат да бъдат вулгаризирани дори от попадането им в съвременните CD албуми от типа на „Най-добрите мелодии за вашето куче”.
Бащата на бъдещия гений бил инженер в стоманолеярния завод в една глуха провинция, който по-късно се преместил в Санкт-Петербург. Чайковски получил юридическо образование и работел в Министерството на правосъдието. Дълго време музиката била негово хоби, но веднъж Пьотр напуснал работа – както тогава казвали, „смени я с песен”. Отначало смятали Чайковски за слаб композитор, затова пък Кембриджкият университет задочно му дал званието доктор по музика. Поьтр Илич скромно говорел, че публиката е твърде добра към него. А самата публика обсъждала не само таланта, но и хомосексуалните наклонности на композитора, с които той неуспешно се борел. Неочакваната смърт на Чайковски от холера дълго време се смятала за самоубийство.
Николай Римски-Корсаков (1844-1908)
Един от най-изтъкнатите руски композитори и музикални педагози на 19 век получава образование в Морското училище, но посвещава живота си на музиката. За връх в творчеството на Николай Андреевич се смятат 15 опери, посветени основно на руската история и приказките. Той с голямо старание и любов изследвал руския фолклор и го използвал в произведенията си.
Много истории за композитора са свързани с преподавателската му дейност в Санкт-петербургската консерватория. Дълго време той отричал необходимостта от музикално образование за композиторите, но после самият той станал професор и паралелно с това седнал на училищната скамейка, за да запълва пропуските си в теорията на музиката. „Моята задача като учител е да ви стана излишен”, – казвал той на учениците си, сред които бил в частност Сергей Прокофиев.
Модест Мусоргски (1839-1881)
Готвел се да прави военна кариера, но добре пеел, свирел на пиано и в резултат стремежът му да създава музика надделял. Не всички негови работи били завършени в частност поради това, че Мусоргски предпочитал да пише „на бяло” и не обичал да работи с чернова. Част от произведенията, включително и знаменитата „Хованщина”, завършвали или преработвали други композитори, в това число и приятелят му Николай Римски-Корсаков. Според спомените на Сергей Дягилев приживе Мусоргски бил приеман от малко хора като сериозен композитор. Него често го канели като акомпаниатор и му плащали за това по 25 рубли на вечер. Критиците, с някои изключения, доста хладно посрещали нестандартните работи на Модест Петрович. Здравето на композитора било разклатено от пристрастието му към алкохола, той починал на 42 години и истинското признание дошло при Мусоргски едва след смъртта му.
Александър Бородин (1833-1887)
Руският самоук композитор и автор на десетки работи по химия бил широко признат в света на класическата музика.
Бородин бил извънбрачен син на грузински княз. От детство се увличал по химията и получил медицинско образование. Негов приятел бил знаменитият Дмитрий Менделеев.
Заетият с научна работа Бородин се занимавал с музика само през свободното си време, затова той на 18 години създал операта „Княз Игор”, но така и не я завършил. С това се заели Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов, негов ученик и също така забележителен композитор. Затова една от химичните реакции е наречена на името на Бородин.
Александър Бородин се опитвал да постигне много: той бил не само известен учен и композитор, но и правозащитник. Умира на 53 години от разрив на сърцето.
Сергей Рахманинов (1873-1943)
Сергей Рахманинов – пианист и диригент със световно име – наричали „най-руският композитор”, макар че той 26 години живял в САЩ.
Рахманинов се родил в дворянско, богато на музикални таланти семейство. Няколко години учител на Рахманинов бил Пьотр Чайковски. На 19 години Сергей написал първата си опера и редица други произведения. Като млад той преживял най-тежката си творческа криза, след която проявил таланта си с пълна сила. След революцията през 1917 година той емигрирал и до края на дните си живял в Америка.
Зад граница Рахманинов станал световно известен. Той се шегувал, че в него има „85% музикант и само 15% – човек”, и могъл да обхване едновременно 12 бели клавиши с едната си ръка. За него говорели, че има златно сърце. През Втората световна война той платил за построяването на самолет за съветската армия.
Игор Стравински (1882-1971)
Творчеството на композитора Игор Стравински допринесло за развиването на неокласицизма и зараждането на новата музикална мода през 20 век.
Наситеният с гастроли живот, неповторимостта на произведенията и умението да съчетава различни жанрове открояват Стравински от другите руски гении. Юрист по образование, ученик на Николай Римски-Корсаков Стравински се проявил като композитор, диригент, пианист и патриот – ценителите намирали руското начало във всички негови творения, въпреки че той живял 57 години извън пределите на Русия. На Стравински му приписвали любовен роман с Коко Шанел, но самият композитор развенчавал тези слухове.
Последният си шедьовър – Реквием – той създал на 85 години. Композиторът починал от сърдечна недостатъчност.
Дмитрий Шостакович (1906-1975)
Един от най-знаменитите композитори в СССР, чиито произведения са сред най-изпълняваните в света.
Като дете Дмитрий слушал речта на Ленин, стоейки в тълпата. През юношеството, след смъртта на баща си, бил принуден да изкарва хляба си като „музикален илюстратор” в киното, правейки жив музикален съпровод на немите филми. Към киното той се завърнал след години, музиката му звучи в над двайсет съветски филма. Шостакович познал славата на 21 годишна възраст, когато неговата Първа симфония станала известна в Германия и САЩ. През целия си живот му се налагало да се примирява с цензурата – възможно е заради това, както отбелязват съвременниците му, лицето на композитора никога да не е било огрявано от усмивка.
Макар че не цялото творчество на Шостакович е било посрещано с разбиране, той получил множество високи отличия. Последното произведение – „Безсмъртие” – Шостакович създава, умирайки от рак на белите дробове.
Сергей Прокофиев (1891-1953)
Първите си опери Прокофиев създава на 9 и 10 години, а по-късно станал популярен с музикалното си новаторство и получава световна известност.
На киноманите Прокофиев е известен със саундтрака от „Александър Невски” на Сергей Айзенщайн. Според някои сведения през 30-те години, когато Прокофиев живял в Съветския съюз, но активно пътувал зад граница, една голяма холивудска компания му предложила да работи за тях за баснословен хонорар от 25000 долара на седмица, но той се върнал в Москва „при своята музика и своите деца”.
Сергей се увличал по шаха и бил протестант, което предпочитал да не се разгласява. Първата жена на композитора, испанката Каролина Кодина, след неофициалния развод осем години прекарала в лагерите. Прокофиев и Сталин починали в един ден и за композитора малко хора си спомнили в дните на народния траур.
Александър Скрябин (1871-1915)
Александър Скрябин се прославил като композитор-мистик. За него основното в изкуството била възможността да се видят и покажат промените във вселенски мащаб. По тази причина композиторът не придавал голямо значение на традициите и ограниченията, което го правело в очите на публиката новатор, чудак и малко безумец. Произведенията му с цветомузика е сложно да се изпълнят дори в наше време.
Той пръв използвал цветомузиката, вярвал, че звукът може да промени реалността, и правел планове да въздейства чрез музиката си на Вселената. Скрябин много гастролирал и бил известен като пианист-виртуоз. На 43 години Александър неочаквано починал от заразяване на кръвта.
Алфред Шнитке (1943-1998)
Прочутият композитор от Русия е роден в немско-еврейско семейство, затова руският език бил втори за него, но първият му музикален инструмент била хармониката. Негов характерен композиторски почерк станало съчетаването на различни стилове – „полистилистиката”, както той самият определял. Шнитке радвал любителите на новото звучене с това, че в произведенията за оркестър той използвал електрическа и бас китари.
Шнитке признавал, че не създава музика, а само записва това, което идва свише. Както и други големи композитори на 20 век, той пишел музика за филми и дори за мултипликационни филми.
Последните 8 години от живота си той прекарал в Хамбург, но е погребан в Москва.