На 22 юни 1941 година започва най-кръвопролитната в историята на човечеството война. Това не е била война на моторите, държавите, системите, идеологиите, цивилизациите и пр. Това е била война на хората. Представители на различни религии, националности, партийност, произход, често са се сражавали срещу своите събратя. Защо това се е случило?
Преди няколко години в израелския вестник „Вести“ е била публикувана сензационна статия за 150 хиляди еврейски войници и офицери, воювали в състава на хитлеристката армия. И как са воювали! Двадесет души са били удостоени с висшата военна награда на Третия райх – Рицарски кръст. Например, майор Борхардт го е получил за танковия пробив на съветския фронт през август 1941г. Полковник Холандер — за това, че през 1943-а неговата бригада в един бой е унищожила 21 съветски танка при Курската дъга.
Сред тях е имало високопоставени фигури. Например, любимецът на фюрера, ръководителят на РСХА, контролиращ гестапо, криминалната полиция, разузнаването и контраразузнаването-Райнхард Хайдрих, ръководителят на полицията на Потсдам – Хелер, фелдмаршалът в авиацията – Милх… Произходът на самия фюрер до днес предизвиква спорове. На малцина е известно, но Червената Армия също е имала своя Хитлер. Как е воювал с такава фамилия, може само да се гадае. Но той се е сражавал геройски. Откъс от неговия награден лист гласи: «Тов. Гитлер со своим пулеметом, уже раненный остался один среди противника, но он не растерялся, а вел огонь, пока не израсходовал всех патрон…»(Другарят Хитлер със своята картечница, вече ранен, останал сам сред противника, без да се паникьоса е поддържал огъня, докато свършил всички патрони).
Често се забравя това, че благодарение на съюзниците и европейските доброволци, немците са успели да формират допълнително 59 дивизии, в това число 20 есесовски, 23 бригади, няколко отделни полка, легиони и батальони. В тях против руския народ се е сражавал „европейският интернационал“ – от испанци и французи до норвежци и хървати. При това, те са се сражавали понякога по-настървено от немците. Така, последният войник, получил в райхкацеларията Рицарски кръст за храброст, на 29 април 1945 година, е бил френски есесовец-доброволец Ежен Вало. При това френският батальон на СС от дивизията „Шарлеман“ е защитавал Райхстага, когато самите немци вече са го били напуснали. В блокадата на Ленинград, заедно с Германия са участвали формирования на Италия, Финландия и Испания. При това последната не е била официално във война със СССР.
За съжаление, на страната на агресора са воювали и не малко бивши съветски граждани. По различни оценки те са наброявали от 800 хиляди до повече от милион. Сред тях са се оказали и тези, от които съвсем не е очаквано предателство. Освен генерал-лейтенант Власов, например, това са героите на Съветския Съюз, летците старши лейтенант Антилевский и капитан Бичков.
Полковник Нерянин, единственият от випуска на Академията на Генералния щаб 1940 г., завършил с «отлично» по всички показатели и когото началникът на Генщаба – маршал Шапошников наричал «най блестящия офицер на Червената Армия». Бившият професор на Академията на Генщаба, а впоследствие зам. началник щаба на Северо-Западния фронт генерал-майор Трухин…
От германска страна такива е имало също достатъчно. Участниците и поддържащите антифашисткия „Съюз на немските офицери“, създаден на територията на СССР през 1943 годна, са наброявали 7 хиляди (включително такива фигури, като правнукът на Бисмарк, граф фон Айнзидел). Сред тях 51 генерали и един фелдмаршал. Генералът от артилерията Валтер фон Зайдлиц-Курцбах, попадайки в плен под Сталинград, започнал активно да сътрудничи на съветските власти и даже предложил на Сталин да сформира от немските военнопленници армия, която да се сражава за освобождението на Германия от хитлеризма. Но Сталин не подкрепил идеята , ограничавайки ги до пропагандистка, разузнавателно-информационна и консултантска дейност.
В състава на Съветската Армия са били сформирани и геройски са се сражавали с фашистите 1-а и 2-а армии на Войско Полско, Чехословашкият армейски корпус, френският авиополк «Нормандия-Неман», Югославската бригада и други части.
Какво е движело тези хора? Желанието да оживеят? Да, този мотив е бил силен. Но той не е решаващ…
Трябва да се отбележи един феномен – идеологическата доминанта и личната харизма на вожда-ръководител. Да убеди хората в това, че той твори историята и влиза в нея като пълноправен герой, променяйки живота на земята. Много, на различни нива, са се опитвали и се опитват да направят от човека роб на идеи, заради които да е готов да премине през всички, включително едноверците, сънародниците и семейството…
http://portal-kultura.ru/articles/history/47698-gitler-protiv-gitlera/